22-годишна Дора Донкова е родена без обоняние и предпочита да няма такова
Все пак мечтае да усети аромата на морето
Мирисът на успеха е потта, убедена е младата дама
Казва, че ще откачи, ако изведнъж започне да усеща миризмите на живота
Ивелина Василева
Настръхна ли от аромата на първия пролетен дъжд? Хипнотизира ли те соленият полъх на необятното море? Коледа не е ли нищо повече от уханието на мандарини върху печката? Есента събираш ли две шепи, вдишвайки чаша какао? Дора Донкова има друго усещане за сезоните и за целия живот. 22- годишната пловдивчанка е родена без обоняние. Работи в сладкарничка, но се учи да бъде по-различния водещ на сватби, под менторството на Ивайло Манев. Интересно как Патрик Зюскинд би разказал нейната история като контрапукнт на „Парфюмът“… Как изглежда светът без аромата му разказва с чувство за хумор и почти невидима нотка на тъга самата Дора.
– Кога разбра, че нямаш обоняние?
– Като малка правех много бели. Растях половината година, прекарвайки на село, другата в Пловдив. Подобно на всяка селска къща от онова време и моята беше със стари контакти, стари щепсели. В кухнята беше телевизорът, печката, пералнята, всичко събрано на едно и се живееше реално в една стая. Забавлявах се, пускайки уредите наведнъж и си варих чай, бях 1-ви клас. Караниците в следствие на това завършваха с „Тук пак мирише на бакелит“. Аз не го разбирах. „Мирише на бакелит“ и до ден днешен не ми е ясно какво е. При редица подобни случки, започнах да осъзнавам, че нямам обоняние. И около 5-ти клас, когато хората ми казваха, че дадено ястие ухае добре, започнах да разбирам, че не чувствам същото като тях. Виждах, че излиза пара от чинията, но за мен беше само цвят и вкус. Не знаех, че храната трябва да има мирис, знаех го само на теория.
– Как научиха твоите родители?
– Майка ми се разрева, когато разбра. Един ден й казах: Спри, да ми даваш да мириша разни неща. Бях около 12-годишна и се бях разбунтувала, че постоянно ми дава да помириша това и онова, а аз нищо не усещах. Първо сама го усетих за себе си. Не реагирах на въздуха, който ме заобикаля, на цветята. Започнахме да ходим по лекари. Нямах нищо запушено. Всичко беше, както си трябва. Заляха ме с медицински термини, които не разбирах и никой не ми обеща, че ще ми върне обонянието.
– Бабините гозби не знаеш как ухаят?
– Нито баба ми, нито майка ми, нито аз сме надарени с големи кулинарни възможности. Баба ми си следваше ритъм на готвене. Ден от седмицата означаваше конкретно ястие. Понеделник забъркваше едно, вторник друго, всяка неделя правеше спагети със зеленчуци и соев сос. Тоест, моят детски спомен с манджите на баба беше свързан с графика какъв ден е днес, за да знам какво ще ядем.
– В училище подиграваха ли ти се децата, че нямаш обоняние?
– В предучилищната нямам спомен, защото и аз не го осъзнавах. По-нататък децата не ми вярваха, а и аз не можех да им го обясня. Смееха се, защото и аз се смея.
– Чувстваш ли се специална?
– Не. Нито ми пречи, нито ми помага.
– Имаш ли спомени от детството, свързани с темата за аромата?
– Дълги години плувах. Всички казаха, че около басейните мирише на хлор, косата мирише на хлор, и то силно. Но аз не го усещах. Само че когато се потапях, около устните имах специфичен вкус от водата. И с това помня част от детските ми години. Никога няма да го забравя. Тогава бях 3-ти клас.
– Когато излизаш на срещи с мъже, това интересна тема на разговор ли е?
– Винаги е интересна тема. Обяснявам как не мога да разбера, че нещо има аромат. До късни години не знаех, че храната има мирис, а не е само парата, която излиза от топлата чиния.
– Подобно на животните и ние се привличаме по миризма. Теб какво те впечатлява?
– Определено знам, че ме привличат мъже с бради. Това е моят тип. Иначе няма нещо, което да ме грабне от пръв поглед. При мен винаги разговорът е важен.
– Притеснението от дъха при целувка?
– Ооо, да, да. Непрекъснато дъвча дъвка. Мия си зъбите по 4 пъти на ден като параноичка. Сутрин, преди излизане, вечер задължително. Имам конец за зъби, течност за жабурене. Дори в дамската си чанта си носех конец за зъби.
– Пречело ли ти е в работата?
– Да, доста пъти. Работела съм зад бар, и то в тежък, стар, рок бар, в който до голяма степен част от романтиката му е в пропитата миризма. Поне така са ми казвали. Но, например, счупвала се е бутилка и ако не стъпя да разбера, че подът лепне, няма да знам, че мирише и трябва да забърша. Мерилките за водка и уиски си ги държах на конкретно място, за да не ги бъркам. В правенето на коктейли се работи с пропорции, но и по усет. По аромат по-лесно разбираш дали си направил един коктейл добре. А аз трябваше да опитам по няколко пъти. В сладкарничката пък имах колега, който ми каза, че където и да отида по света този аромат на торти и кафе ще го разпозная лесно и споменът ще ме връща винаги тук. Нямам представа за какво говори.
