Проф. Куюмджиев към ректора на АМТИИ: Нека да не подценяваме студентите и да не ги обиждаме

Гласове

Проф. д-р Юлиан Куюмджиев с Право на отговор след обвиненията от страна на проф. Милчо Василев, че „подковавал студенти”

Аз се занимавам с преподаване, а не с "подковаване". Ако проф. Василев знае как се "подковава", нека да ми обясни

Недостойно е ректорът да оправдава един позорен акт със студентите. Още по-недостойно е да ги нарича "подковани"

Какво се случва в АМТИИ? Ще потърсим отговор на този въпрос в поредица на Под тепето по повод бурите в Академията. Дълго спотаяваното напрежение вътре във ВУЗ-а започна да изригва и да излиза извън него след публикация на Под тепето за изхвърлен на боклука архив, който студенти спасяваха от гондола за строителни отпадъци. След материала ни ректорът Милчо Василев поиска право на отговор и директно нападна студенти и колеги от АМТИИ с обвинения за добре организиран от тях скандал. Професорът съзря един вид опит за преврат, две години преди изтичане на мандата му. Под тепето обяви, че ще търси всички засегнати в правото на отговор на проф. Василев страни. Първо се свързахме с преподавателя, който според ректора „подковал” студентите си, за да търси скандала. Ето и съответното право на отговор на проф. д-р Юлиан Куюмджиев без редакторски намеси.

          "Прозрачност, диалог, уважение към всеки, управление отдолу нагоре." Хубави думи… Те са част от програмата на проф. Василев, с която той кандидатства за ректор през 2016 г.  Припомних си ги, когато прочетох неговите изявления от 7 ноември в сайта "Под тепето". И се замислих дали тези негови "принципи", които той обеща пред колегите си да спазва, имат нещо общо с въпросните изявления. Впрочем и аз като проф. Василев ще започна с мисъл на Чърчил: "Всички хора правят грешки, но само мъдрите се учат от тях".

          Че гафът с изхвърлените в контейнера за боклук нотни издания, рисунки, работни скици, книги, диригентски палки, компактдискове, документи, е голям, няма съмнение. Ако не бях видял това лично, ако не бях спасил от боклука няколко партитури, нямаше да повярвам, че това може да се случи в една институция, която е призвана да съхранява и развива българската култура. Кой  обаче носи отговорност за този гаф? Кой трябваше да осъществи контрол дали сградата е напълно опразнена, преди да започне ремонтът? Цитирам проф. Василев: "Тъкмо като се отдавам на уикенд да си почина, аз трябваше да се върна да видя какво става". А дали не трябваше, преди да се "отдаде на уикенд", да провери лично дали сградата е готова за началото на ремонта? Отговорът на този въпрос оставям на читателите.

          Вместо веднага да спре това безобразие, ректорът започва да търси  виновни за случилото се в публичното пространство. Защото то помрачава тържествено огласеното начало на ремонта. Виновни са, разбира се, студентите, които са се възмутили от това и са го споделили пред сайта "Под тепето". Виновен е и колегата Светослав Карагенов, който, отново цитирам ректора, "ще си получи съответното наказание". (Че той вече е наказан да чака повече от година да се обяви доцентура по неговата специалност.) А главният виновник, според ректора, този, който е "подковал" (израз на ректора) студентите, съм аз. Според него няма как те сами да са отишли в електронната медия. Следователно студентите не могат да мислят самостоятелно, не могат да имат собствено мнение, те трябва да бъдат "подковавани".

          Аз се занимавам с преподаване, а не с "подковаване". Никога не съм  "подковавал" когото и да било. Не съм позволявал и някой да ме "подковава". Ако проф. Василев знае как се "подковава", нека да ми обясни. Самата употреба на тази дума обаче ме връща далеч назад в годините, във времето на черно-бялото мислене, когато имаше една-единствена истина и несъгласните бяха обявявани за врагове. А заклеймяването на враговете "решаваше" проблемите.

