Босът на най-голямата епархия отида на война, само дето нямаше с кого да воюва
Десетки частни охранители и полиция пазят театрото, владиката „щурмува” предварително предаден Св. Кирик
На война за Св. Св. Кирик и Юлита излезе Николай Пловдивски днес, само дето нямаше с кого да воюва. Шефът на пловдивската епархия се появи пред крепостта над Горни Воден с ескорт от черни лимузини, бусове и джипове, слезе на няколко метра от портата на манастира и строи армията си от мъже в черни раса. Таран нямаше, вместо него- мощи и чудотворни икони. Самият митрополит бе обграден от лични рицари, да го пазят от любовта на миряните, докарани с над 30 автобуса. Влязъл в ролята на кръстоносец, Николай Пловдивски повече приличаше на биг боса Георги Илиев приживе- бе обграден от шест персонални гарда. Новите монаси на дядо поп! Така определиха „духовниците” без вратове, със слушалки в ушите и пистолети на кръста невярващи на очите си безпристрастни зяпачи. Личните рицари на кръстоносеца го обградиха плътно, за да разчистят пътя му до светите земи- вдигнатият от Съюза на българските архитекти манастир Св. Кирик. Най-възрастният и печен измежду охранителите разгонваше журналистите пред митрополита, които го питаха къде е частният съдебен изпълнител, който да го вкара във владение в замъка. А тя, крепостта, се отразяваше в ярките очи на кръстоносеца сякаш опакована в реалност неосъществима до вчера мечта. От днес тази обител заживява своя благодатен живот. Бог да ни пази от злини. От днес манастирът ще бъде действащ, каза в победоносния си марш към дверите на Св. Кирик г-н Николай Пловдивски.
Като завоевател, който пристъпва към току що превзета чужда столица, митрополитът извървя последните 30 метра от „щурма” си между плътни колони от придворни и поданици- отчета и миряни. Гардовете притискаха с огромните си тела другите участници в церемонията до стигането на заветния портал. Кръстоносецът целуна светите мощи и чудотворните икони и влезе в новия си дворец. Вратите, естествено, се отвориха сами, тъй като митрополията е във владение на манастира от няколко дни и цялата суматоха бе едно голямо и сериозно организирано театро, пазено от полиция и десетки служители на частна охранителна фирма. Вътре всичко бе приготвено за новия владетел. Черквата отворена, ешафодите издигнати (на тях висяха не тела на неверници, а оператори на църковната риалити телевизия), озвучаването бе натъкмено, войската строена. Брей, това чудо по-голямо от Бачковския манастир. Хубава крепост, цъкаха с език влезли в двора на Св. Кирик туристи от епархията. Те обходиха новото владение, докато Николай Пловдивски отслужи литургия под открито небе, зорко наблюдаван от шестимата си персонални рицари. Чийто късо подстриганите глави лъскаха като църковни кубета на фона на калимявките, почернили двора на превзетия без битка дворец. Младо отче удари ритуално камбаните и Св. Кирик стана действащ манастир. Ликувай народе! И на многая лета…
Духовниците не са светци. И те са хора, но за разлика-имат благодат Божия да извършват различните тайнства в църквата.
„Тогава ИИсус заговори: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите,затова всичко,що ви кажат да пазите,пазете и вършете;а според делата им не постъпвайте.“ (Мат.22:1-3).
А дядо Николай е един добър духовник, макар и да ИМА трески за дялане,пак казвам-и той е човек,но човек с правилно разбиране на православната вяра.
Никой от нас няма нужда от посредник пред Бога.Вярваш ли истински,Бог е с теб постоянно !Докато има хорица,които целуват ръцете на мафиотите в раса, тях ще ги има.Докато ни е страх от мутрите и мафиотите, които ни крадат поголовно, тях ще ги има.Ние сме съмишленици на всички виновници за цялата трагедия в БГ,защото си кютаме като мишки.
Много добър текст, който показва целия фалш и изкуствена помпозност на Пловдивския митрополит и агресивните му амбиции. Фанатизма на миряните Му и технологичните похвати, които ползва показват,че е заплаха за обществото. За съжаление политиците се търкат в одеждите му, търсейки популярност. Един ден ще съжаляват, както и хората, които сега гледат шоуто.
Абсолютен, долен , мръсен педал! Два камъка не е преместил нещо да съгради. И като го гледаш , как да повярваш в „началника“му! – абсурд!
Кошмар, комедия, трагедия… Нямам думи.
Не, коментарът наистина е излишен. Първата снимка говори всичко…