– Сама ли избираш козметиката?
– Да, по описание, както на мен ми звучи добре. Например, имам един лосион, който е със солен шоколад, тъмен карамел и орхидея. Това на мен ми се стори атрактивно. Хората ми казаха, че мирише добре, така че е попадение. Използвам адски много лосиони. Имам във всяка чанта, сака за фитнес, в банята, вкъщи почти на всеки рафт имам козметика. Избирам я спрямо как ми влияе на кожата.
– Използваш ли парфюм?
– Преди майка ми ми помагаше при избор, защото трябваше да е подходящ за мен. Когато съм на 15 години, не мога да взема тежък аромат като на 30-годишна. Хората около мен ме съветват.
– Как реагират хората, когато им кажеш, че нямаш обоняние?
– Задават ми въпроси. Питат ме как така, дали ми е запушен носът, болна ли съм, нещо случило ли ти се, катастрофа ли съм преживяла? Ти си единствената, която го намира за очарователно, повечето ме съжаляват и ми съчувстват, което е странно. Това са моментите, в които не се чувствам добре.
– Според теб, тези, които имат обоняние оценяват ли го?
– В повечето случаи мъжете, когато разберат ми казват, че съм перфектната жена, защото няма да усещам лошите им миризми на чорапи или газове.
– Ако слепият мечтае да види цветовете, глухият да чуе концерт на Моцарт, немият да изкрещи името на любимия си, за какво мечтае човек, който няма обоняние?
– Мечтая да имам хеликоптер и къща на Малдивите. Но конкретно с обонянието – да. Има едно готино уиски, което е леко солено на вкус, пушено, надявам се един ден да му усетя аромата. Понякога, когато взема капачката на парфюм я минавам през носа си няколко пъти с надежда да усетя аромат, но не става… не усещам нищо.
– Подушваш ли все пак нещо?
– Обичам мента – да я пия, да я ям, да дъвча листа от мента, да се мажа с нея, дъвките ми са с мента. Само при ментата чувствам, че я усещам, но не мога да го определя. Може и да си внушавам.
– Имаш чувство за хумор на тази тема. Как успяваш?
– Може би начин да оцелееш. Все пак е нещо, с което да изпъкнеш. Като не съм изпъквала толкова с друго като дете, това е било успешно.
– Какъв е ароматът на успеха?
– Хубавите пури, кожен диван, уиски, мебели от масивно дърво. Що се отнася до състезанието на живота – мирисът на успеха е потта.
– Казват, че прекият път към спомените е ароматът, значи ли, че при теб спомените са визуални?
– Точно така. Доста неща помня, все едно съм ги запечатала на снимка. Мога да кажа преди 10 години в случка с какво съм била облечена. Дори в първи клас помня, че бях с розов панталон, розово якенце и розова блузка, а момченцето на моя чин, Георги, беше в червена тениска със синьо кръгче.
– Твоите приятели опитвали ли са се да ти обяснят някои аромати?
– О, да! Постоянно! Много е смешно. Залата в университета миришела на пот от някой, което не мога да си го представя, защото аз се къпя по четири пъти на ден, не излизам без изпрани дрехи. Обяснявали са ми, че шамфъстъкът мирише натрапчиво, но приятно. Канелата знам, че е хем остра, хем има ориенталски вкус, което не мога да си представя.
– Разказвали ли са ти за мириса на дъжд, плажно масло, кафе, прясно окосена трева, стара книга?
– Казват, че ароматът на дъжд е прекрасен! Знам, че кафето, когато се смели има един аромат, когато се свари друг и когато има утайка мирише по трети начин. А относно новите книги, за мен е важно чувството, че аз съм първата, която я е докоснала, която живее с героите, първата взела я в ръце. Знам, че старите книги миришат на прах. Това хубаво ли е?
– Велико е…
– Трудно ли им е да ти опишат как ухае нещо?
– Опиши ми ти как ухае нещо.
– Какво искаш да знаеш?
– Мирисът на дърво.
– Не мога…
– Какво ще се случи, ако изведнъж започнеш да усещаш миризмите на живота?
– Ще откача.
– Искало ли ти се е да имаш обоняние?
– Не. Искала съм преди, но знам, че това няма как да стане. Осъзнавам също, че би било опасно за живота ми. Ако се запали апартаментът ми, другата стая гори и аз съм вкъщи мога да се задуша от дима без да разбера за огъня. Но предпочитам да нямам обоняние.
– Казвали ли са ти кои миризми са добри и кои лоши?
– Знам, че когато храната е на масата е добре да ухае, но когато ти лъха някой на манджа не е добре. Знам, че когато чесновият сос е до пилешките крилца е добре, но когато някой мирише на чесън не е добре.
– Случва ли се хората около теб да забравят, че нямаш обоняние?
– Родната ми майка все още забравя. Когато другите не се сетят не е проблем, но когато тя забрави ми става криво.
– Усещаш ли вкуса на храната?
– Да. Имам усет за пикантно, сладко, кисело. Обичам храната и тя има ясен вкус за мен, но не мога да я помириша.
– Кой аромат искаш да усетиш?
– На морето.
