Той се казваше Айлян Кюрди!

Колкото и да ги стискате тия очи, част от вас е там – изхвърлена от морето на остров Кос

Августина Даскалова

Той се казваше Айлян Кюрди. Беше на 3. Беше изхвърлен от морето на остров Кос – малко невинно делфинче. Загинали са също майка му и петгодишното му братче. Не мога да сложа снимката – слагам рисунка. Емпатия се нарича. Свързаността ни като брънки от Човечеството. Хаштаг ‪#‎човечествоизхвърленонабрега Той е бежанец – бягал е от ужасите на войната – от кръвта, от липсата на бъдеще, от сеещите смърт куршуми. Този пост не е в лежерния и забавен стил, на който сте свикнали. Да. Вече ми е отвратително да чета всичките нападки и отровата, хвърляна по бежанците и позицията на свещената стара крава – Европа. Днес ме е срам. Изпитвам погнуса от т.нар. миграционна политика на ЕС. Срам ме е от сънародниците ми по форумите, във Фейсбук, съседите. Живеем в мракобесие, вкопчени в жалките си доходи, алуминиевите дограми и купчини желязо с хубав двигател. Гнус ни е от бежанците. Стискаме очи. Защото колкото и да сме оперирани от емпатия, в усмихнатите ни подредени делници, на човешкото в нас не може да му бъде затъкнато гърлото докрай. То и при стиснати клепачи пита: "Ами ако утре…? А ако тук…?" И въпросът остава недовършен, под прикритието на махване с ръка и "това на мен не може да се случи!". Колкото и да сте велики политически анализатори и разбирачи на световния ред, тази снимка за мен няма обяснение. И не може да има. Цялата тая омраза към чужденците в нужда за сметка на раболепието и дупедавщината към т.нар. инвеститори ми докарват жестока погнуса. Това в държава, в която във всяко 1,5 семейство има траен емигрант. В държава на кръстопът, оцеляваща върху минно поле от енергийни, геополитически и икономически интереси с дълъг фитил. Колкото и да ги стискате тия очи, част от вас е там – изхвърлена от морето на остров Кос.