          Няма да коментирам замесената в изявленията на ректора катедра "Теория и история на музиката", ликвидирана по негово предложение – този кафкиански сюжет може да бъде обект на отделна публикация. Нямаше изобщо да напиша тези редове, ако проф. Василев не беше си позволил това недопустимо отношение към студентите. Не знае ли той, че едно висше училище съществува благодарение на своите студенти? И че отношението към тях е мерило за неговия облик? Възможно ли е един ректор да се възмущава от това, че студентите му "говорят за такси и разсрочено плащане"? Нима не е негово задължение да решава проблемите, вместо да обвинява? А проблеми има и то немалко, колкото и той да се прави, че те не съществуват. Те съществуват независимо от успехите на Академията, които никой не отрича и за които многократно е писано в медиите.

          Авторитетът на един ръководител се гради всеки ден, всеки час, с всяка негова постъпка, с всяко негово изказване. Мисля, че с тези свои изявления проф. Василев премина една граница на доверие – доверие, което много трудно може да се възстанови. Искам да му припомня думите на големия български композитор, бивш ректор на Академията проф. Иван Спасов: "Българският студент – това е интелектуалното бъдеще на нацията, от българския студент зависи интелектуалното здраве на нацията, днешният български студент – това е утрешният авторитет, утрешната слава на България." Всеки истински педагог уважава своите студенти и вярва в тях. Иначе работата му няма смисъл.

          Недостойно е ректорът да оправдава един позорен акт със студентите. Още по-недостойно е да ги нарича "подковани". Затова се обръщам към нашите млади колеги отново с една мисъл на Чърчил: "Никога не се предавайте – никога, никога, никога, никога…  Никога не отстъпвайте пред силата."

                                                                   Проф. д-р Юлиан Куюмджиев

          P.S. Междувременно ми бе съобщено, че съм изваден от комисията за държавни изпити в специалността "Православна църковна музика", въпреки че съм преподавател по "История на православната църковна музика". Някак неусетно се сещам за цитираната от проф. Василев в началото на неговото "експозе" мисъл на великия английски политик…

Заглавието и подзаглавието са на редакцията. Под тепето продължава да работи по темата!

Споделете ни във:

4 коментара

  1. 1.
    Ние гледаме с голямо уважение към преподаватели като проф. Куюмджиев, защото той е ерудиран, разбиращ и искрено заинтересован от нашето развитие. Той е човек, който знае много, много може да се научи от него. За Академията би било най- добре също да го уважава и цени, защото педагози като него са рядкост вече…

  2. 2. Въпреки, че сме едва в началото на кариерното си развитие, ние студентите също имаме идеи, ние също имаме мнение! Измежду нас има възмущение, че ни мислят за подстрекавани- явно според някои когато имаме искания и търсим отговори други слагат идеи в главите ни и думи в устите ни.

  3. Вместо ДРЕБНОТЕМИЕ и махленско джавкане и раздърпване на студенцията по Лагери =наши/ваши, Орел Рак и Щука= я се осъзнайте и забележете, че Архитектката на този елегантен Комплекс („Първа Девическа“ за разлика от Мъжката до реката; после Образцова Прогимназия с Учителски Институт) има оформен внушителен, монументален ГЛАВЕН ВХОД. Спазарете компетентен практик от КАБ да ви отвори очите а и да отвори истинския подход към … змиярника ви

  4. фабриките за БЕЗРАБОТНИ „вишисти“ ф малка Балгарийка застрашително се умножиха, докато нивята буренясват и мандрите правят сиренетата от … вещества. Какви „професоря“ преподават художества извън София = смЕх, мерсиме ама не копуваме! На Първа Девическа Гимназия / Образцова Прогимназия на елегантната АРХИТЕКТУРА ако се възстанови автентичният вход откъм Града би било достатъчен успех, Иво!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.