Подтепето

гласове

06 Мар, 2017

Христо Иванов: Как Борисов не се срамува да иска подкрепа от Пловдив, след като водеше необявена война срещу Европейската столица на културата

Българските граждани са загубили волята да мечтаят колективно. Искаме да им я върнем!

В момента българската политика ясно се олицетворява от ония снимки, в които хора целуват ръка на Борисов, а той продължава да се обяснява, че не вижда Пеевски в огледалото

Пловдив е изключително интересно място, от което да говорим за българската съдба и за българската мечта

Христо Иванов, председател на „Да, България” и водач на листата на едноименната коалиция в Пловдив. Интервю на Иво Дернев

Да започнем от казаното от Бойко Борисов в едно интервю, че съдебната реформа не се е случила, тъй като на Вас не ви се е работило. Как ще коментирате тези думи на бившия премиер?

Г-н Борисов се е подразнил от това, което казах - че ГЕРБ в най-голяма степен носят отговорност, че похарчихме 10-те години интеграция в Европейския съюз, за да захраним корупционните схеми. Неслучайно в споменатото интервю Борисов продължава да се обяснява, че няма нищо общо с Пеевски -  очевидно е точно обратното. Когато Европейската комисия започва преговори за Европа на много скорости, опасността за България е, че ако не сме в А отбора, потенциално може да не сме и в “Я” отбора, а да изпаднем от всякакво смислено  съдържание на понятието “членство в ЕС”. Нашият политически елит, включително Борисов и ГЕРБ - кой целенасочено, кой с бездействие, работят в тази насока. И това също го е подразнило, поради което следва тази атака.

Що се отнася до това дали съм работил или не съм работил, преди няколко седмици Цветан Цветанов каза, че съм двигател на съдебната реформа. Малко съм объркан, честно казано. Самата Европейска комисия в своите доклади се позовава на нещата, които с екипа ми бяхме заложили, свършили, изработили, дефинирали като проблеми. Така че няма никакво съмнение – съдебната реформа днес, като политически процес, е дефинирана и има огромен отпечатък от моя екип. И поради това също се дразни Борисов. Защото ние сме единствената сила, която първо е доказала, че има волята да се справя с тази тежка проблематика и второ – има експертизата. Ако българските граждани искат да гласуват за някой, който може да направи съдебна реформа, това със сигурност не е ГЕРБ - и със сигурност е „Да, България!“.

Водач на листа сте от Пловдив. Защо избрахте нашия град и какви местни проблеми сте дефинирали?

Пловдив не просто е вторият по големина град и не просто е място, на което една нова политическа сила търси присъствие. Пловдив е мястото, от което да говорим за българската съдба и за българската мечта. Лидер съм на изключително амбициозен политически проект, който си поставя за цел не просто да влезе в тези избори, а да влезе в дълбочина на страшно много теми, по които да говорим за това как можем да мечтаем за България и как да мислим за нейната съдба. Затова Пловдив беше логичното място, на което да се фокусирам.

Нека да дам два примера и всъщност да отговоря на втората част от въпроса.  Пловдив е изключително интересен, защото е естествената културна столица на България. Тук не говорим за това, че на града му предстои да бъде Европейска столица на културата (ЕСК) 2019, което всъщност го превръща в място, където това какво работи и какво не работи в българската култура в най-голяма степен личи. Ако България, в лицето на Пловдив, съумее да проведе ЕСК 2019 година успешно, ще означава, че нашите културни политики в национален план работят. Ако в някаква степен не се случи, ще бъде най-силният преглед на нашата художествено-творческа самодейност и самобезидейност.

Вторият пример е свързан със забележителната индустриална зона, която се разви около Пловдив. Имам приятели, които вече се местят от София в Пловдив. Това се случва в страна, която от своето Освобождение е възприела всички възможни модели на пруска или руска централизация. Всичко отива към София. Фактът, че Пловдив започва да упражнява собствена гравитация, е забележително събитие. Това всъщност е естествената регенерация на състоянието на страната като национална общност, а не софиоцентрична такава.

