Подтепето

ИзПодТепето

12 Дек, 2016

Поруганото културно наследство – през игнорираното до напълно изоставеното

Богато украсената и изрисувана баня „Челеби кадъ“ е най-старият архитектурен паметник на север от реката

Сградата се руши от атмосферните условия без никакъв интерес и ничий грижи

Теодор Караколев

Вътрешното пространство с красивия купол е не по-голямо от 1 квадратен метърНиша в една стените, декорирана с многоцветни геометрични мотиви, която също е изцяло оставена на влиянието на времетоПловдивското културно наследство е толкова богато и разнообразно, че акцентирането само на един исторически или културен период вреди на останалите. Макар и тежкият акцент да пада върху наследството на Римската империя и на Българското Възраждане, ценно културно наследство в Пловдив има навсякъде и от всички периоди. Като по-разпознаваеми и общо приети мога да спомена – Тютюневите складове от Третото българско царство или наследството от филипополската християнска култура – мозайките в Малката и Голямата базилики.

От игнорираното…

По-голямата част от сградата е оставена изцяло на атмосферните условияНаследството от периода, в който градът се е наричал Филибе и се е намирал в рамките на Османската империя – това наследство, което не е част от православното Трихълмие – обаче остава леко игнорирано. В частта на игнорираното можем да сложим, например Джумая джамия, безспорна част както от туристическите маршрути, така и от културното богатство на Пловдив – сграда, на която обаче с пълно мълчание пловдивската културна общественост приема за нормално да получи на минарето си шарени неонови лампички, не по-малко абсурдни и анти-естетични от тапетите в „Света Марина“. А сградата е културна ценност от национално значение.

В неугледен вид е и „комплексът“ на Орта мезар – джамията, отдавна превърната в пошъл ресторант, както и отсрещната баня, доскоро мебелен магазин. Банята до младоженския дом изгоря през тази година и, след като медийният интерес утихна, си стои кротко без покрив, някаква дейност по укрепване и социализиране. На този етап вече има изготвен проект, който частния собственик очаква да мине през всички инстанции за одобрение. И все пак тези обекти можем да ги поставим в категорията „игнорирани“.

…до напълно изоставеното

Входът към вътрешното пространство - по всички стени се забелязват остатъци от стенописна украсаВ напълно поруган – в уж културен град – вид е една друга сграда от Османския период, която стои напълно изоставена в празно дворно място в Кършиака на улица „Братаница“. Малката постройката е баня, най-вероятно построена в началото на XVII век от Челеби кадъ – кадия на Пловдив, като днес от нея са останали само няколко стени. Но именно и това е странното – разходите за нейната поддръжка и опазване биха били смешно малки. „Празното дворно място“ продължава до улица „Карловска“ – една от най-красивите пловдивски улици, която също бързо губи своята автентична красота, но за това - друг път.

По-важното в случая е, че „Карловска“ е улицата, която преди години е била основният изход на север от Пловдив. На северния бряг на реката мостът е излизал малко по на запад към Пазарджик, невзрачен спомен за което пази километричният камък на паркинг на тротоара на брега на „Марица“, камък, на който е издълбано „Пловдивъ“ и „Пазарджикъ“. Изоставената османска сграда – най-вероятно баня – е била тъкмо на този главен филибелийски път, на доста централно място (километричният камък, разбира се, е много по-късен).

Целият обект, обрасъл в растителностВероятно това е обяснението за предполагаемо богатата декорация. От останалите само няколко квадратни сантиметра боя върху мазилка се виждат различни цветове, като червено, синьо, жълто – т.е. сградата е била декорирана, а не просто „боядисана“. Разбира се, днес можем само да гадаем каква е била тя в детайл. Колкото повече сградата се разпада, толкова повече тези догадки ще са произволни и далеч от историческата истина.

От цялата разруха са останали и 4 стени, които ограждат малко помещение, в което може да влезе не повече от един сам човек. Въпреки това, помещението е разчупено в обемите си, също е с цветна декорация, а най-впечатляващ е куполът.

Цялата тази красота се намира в напълно изоставен двор, който е изцяло обрасъл със саморасли храсти. В затвореното помещение има дрехи, одеяла и други уреди, тъй като изглежда там живее някой нуждаещ се от подслон клошар. Най-впечатляващо за мен бе, че там имаше и ароматизатор за електрически контакт.

Сградата – освен с архитектурата си – е ценна и с това, че е сред най-старите архитектурни обекти от северната страна на реката. Кършиака е ценен с разнообразно историческо наследство от модерната епоха, но тази баня е сред малкото материални доказателства, които показват, че и по османско време градът е живял и по двата бряга на Марица. Силно се надявам, че градът и гражданите ще успеем да запазим това наследство.

Заб. Освен липса на грижа, Османските паметници в България често страдат и от липса на достатъчно подробни и цялостни научни изследвания, като понякога се появяват неточности и разминавания. Много е вероятно е банята на ул. "Братаница" да не е споменатата "Челеби кадъ хамам", а останки от безименен жилищен хамам (жилищна баня). Самият комплекс на Челеби кадъ (включващ и джамия) най-вероятно се е намирал по на юг, в непосредствена близост до днешното кръстовище на бул. "Марица" и ул. "Карловска". Уточнението е направено малко след публикацията на статията, аргументирано в карти и описание във фейсбук страницата "Архитектурата на Възрожденския Пловдив"

  • 15 Дек, 2016 | БЕЛ
    Господин Караколев, ако се научите да пишете грамотно, сигурно ще повярвам, че Ви е грижа за културата. Тя не е само в миналото, тя е и в уважението към словото и граматиката, с които си вадите хляба. Тя е и в уважението към четящите.
  • 12 Дек, 2016 | БРАВО на ококорения пловдивчанин
    Отличен репортаж. То не може само около "капана" да се кудкудяка политКОРЕКТно, то трябва и оригинални разследвания. Само първата от редицата фотографии да беше публикувана со заслужава: КАКВА ХУБАВИНА! Такъв майсторлък да се иззида тухлен купол вече от колко поколения е забравен. Да се защити останка в този й размер май не повече от една тараба и пет тенекии стигат. След като падне Режимът БоБо с кулТурският министър може и да се реставрира
  • 12 Дек, 2016 | Един Българин
    Е какво се чудите, след като няма държава. Няма правителство, няма министър на културата...
Още от рубриката "ИзПодТепето"

Подобни новини