„Нежеланието за ваксинация“, известно като анти-ваксърство, е поставено като глобална заплаха наред с ебола, грипни пандемии и СПИН
Липсата на адекватна, разбираема, научно-обоснована, научно-популярна и пълна информация в тази област, води до нарастване на недоверието в стандартната медицина, коментираха от Центъра за анализи и кризисни комуникации по повод класацията
Световната здравна организация (СЗО) публикува преди дни своя списък с най-големите здравни заплахи за човечеството за 2019 г. Сред тях е „нежеланието за ваксинация“, популярно известно като анти-ваксърство. Доброволното отказване от съвременна медицина е поставено като глобална заплаха наред с ебола, грипни пандемии, СПИН и други.
Позицията на СЗО е пряк резултат от драстично нарастване на случаи на болести, които не би трябвало да се появяват при нормално ниво от имунизация над 95% от населението.
Масовата публика все по-активно търси информация по всички въпроси. Особено медицински. Липсата на адекватна, разбираема, научно-обоснована, научно-популярна и пълна информация в тази област, води до нарастване на недоверието в стандартната медицина и към ваксините и ваксинацията като задължителен елемент от съвременното общество, както и до нарастване на недоверието към фармацевтичната индустрия и фармацевтичните продукти. От друга страна се засилва интересът към: теории на конспирацията, алтернативни медицински средства или методи – хомеопатия, билколечение, бабини цярове, както и се повишава активността по форуми и социални мрежи в търсене и препоръчване на „алтернативни“ рецепти или методи.
В крайна сметка е налице критично спадане на процента население, което е ваксинирано. Натрупването на подобни практики и системното им прилагане в разрез на приетите международни медицински и здравни стандарти могат да доведат и на места водят до фатален изход за отделни индивиди или цели групи от населението. На следващ етап те могат да нанесат непоправими щети както в хуманно, икономическо и социално измерения.
Действията на администрацията и професионалистите, заети в тази сфера, може да се характеризират в следните посоки: Липсва системен подход за предоставяне на подробна медицинска информация и като цяло на научна; Лекарите са прекалено заети с работата си и изискванията на администрацията и не успяват да комуникират добре с масовата публика; Все по-често учители вместо да преподават любов към науката и книгите, показват филмчета от YouTube и дават „алтернатива на фактите“; Липсват научно-популярни предавания в електронните медии; Нарастване на псевдо-научни издания и новини, разпространяващи фалшиви новини под формата на „право за алтернативни факти“; ипса на реакция от страна на БАН, висшите учебни заведения и на държавните институции; Липса на реакция от страна на министерства, агенции, парламентарни комисии и всички други органи, които са участници в процеса по ограмотяване на масовата публика.
Като цяло, може да се обобщи, че има огромни празнини в комуникацията между учените, лекарите и масовата публика. Лекарите са прекалено заети. Чиновниците нямат желание. В комуникационната дупка шарлатани намират удобно място да разпространяват конспиративни теории. Хората търсят информация и попадат на анонимни блогове, сайтове и фалшива информация. Някои от сайтовете, с цел вдигане на посещения, започват да пускат все повече информация, която няма нищо общо с реалността.
Тази среда само подхранва най-лошите страхове на хората. Особено на родителите, които са изплашени за здравето на децата си. В ситуация на остра липса на адекватна комуникация и силно притеснени по здравословни причини, те са способни да повярват на всичко. Затова и фейк информациите за заговори на фармацевтични компании, за отрова във ваксините, за живак във ваксините и други подобни намират все повече привърженици. Липсата на информация за пръв път е призната за заплаха за човечеството.