От тази гледна точка това, което се случва в Пловдив като култура, индустрия, начин на живот, е много интересно, защото разказва не за това каква е България, а каква би могла да бъде и показва добрите практики, чрез които да се случи. Ако ние имаме шанс да направим от България едно много по-културно място - говорим за просветеност на хората, ако имаме шанс в България предприемачеството и индустрията да са много по-динамични и свободни, ако България излезе от тази софиоцентричност и започне да става много по-богата и равномерно развита общност, Пловдив е мястото, което ни показва как да се случи.

Аз затова съм тук. Не защото се надявам просто Пловдив да бъде едно добро място за един политически лидер да събере гласове, а защото се надявам Пловдив да се превърне в отправна точка за всички политически каузи, които „Да, България!“ да развие като двигател на промяната в страната.

И все пак градът има и проблеми…

Без съмнение. И веднага ще започна с два проблема, които ми правят силно впечатление. На първо място, проектът за Европейска столица на културата (ЕСК) изглежда заплашен доста сериозно. Това отново е пример за нашия капацитет както в културата, така и в институционалната работа. От една страна е потресаващ фактът, че България е поела ангажименти със своята кандидатура и в частност Пловдив, за определени финансови трансфери, които правителството на ГЕРБ не направи в последните две години. Липсата на това финансиране поставя под сериозна заплаха провеждането на кулминационно за българската култура събитие.

На второ място виждаме, че и самата културна инфраструктура на Пловдив не се развива. Построен беше безсмислен Колодрум за 50 милиона, а няма инфраструктура която да посрещне значими културни събития. Състоянието на двете галерии в Пловдив е такова, че целият онзи художествен дух на Пловдив, който в огромна степен е град на изобразителното изкуство, там бива унизяван - заради състоянието на галериите, където пловдивските художници трябва да излагат. В Пловдив няма място, което да отговаря на техническите изисквания, където да бъдат излагани големи международни изложби, а точно такива проекти трябва да бъдат показани през 2019 година.

Пътувайки насам, гледах поредните билбордове на Борисов. Питам се как Борисов, Менда Стоянова, Вежди Рашидов не се срамуват да водят кампания тук, предвид факта, че през последните две години тяхното правителство водеше необявена война срещу Пловдив? Те не изпълниха нито един от финансовите си ангажименти към града.

Другият проблем е, че в момент, в който Пловдив търпи забележително индустриално развитие, няма довеждаща инфраструктура,  няма градски транспорт - самите индустрии, които се развиват, трябва да организират транспорт за работниците до тези нови заводи, с които иначе всички се гордеем.

Това, че Пловдив не успява да произвежда необходимата работна ръка - образователно, за да продължи това развитие, говори за големите институционални провали на местно и на национално ниво.

Състоянието на културното наследство в Пловдив и възможността да се прави политика в това отношение също е много лошо. И тук на първо място е цялата трагедия с Тютюневите складове. Горд съм, че в нашата листа в Пловдив има хора, работили по тези теми, хора, които могат да бъдат лица не само на проблемите, но и на решенията.

Започвам с проблемите в образованието. На първо място човек като Никола Вълчанов, втори в нашата листа, който е авторитетен IT експерт и преподавател. Той е двигател на впечатляващ образователен проект, който има за цел да подобри качеството на българското образование и недостига на човешки ресурс в IT-сектора. Доколкото разбирам, не е получил кой знае колко добър прием в пловдивските висши училища, но именно това разбиране за връзката между образованието и бизнеса ще бъде ключова политика за “Да, България!” в национален план.

Също бих искал да посоча архитект Бакалова, която е един от активните пловдивчани в битката на гражданите за опазване на културното наследство на Пловдив, тъй като градът живее през своето наследство и се бори за него. В този смисъл аз съм изключително респектиран от пловдивското гражданство и борбите, които се водят тук. Така че за мен това е място, от което аз лично искам да започна работа по много по-широки национални проблеми.  

