Градоустройство и нехайство унищожават пловдивската междувоенна архитектура

Актуално Градът Забравеният град Култура Новини

Забравени образци от модерния период – почти напълно изтрити от историята на града

Булеварди и площади затриват безценни сгради без спомен

Теодор Караколев

Богатата пловдивска история ни е завещала разнообразно наследство, което ежедневно обитаваме. Бурните филипополски десетилетия обаче са направили така, че за много от богатото наследство днес да си спомняме само по снимки. Редица сгради остават като легенди в обществената памет – дали вековни, като Куршум хан, или по-нови, като Аптека „Марица“ или дом „Кудоглу“. Но не един и два са изчезналите архитектурни шедьоври, почти изцяло изтрити от паметта ни. В следващите редове ще ви разкажем за няколко такива, издигнати между двете световни войни. Сградите бяха обект и на разговор на последната Беседка за града преди малко повече от месец, в рамките на пловдивския Баухаус уикенд.

Сред по-известните сгради са двата бюфета – този на Сахат тепе и Големия Бунарджик. И двата са издигнати от общината през 30-те години, но упадъкът им е по различно време. Сахата изчезва още през 70-те, свързан с план за модернизация на върха на хълма. Той така и не се осъществява и мястото до днешния фонтан остава празно. Бунарджика променя своята визия постепенно през годините, докато преди малко повече от 10 години бе окончателно съборен, с планове да се превърне в частен клуб. Бурните граждански протести обаче спряха проекта и така площта остана зелена и публична.

снимка: lostbulgaria.com

Съдбата на споменатия вече дом на народното здраве „Кудоглу“ е известна. Неин съсед обаче е била друга прекрасна модернистка сграда. Проектирана от архитект Димитър Попов жилищна сграда също е била разрушена покрай разширението на Пощата през 1973-а година. Заличени са на практика два квартала с къщи, които днес са се намирали на мястото на днешната поща и разкопките на Форума. Сградата от арх. Попов е била от най-впечатляващите с модерните си изчистени форми – днес тя би стояла като един от най-добрите примери на модерна архитектура в Пловдив от междувоенния период.

Друга забравена модерна сграда също е съсед до печално известен пример от още по-близкото минало. Тютюневият склад на улица „Одрин“ 8 разбуди гражданското общество по време на умишленото му събаряне преди години. Малко по-рано без никаква реакция обаче бе съборена прекрасна сграда, проектирана от архитект Асен Семов. Построена като частна болница на д-р Койчо Коев през 30-те, макар и с известни изменения, сградата на ъгъла на улиците „Одрин“ и „Иван Вазов“ вече е в миналото. На нейно място се изгражда съвременен, вероятно бизнес център. Модерната болница обаче е била изключително красива – с леките си колони и козирка, широки прозорци, изчистените от декорация стени и ясни обеми.

Напълно изгубена още през социализма е и друга сграда, останала без достойната си оценка от историята за своята естетика. Известната като „Военно окръжие“ сграда вече дори е трудно да бъде локализирана. Тя се е намирала на бившия площад „Цар Крум“, чието приблизително място е на днешния малък светофар по бул. „Цар Борис III Обединител“ между Тунела и Тримонциум. Старото градоустройство в тази част на града претърпява огромни промени в годините – първо през 60-те с прокарването на булеварда, а през 80-те и с пробиването на подлеза под Пощата, чието официално откриване е в самия край на последното соц-десетилетие. Сградата е съборена много по-рано, но с ясно подредените прозорци и елегантна тераса с козирка на последния етаж, би впечталявала архитекти и естети до днес.

Напълно неизвестна е съдбата на още една сграда – т.нар. Ловен дом, който се е намирал на десния бряг на Марица. Сградата е известна от една снимка в Пловдивски общински вестник от 30-те години, но точната ѝ локация, както и съдбата ѝ през годините не е известна. Ловният дом изглежда изцяло изтрит от паметта на пловдивчани, макар че историците често попадат на изненади. Дали сградата е преустроена или изцяло съборена обаче би било по-скоро любопитен исторически детайл, тъй като по всяка вероятност тя вече не съществува в своя модернистичен вид.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.