Николай Шаранков: Епископската базилика разкри имената на двама неизвестни епископи на Филипопол- Маркиан и Македоний

Гласове

Епиграфът разчетохме списък на герусията във Филипопол, оставила толкова важни следи в древния град

Специалистът смята, че по-ранната сграда е била култова и е била също толкова значителна като Базиликата

Николай Шаранков над разчетения от него надпис върху реставрирания вече християнски купелГолемият български епиграф Николай Шаранков е в родния си Пловдив, за експертно участие в международната научна конференция, посветена на може би най-важния археологически обект в последните години под тепетата- Епископската базилика на Филипопол. Специалистът изнесе доклад за откритите християнските и предхристиянски надписи при разкопките на най-големия раннохристиянски храм, които той разчете в последните три години. Николай Шаранков застана пред Под тепето и КАПАНА.БГ, за да разкаже за историческите сведения, които ни дава този толкова важен обект.

Какво ни каза Епископската базилика на Филипопол?
Този обект ни дава ни много информация. Има открити два типа хронологически надписи.  Едните са от преди изграждането на Базиликата, които са били преизползвани при изграждането на раннохристиянския храм и вградени в него.  Това, което е най-интересно, е че имаме един списък на герусията- организация, характерна за Римската епоха, която събира богати хора, които организират различни мероприятия, най- често свързани с култа към императора. Намерен е част от много голям списък, който съдържа имената на членовете на тази организация, включително името на касиера на организацията, който вече беше известен от един надпис в Античния театър, където същата тази организация е построила една ложа в 30-те години на трети век. Този надпис беше много интересен, още повече, че в сградата Ейрене има един друг надпис, свързан с тази организация. Явно тук, в района, е била и сградата й.

Друг интересен надпис е едно олтарче, върху което, на горната повърхност, са издълбани лампи и има посветителен надпис на отзивчивите богове. Интересното е, че това олтарче, с този езически надпис, пропагандиращ многобожие, е преизползван   в християнската Базилика. То е вградено в преддверието на Базиликата и е било използвано и в християнски контекст. По начало тази традиция с палене на лампи, кандила, свещи в християнството, наследява по-ранни практики.

Значи говорим за приемственост, не за случайност, нали?
Да, те са взели това олтарче и дори не са заличили този надпис. После са го поставили на най-видно място, до входа на храма.

Герусията явно остава огромни следи във Филипопол…
Да. Това си били богати хора, които не са били част от аристокрацията на града. Но за да бъдат приобщени към обществения живот, се създава тази организация, в която да могат да членуват. По този начин и те получават обществен престиж и съответно градът се възползва от техните пари за различни строежи, празници и прочие.

Какво друго прочетохте на обекта?
В самата Базилика има два много интересните надписа.  Единият е върху мозайката, който споменава един неизвестен епископ на Филипопол- Маркиан. Говорим вероятно за края на четвърти и началото на пети век. Много важен е и другият надпис върху един купел, който е осветен по времето на един друг епископ на Филипопол, също неизвестен досега- Македоний. На купела пише: „… посвети за спасението си по времето на епископ Македоний заедно със семейството си”.

Какъв би следвало да е бил по-ранния обект, преди построяването на Базиликата?
Моето предположение е, че това е било култов обект, който може да е свързан и с култа към римските императори, тъй като има един фрагмент от надпис от времето на император Септимий Север, с посвещение за здравето и спасението на императора. Подобни надписи са  характерни за императорския култ. Освен това, под мозайките се очертава една овална структура, която може би е свързана с някакво водно съоръжение, което също би било характерно за една култова сграда. Надяваме се, че сондажите, които ще се направят в бъдеще, ще ни кажат нещо повече за тази сграда. Но тя е била не по-малко значителна от Базиликата, която по-късно е изградена на това място. Вероятно има някаква приемственост .

Колко важна е Епископската базилика за културно историческото наследство?
Това е най-важният обект от късноантичния период в Пловдив. Другите важни обекти са от Римския период. Разбира се, имаме и късноантични обекти, но техният мащаб е много по-малък в сравнение с тази Базилика. Освен всичко този обект ни дава много сведения. Благодарение на него имаме имената на двама нови филипополски епископа. За целия период от първи до шести век знаем само няколко имена на епископи, а тук получихме две нови имена. Явно, че те са свързани силно с тази църква. Като цяло обектът е изключително важен.

Споделете ни във:

2 коментара

  1. Много интересно интересно интервю.Обаче нито дума за археолозите,и реставраторите разкрили Базиликата,които също имаха доклади на въпросната конференция!

  2. До Борис Кучков!
    Боби, внимавай.Аз лично разкрих и реставрирах епископската базилика.Кви реставратори и археолози бълнуваш, бе!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.