В нашата листа е и един от най-активните културни активисти на Пловдив Манол Пейков, който има значителна заслуга за развитието и популяризирането на съвременната българска култура.

В този ред на мисли, как беше подредена листата в града?

Ние сме съвършено нова политическа сила. Изграждаме се в течение на кампанията. Това, което мога да кажа, е, че спонтанно в Пловдив възникна една изключително силна група. Процесът на подреждане на листите бе труден, защото имаше много други силни имена, които не можаха в толкова кратък период да се политизират дотам, че да влязат в листите. Имаше и още хора, които се надявах да видя в тях.

Но ресурсът на пловдивската ни организация е много, много голям. Искам да благодаря сърдечно на Манол Пейков, който се съгласи да бъде в листата при едно условие - да бъде последен. Така че листата е силна от началото до края. Горд съм, че водач на листата ни в Пловдив-област е бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов, мой колега от служебното правителство. Един от най-сериозните ни гаранти за нашата евроатлантическа ориентация и едно ново бъдеще в НАТО. 

Дойде време и за задължителния въпрос. Защо не се събрахте с Радан Кънев и „Нова република”?

Причината е, че „Да, България!” е на два месеца, но социологически ние виждаме, че има динамика, виждаме, че към нас се ориентират поддръжници от много по-широк политически спектър, а не просто традиционната десница, в сърцевината на която заслужено е ДСБ. Целта на нашия проект е да започнем да изграждаме една много широка демократична общност от хора, които разбират, че не можем да продължаваме да разчитаме на ЕС и НАТО да гарантират отвън реформите, върховенството на правото, условията за правене на бизнес, демократичния модел за развитие на страната.

Тези институции навлизат в период на много сериозна трансформация, който ще започне с междувластие и обръщане навътре към себе си. Тяхната способност да гарантират нашето развитие и сигурност няма да е достатъчна, ако ние сами не започнем да си гарантираме това. Подобна цел изисква много по-голяма електорална база за приоритетите, които ние поставяме - борбата с корупцията и активизиране на нашето европейско членство. Всичко това изисква отваряне към много по-широка група избиратели. Тези хора, по една или друга причина, досега не са видели своето представителство в традиционната десница.

Това е факт, който социологията показва не само на тези избори. В този смисъл ние залагаме на разширяването. Това е труден процес, който ще продължи и след тези избори. Това са дългосрочни усилия, които ние ще правим. Говорим за нова политическа генерация от много широк спектър от хора. От тази гледна точка аз мога да обясня решението на Националния съвет в тази посока. Надделя усещането, че „Да, България!” трябва да се яви самостоятелно, да поиска първия си вот на доверие от свое име. Политическата логика е: започваме нещо ново, обръщаме се към всички избиратели, правим го със собствена физиономия. Няма конфронтация в това. Няма никакво отхвърляне. Не поставяме под съмнение факта, че ние ще търсим широко сътрудничество с хората от “Нова република”.

Тук е моментът да припомня, че на няколко пъти отправихме призив за съвместни мрежи от застъпници на изборите, защото е сериозен знак за доверие. За съжаление, досега не сме получили отговор.

От наша страна стои ангажиментът да работим по общи теми и каузи в следващия парламент, да формираме много задълбочено антикорупционно взаимодействие. Така че няма нищо драматично в това. Просто „Да, България!” смята, че има много по-голям политически смисъл дългосрочно в това да се яви самостоятелно, под свое име на тези избори. 

Вярвате ли в социологията? И как бихте коментирали действията на служебния кабинет с това видимо разчистване на политически сметки. Ще бъде ли гарантирана чистота на изборите?

За момента нямам причини да се опасявам от манипулация на вота до извънредна степен и включване на нови форми на нарушения на демократичния характер и правилата за гласуване. Но и няма нищо, направено от служебното правителство, което да ме убеждава, че дори в минимална степен то ще се справи с натрупаните проблеми в това отношение.

