Кмет – на косъм!

Гласове

Г-н кмете, успех през следващите четири години. Не ни разочаровайте! И не забравяйте, че на гражданите не им харесва, да се майтапят с тях

Димитър Герганов

       Колко тънък и колко здрав може да бъде един косъм? Знаем, че не много, но дали е така наистина? За втори път в Пловдив изборите за кмет се решиха от по-малко от 1%! Казват, че кампанията била „странно” тиха или, че направо такава отсъствала. Вярно е и не е едновременно. Митингите и телевизионните дебати останаха в миналото, политическите послания и конкретиката също. Не знам дали ни липсват, но се твърди, че са характерен белег на демокрацията! От друга страна подобни „вехтории” може би вече не работят след като най-голямата партия е тази на Негласуващите – 57%, а заедно с коалиционния й партньор от Сгрешени бюлетини – 14%, двете имат конституционно мнозинство. 

      Останалите, които са граждански активни, на пръв поглед няма от какво да се оплакват – на предизборната сергия се бе чучнала цветна палитра от 16 кандидати- един от друг по-лични. Някои от тях участваха за спорта, други изтегляха себе си и дружина в Общинския съвет. На едни им се получи, на други не. Животът често не е справедлив, какво да се прави… Фаворитите от „Великолепната петорка” се бяха прицелили в митичния Втори тур – сакралната скоростна писта към кметското кресло. Червената волга обаче катастрофира лошо, бразилската техника стигна само за достойно представяне, а Евита Перон обра аплодисменти и се закани за следващия мандат. Останаха двама – колкото се полага по закон. Рокаджия срещу войвода. „Жиците” на Лео Фендер срещу револвера и камата – кръстосани. 

       Разполагаха с една седмица, да изтръскат всичките си козове от ръкавите, за да спечелят. Фенът на твърдата музика потърси съдействие от някои свои конкуренти. Други пък сами му се предложиха. И едните и другите обещаха подкрепа и… за малко не го подхлъзнаха. Ама на политическия паркет е така – обещаното не е като даденото. Рокаджията странно защо не носи обеца, ама сега ще си сложи. През това време войводата действаше тихо по комитски и за малко да събори империята, както направиха в Плевен, където „пашата” взе, че падна. Сега сигурно войводата съжалява, че не е основал още няколко комитета или не е бил по-шумен. Разликата на финалната права се оказа 1 500 гласа – по-малко от цената на един съветнически мандат. С победата си рокаджията събори хилядолетна аксиома – Историята се повтаря, ама като фарс. Дори успя да запази групата си, където 5 от 6 при тези малки разлики спокойно, можеха да бъдат и 0 от 6. Тогава щяха да му се отворят едни репетиции, докато напаснат репертоара, че щеше да му се вземе акъла. Победата му го спаси от дори по-голяма беда – Началника се отрече от всички си кметове, които са загубили – значи не ставали – така каза! Добре, ама това не е война, все пак. Победите и загубите на политическия тепих са нещо съвсем нормално както и в спорта, бизнеса и всяка друга област. Хеле, размина се…

       Управлението на град като Пловдив не е лесна работа. То, по принцип управлението дори на един човек, на семеен бюджет и на собствения живот е сложно. Постоянно изскачат непредвидености като спукан тръбопровод или тръба в банята, зейват дупки в пресен асфалт или нахални миризливки промъкнали се в хола, докарват до истерия жената. На това отгоре тия пусти филибелии се чувстват компетентни по всякакви въпроси – смеят да различават археология от бутафория, милеят за дърветата и се дразнят от безгрешни хора. Обичат хановете и царете си, но не изпадат в екстаз от паметници. Имат мнение и за културата, вярно че го докарват малко архаично, но други биха го нарекли – здравомислещо. Не бихте засилили например бежанец в стиропорена лодка по Марица. Особени хора са майните. Трудно е да им се угоди. Почти невъзможно…

       И все пак – какво очакваме от новия ни стар кмет? На първо място да ни уважава през целия мандат, не само около избори. Тук нямам предвид да цъка бира с всеки гражданин, защото най-малкото ще се пропие. Достатъчно ще бъде правилата да са  еднакви за всички – като тръгнем от обществените поръчки и свършим с паркирането на автомобилите. Да изслушва различни мнения и когато се окаже, че администрацията бърка, да умее, да дава заден ход. Да не се плаши, че зад всеки ъгъл на несъгласие, дебне враг. Съзнавам, че тая работа е тънка, защото няма как да бъдат доволни всички. То не е и необходимо – винаги има мърморковци. Повечето пловдивчани обаче са нормални, здраво стъпили на земята хора, които разбират от добре поднесени и защитени аргументи. По ключовите за града ни теми. С всичко останало нямаме желание да бъдем занимавани – просто очакваме кметът и екипът му да си вършат задълженията. Да бъдат незабележими, ако щете.

      Звучи като Утопия. Прекрасната страна описана някога от Томас Мор, за което платил с главата си. Давал лош пример един вид. Всъщност той имал само един проблем – не бил роден под щастлива звезда. Нашият кмет обаче има на своя страна цяло съзвездие. Освен това най-случайно или пък не, денят на балотажа съвпадна с Будителите, чийто патрон е Св. Иван Рилски. Може би трябва да прескочи до манастира и да запали една свещ. С небесните покровители шега не бива. Ами ако тръбата до Пощата се бе спукала в събота или в неделя? Един мандат – на косъм. Двама съперници, които се срещнаха за втори път и един косъм ги раздели. Подозирам, че на някой може, да му излезе прякор – „Косъмчето” например…

       Шегувам се. На гражданите обаче не им харесва, да се майтапят с тях. Успех през следващите 4 години, г-н Кмете и не ни разочаровайте.   

 

Споделете ни във:

8 коментара

  1. Защо си мислите ,че всеки който казва истината на Тотев е от Славчо ???
    Много хубаво написано ,но дано да има някой, който да го разбере …

  2. За да не стане за посмешище, трябва да се обедини с кауза Пловдив, земеделци, реформатори – гергелан и неговата държанка Здравка настрани, здравка го плюе цяла година, грозно е да говориш с такъв човек,

  3. Иво , Косъма го убиха в трети сезон!! МНОГО нескопосано написано матерялче личи че авторът е фантаст. За процента пиши колко струва,къде как ,защо ?По смело!

  4. Голям майтап. В материала само леко се засяга някаква евентуалност от мини критика и любезна препоръка към мамин, и веднага „ентелегентните“ го почват с подигравки, бъзици, осмиване. В другата статия, Славун вади доказателства за брутални изборни мамини машинации- „красавците“ мълчат. Масовият булгар си обича като при бай Тошо и т’ва е. Да си го носите ванчо със здраве.

  5. „Особени хора са майните. “ Da osobeni sme! Mislim poveche- kolkoto i stranno da zvuchii! I na sledvashtite kmetski izbori kandidatite neka ne zabravqt FAKTA che glasuvame za lichnosti, a ne za partii. Lichno mnenie – za KMETA NA TRAKIQ ne bih si dala vota NIKOGA. PLOVDIV NE E TRAKIQ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.