Подтепето

ИзПодТепето

20 Дек, 2016

За и Против увеличаването на платеното паркиране в центъра

Таксата за доброволното използване на услугата „Синя зона“ е по-честна от всеки данък за неща, които всъщност не ползваме

Приходите трябва да се инвестират в алтернативи - по-добър градски транспорт или велоалеи и в центъра

Теодор Караколев

Преди въвеждане на "Синя зона" по улица "Отец Паисий"След Нова година Пловдив го очаква второ поскъпване на платеното паркиране в центъра на града в т.нар. „Синя зона“. Да си оставиш колата по улиците в централната градска част вече ще струва 2 лв на час, а не както досега – 1,50 лв. Дали това е хубаво или не, позитивно или не? Съжалявам за скучното заглавие, но то е, тъй като, уви, еднозначен отговор няма – за жалост, той не се и търси. Мненията са много поляризирани, а без дебат няма как да се стигне до някакво аргументирано утилитарно мнение.

Увеличението на таксата и възпиращият ефект

Паркирането в центъра на града е сериозен проблем за Пловдив. Трафикът също. Да се работи в насока намаляване на трафика и по-малко коли в центъра е чудесно. Ако приемем, че целта на „Синя зона“ е да се намали трафика в центъра на града, вдигането на таксата може да има позитивен възпиращ ефект.

В дългосрочен план повече хора ще бъдат пренасочени към алтернативни начини за транспорт – ще ползват автобуси, таксита, велосипеди или ще ходят пеша. Сред позитивите са, че центърът става по-привлекателен за хората, възможно е да се намали замърсяването на въздуха, трафикът също става по-малък – по-малко шум, вибрации и чакане по кръстовища на наистина нуждаещите се.

В този смисъл, ако 1,50 лв не оставя повече свободни места, таксата може да се качва, докато такива места остават. И така много по-адекватно може да се пресметне също дали още улици могат да станат пешеходни – политика, която съмнявам се някой може да оспори. Всички се радваме на Главната и Капана. Дотук с поскъпването – добре. Въпросът обаче не опира само до „възпиращия“ ефект и качването на таксата.

Без осигуряване на алтернативи, замитаме проблемите под килима

Вдигането на таксата може да ограничи ползването на автомобили в центъра, но няма да премахне търсенето на услугата „трябва да отида в центъра“. И хората, които искат да направят това, трябва да имат адекватен начин да го направят.

Една група хора може да имат краткосрочна работа в центъра – да си оставят детето на училище, на детска градина или подобно. За тази цел на много места по света са измислили безплатно паркиране за 15 минути и/или по-евтино до 30 минути. Нещо, което в Пловдив липсва.

Хората, които имат друга цел – работа, пиене на кафе, разходка в парка или каквото и да е – трябва да могат да го направят по адекватен начин с автобус или велосипед. В този смисъл приходите от такса „Синя зона“ трябва да са свързани с подобряването на тези две услуги. По-качествени велоалеи в самия център, подобряване на автобусния транспорт, пълноценно работещи табла и точно разписание – това са все неща, които в Пловдив липсват.

И в крайна сметка, ако това не се прави, просто ще „преместим“ автомобилите от центъра в кварталите на широкия център. Така тези кварталчета ще се задръсят от паркиране по паркчета, градинки, тротоари и автомобили един върху друг. Тъй като градът не е само центърът, това също не звучи добре. В този смисъл – с подобряването на възможността да използваш велосипед до всяка точка в центъра (дори, ако е на Главната), с подобряването на възможността да се возиш в автобус (топъл, редовен и да го очакваш навреме), трябва да се мисли и за създаване на буферни паркинги на определени места в периферията на центъра. Също неща, които в Пловдив липсват.

Може да се спомене и по-дребният, според мен, проблем с персонала и „хората с жилетки“ – този архаичен и скъп метод трябва бързо да се замести с автомати и да се изравни таксата, когато пратиш смс и когато си купиш директно талон (в момента, когато плащаш с телефона плащаш такса + смс, т.е. по-скъпо).

Между другото неадекватността на централизираната управа води до обратният ефект – в момента да паркираш със смс е по-евтино, отколкото с талон. Изглежда системата не е актуализирана към новите цени и поне до началото на декември месец (а може би и все още) паркиране в Синя зона струва 1,25 лв на сметката ви за телефон. Надявам се тази статия да помогне на общинарите да забележат това разминаване.

Законовият проблем и децентрализацията

След всичко това идва и самият законов проблем, когато се говори за „такса“. В момента съществуващата рамка е определена от „Закон за местните данъци и такси“, приет през 2009 година. Според него таксата може да бъде такава, че да „възстанови пълните разходи на общината по предоставяне на услугата“. Намирам за спорен въпроса какви са разходите на общината по предоставяне на тази услуга – дали плащане на заплатите на „хората с жилетки“, офисите към съответното общинско предприятие или в това би могло да се включат и разходите по поддържане на самата пътна мрежа в центъра на града. Смятам, че осигуряването на паркоместа в центъра не е задължение на общината, а услуга, която е ограничена и в известен смисъл – „лукс“. В този смисъл има логика да се смята поддържането на пътищата в центъра за разход, свързан със „Синя зона“.

Съдебната практика в България вероятно ме оборва, защото тези разходи изглежда не могат да се принесат към „предостявяне на услугата“. Смятам, че ресурсът „паркоместа“, който общината има, трябва да се използва на пазарен принцип – това не е социална услуга, никой няма да бъде гладен и дискриминиран, защото не може да си паркира колата пред офиса или до кафенето. Ако от този ценен ресурс „паркоместа в центъра“ може да се печели, то тази печалба би била много по честна от задължителните данъци, които всички плащаме за имагинерни неща, които всъщност не използваме. И съответно – една открита и прозрачна община няма да има проблем да аргументира цялата тази печалба, и изразходването ѝ за, например, субсидия за евтини карти за градския транспорт или разширяване на мрежата велоалеи.

Уви, тук проблемът е на държавно ниво (макар че общината пак може доброволно да е много по-прозрачна, отколкото е в момента). Таксите са фиксирани законово, уж „за добро“, и тази централизация спира общините да използват ресурсите си по адекватен начин. Всъщност, работа на големите общини, като Пловдив и на организациите от сорта на „Сдружение на общините“ е да лобира за такава децентрализация. В България обаче моделът е друг и ако не си послушен пред държавата, може и да имаш финансови проблеми като община.

А тази „прозрачност“, която в момента липсва при разходването на общински средства, е причината много хора, съвсем резонно да оспорват вдигането на таксата с „тези се нагушиха“, „само крадат“ и прочее. Мненията са малко крайни - аз нямам представа дали приходите от „Синя зона“ се крадат и отиват в нечий джоб, но без ясна аргументация с точни стойности и таблички какви суми са получени и за какво изразходвани, позицията „не се краде“ е трудно да се защити.

В крайна сметка вдигането на цената на доброволната услуга „паркиране в центъра“ само по себе си не е нещо лошо. Но липсата на добра аргументация и целенасочена политика за качествени алтернативи остава много вратички за съмнение.

Няма направени коментари
Още от рубриката "ИзПодТепето"

Подобни новини