Това ще бъде поредният вот, който се води в условията на фасадна демокрация и много проблематични практики. Има причина за безпокойство на много равнища в дейността на служебното правителство - освобождаването на Началника на отбраната, решението за Национален парк “Пирин”, което подарява Пирин на олигархията, заради което поискахме смяна на ръководството на МОСВ и излизаме на протест на 6 март в София,  или с назначаване на всякакви нива на различни хора, свързани с ДС. 

Що се отнася до социологията… Българската социология страда от всички болести, от които боледуват българските медии, партии и всички други действащи лица на демократичния терен. Там има професионалисти, които си вършат работата изключително достойно, но има и много други, които се опитват по някакъв начин да влияят. Освен това българската социология не е особено задълбочена. Това също е белег от много ранния етап на съзряване на нашата демократична култура. Затова трябва да я четем много внимателно, да я употребяваме по един изключително информиран начин и да сме наясно, че не можем да очакваме да ни даде всички отговори.

Но с тези уговорки, разбира се, че това е един от инструментите за политическа ориентация. Просто никога не трябва да забравяме, че динамиката е много по-дълбока. Че се намираме в процес на големи размествания на политическата система, които не могат да бъдат уловени от нито една социология в България. В този смисъл аз ползвам социология, информирам се, но не бих заложил единствено на нея за политически анализи.

Споменахте медии… Успяхте ли да намерите вестник „Прас-прес” и как бихте коментирали това явление?

Искам да изкажа огромния си респект към хората, които правят това.  Горд притежател съм на оригинални карикатури с мое участие, направени от Христо Комарницки. Страхотно ме радва тази тяхна смела постъпка. Сигурен съм, че „Прас-прес” ще се превърне в поредния много сериозен и елегантен удар  в мутрата на българската олигархия и мафия. Това, което се случва с тях, фактът, че не могат да намерят път към пазара, не ме изненадва. Това се случва на всеки един източник на дори най-малко предизвикателство към установения ред в българската политика, медии и съдебна власт.

В този смисъл, не е толкова различно с това, което се случи с „Да, България!” и посрещането, което ни устроиха и на политически, и на медиен терен. Не е случайно, че „Да, България!” е единствената политическа сила, която бива атакувана по всякакъв начин с разнообразни активни мероприятия. Сигурен съм обаче, че „Прас-прес” ще се превърне в събитие и ние читателите ще намерим път към тях, както и те към нас. А това, че българската мафия се опитва да ги спре, е най-ясен знак, че има защо да го правят. Поздравления!

Смятате ли, че моментът, в който българският политик има чувство за хумор и приема иронията и сатирата, всичко в родната политическа действителност вече си е дошло на мястото и ще бъде наред?

Никога в политиката няма състояние, в което може да се каже, че всичко е наред. Но определено в момента, в който има повече свободни хора на българската политическа сцена, способни да отстояват каузи, способни на самоирония, хора, които търсят и чуват чуждото мнение, това ще бъде огромна крачка спрямо състоянието, в което се намираме сега. Защото в момента българската политика ясно се олицетворява от ония снимки, в които хора целуват ръка на Борисов. Който пък продължава да се обяснява, че не вижда Пеевски в огледалото, а всички знаят, че той вижда точно това.

Или г-жа Нинова и това, че тя и БСП излизат със слоган за промяна. Има толкова трагична ирония и абсурд в това! Подчертавам, че за да стигнем до момента, в който на политическата сцена може да има търпимост към ирония и самокритичност, трябва да има антропологическа революция на същата тази сцена. Там трябва да навлезе изцяло нов човешки ресурс. И „Да, България!” се опитва да даде своята лепта в това отношение, включително и с листата си в Пловдив.

Българският избирател има къса памет или политиците се опитват да му внушат това?

Българският избирател е подложен на ужасяваща пропаганда. На ужасяващото унижение да гледа колективното лице на политическото си представителство, олицетворено от хора като Нинова, Борисов, ДПС. Потресаващи картинки. И това е политическият ни “елит”.