Препоръки за действия
Липсата на адекватна дългосрочна и постоянна информационна стратегия за повишаване функционалното разбиране на съвременната медицина от страна на много хора може да се окаже пагубно. Препоръчително е Министерството на здравеопазването (МЗ) и Министерството на образованието и науката (МОН) спешно да изготвят такава стратегия и да започнат да я прилагат на практика. Неразбирането на важността на проблема само ще го задълбочи и ще създаде нови поколения, които не вярват в научния подход, а в алтернативни конспиративни теории. Което ще доведе до увеличаване на броя на хората, отказали се от ваксинация и други форми на съвременната медицина. По този начин рискът за избухване на епидемии и последващи многобройни смъртни случаи се увеличава многократно.
Анализът показва сериозно подценяване на въпроса от страна на много от участниците в процеса: управляващи от всички политически сили, законодатели, администрация, лекари, учители, учени, интелектуалци, членове на научни институции и много други. Някои от тях категорично са абдикирали от функцията си на „просветители“ и хора, призвани да обучават и да разпространяват познание.
От комуникационна гледна точка действията на много от заинтересовани страни са укорими, недалновидни и с отказ от вменените им функции. Резултатът е все по-нарастващата група хора, които не само не вярват в съвременната наука, но и с активните си действия поставят под заплаха всеки един член на обществото.
Трябва да се отчете, че има малки научни общности, предимно от млади хора, които полагат усилия да повишават информираността на публиките с материали, семинари, статии, информационни събития и други. За съжаление техните усилия не са широко подкрепени от институциите и остават в ограничена група, макар и тя да се разраства.
Препоръките на Центъра за комуникационни дейности с цел излизане от комуникационната катастрофа биха били:
Спешно изработване на информационна стратегия с цел повишаване нивото на информираност на българските граждани по медицински теми.
МЗ и МОН да си поделят отговорността по изработването и прилагането на стратегията. Тя да бъде включена сред основните приоритети на Министерски съвет.
Намиране на съмишленици в лицето на БАН, ВУЗ-овете, други научни организации. Особено в лицето на малките общности, които и сега произвеждат научно-популярни информационни материали. Работа с локалното представителство на СЗО.
Създаване и разпространяване на всички възможни информационни материали – брошури, плакати, листовки, клипове, филми – документални и научно популярни, анимационни филмчета, предавани и много други.
Влизане в програмата на училищата. Въвеждане на стандарти кое е „научен факт“ и кое не.
Обучение на учителите.
Комуникационно обучение на лекарите.
Създаване на горещи линии за комуникация не само по темата с ваксините, но и по всички медицински теми.
Създаване на специално звено за разследване на всички случаи, пораждащи съмнение за вреда, причинена от ваксини и публично оповестяване на резултатите от проверките.
Обучения за журналисти на тема кое е научен факт и кое е измислица.
Система за проверки и наказания на лекари, които фалшифицират бележките за ваксинация.
Отказ от някои социални услуги на хора, които не ваксинират децата си.
И всички други мерки и форми на комуникация, от които би се нуждала една масирана информационна кампания.
Само цялостна информационна кампания и методични действия могат да се опитат да заличат вредата от липсата на комуникация през последните десетилетия. Науката трябва да бъде издигната на нейния си пиедестал. Достойнството на учените и лекарите трябва да бъде върнато.
Заключение
Докладът на СЗО потвърждава притесненията на научната общност, че рискът от възникване на епидемии от болести, които би трябвало да са забравени отдавна, нараства експоненциално. Липсата на истинска информация по темата кара хората да се доверяват на фалшиви източници и откровени фалшиви новини. Притесненията и страхът им ги карат да взимат нерационални решения и да поставят под биологична опасност обществото ни.
Съвременният свят става все по-сложен и хората стават все по-взискателни. В този критичен момент би било добре институциите да разберат, че липсата на информация вече има потенциал да се превърне в кошмар от ранга на терористична атака. А когато основна целева група са родители, които просто са неинформирани и уплашени за децата си, последствията може да са дълготрайни.
Само спешната намеса на институциите и проведена информационна кампания може да предотврати прерастването на информационната криза в истинска катастрофа.