Хората са фрустрирани. И с право. Загубили са волята да мечтаят колективно. Ние се опитваме да въведем понятието българска мечта като понятие, което обединява в един образ, под една марка, всичко онова, заради което си струва да се наричаме български граждани, да се борим за страната си и да влагаме своята енергия в издигането на тази общност. В българската политика до този момент  това понятие не съществува.

Аз съм последният човек, който ще размаха пръст на българския избирател и ще го укорява в къса памет, защото хората са лъгани, унижавани, натискани в калта, разделяни по примитивен и безжалостен начин на всякакви лагери. Ние постоянно обикаляме страната и трябва да кажа, че жаждата на хората за нормален разговор за състоянието на нашето общество е огромно.

Обикновено политиците, когато ходят на среща с избиратели, се срещат със своя политически актив и със своите местни котерии. Ние нямаме нито актив, нито котерии и не смятаме да развиваме никога. И затова се срещаме с най-различни хора. Тези срещи носят изключителен оптимизъм за това, че България е жива и че българите вярват в своята демокрация. За това, че имат спонтанно желание да се включат в демократичния процес.

Но толкова дълго ги отучват да мечтаят, да имат високи очаквания от своите политици, отучват ги да очакват някакъв смислен политически разговор, че  хората често реагират по начин, който не е полезен за тях самите. Но потенциалът за промяна е налице и аз дълбоко вярвам в това.

Представяте ли си вариант, в който до следващия парламент не достигне нито една формация, която би била качествен коректив. Това до какво би довело?

Всеки от нас трябва да си свърши политическата работа, за да не го допуснем. Ако, не дай Боже, се случи, следващият парламент ще бъде доминиран в мастодонтска степен от българската мафия.  Коалицията “Цацаров, Пеевски, Доган, Борисов, Нинова” ще бъде отново на власт. Както и да се подредят, както и да се афишират, те винаги са си заедно.

И в трите листи мирише на Държавна сигурност.  И трите политически машини са закърмени от много тежка политическа корупция. Ако на тези избори техният модел се възпроизведе отново, убеден съм, че следващият парламент ще има кратък и позорен живот.

Ние работим за това да бъдем агент на промяната. Нашата борба тепърва предстои. Това, което се случва в момента, е само генерална репетиция.

  • 07 Мар, 2017 | Ivander
    Достоен човек с ясни принципи и позиции. Не се полакоми за власт и напусна правителството в момента, в който видя, че ще бъде употребен. Неслучайно статуквото вижда в него най-голямата заплаха и се опитва по всякакъв начин да му попречи, било то чрез отказът за регистрация, било чрез отвратителната помия, изливаща се ежедневно от свинските вестници, или чрез форумни тролове, леещи глупости и откровени лъжи. Дано има още мислещи хора в България.
  • 06 Мар, 2017 | Пловдив
    Е бахти платените статии, не ви ли писна, кой въобще ги чете, само хора в техните си кръгове и тук някой опонент, никой нормален няма да я чете тази боза!
  • 06 Мар, 2017 | "Големите" партии са голяма глупост
    Как се навират да тролят... Спокойно хора, смислени хора има и ще има и даже е в българската политика. Има и Гугъл, където да видите кой как говори, как се държи и на какво лежи кампанията му.
  • 06 Мар, 2017 | Борис
    Я, още едно тролче! :)
  • 06 Мар, 2017 | Още един умник възпитан от БКП
    Добре,че дойде този урунгел да ни обясни какво става в Пловдив!Антикомунист възпитан от БКП.Видимо. Особено това с безсмисления Колодрум ме разплака. Значи Пловдив може без спортна зала,а Перущица не може.Вълчанов сигурно е добро момче,но в тази компания нама шанс.Хайде стига,че направо ще повярвам,че Пловдив е населен от кретени,които чакат Иванов да ги спаси.От другите листи мирише на ДС,а от вашата наднича маминка от БКП.
Още от рубриката "гласове"

Подобни новини