Италиански опит за Кино Космос, Гарнизонна фурна и още

Изпод тепето

Нищо не може да се загуби от използване на ентусиазма на гражданите

Пустеещите сгради могат да бъдат спасени, като се дадат за ползване за култура

Теодор Караколев

Може би сте попаднали на новината, че италианското правителство отпуска стотици обекти културно-историческо наследство за свободно и безплатно ползване от частни лица. Да – частни организации ще управляват културни ценности в Италия, държавата с най-впечатляващо културно наследство, като дори сред препоръките (а не, сочено, като негативно) е те да се самоиздържат – като няма проблем тези сгради, архитектурни ценности, да бъдат хотели, спа центрове и прочее. Това всъщност е политика, която италианската държава просто надгражда, след като вече има положителен опит и добри резултати.

И как би могло да бъде иначе? Една голяма централизирана власт, без значение дали е държава, министерство, а и на регионално ниво – община, общински отдел и т.н., обикновено няма както ресурсите, така и компетентността да се справят с този тъй богат и разнообразен въпрос – опазването на културно-историческото наследство. Не е изненада, че във вероятно най-еволюиралата и натрупала знание по въпросите с културата държава – Италия, са осъзнали това. И са стигнали до извода, че едно такова развитие към децентрализация на политики, власт и управление е най-доброто решение не само за културата, а и за културно-историческото наследство.

Ситуацията обикновено е следната: По стечнение на обстоятелствата, държавата или общината има множество имоти, които вече не функционират по първоначалния си начин. Сгради с някакъв потенциал стоят и се разпадат. От другата страна има огромно търсене от страна на млади амбициозни хора или пък на артисти, натрупали огромен опит в страната и чужбина, които обаче нямат финансов ресурс да построят или наемат сграда. Ясно от само себе си е, че за да съществува в добър вид една сграда, то тя трябва да функционира и някой трябва да се грижи за нея. Тъкмо по държавите, където са се сблъсквали много пъти с този проблем, са разбрали, че най-добре тези сгради да останат в ръцете на ентусиазирани хора.

Могат да бъдат изброени безчет примери – не само въпросният случай със сградите културно наследство в цяла Италия. Те дори няма да се използват само от артисти, а от всякакъв вид ентусиазирани да поддържат и да развиват бизнес в стара и ценна сграда предприемачи. На по-локално ниво това прави местната власт в Матера – другата Европейска столица на културата през 2019 година, отдавайки лесно пространства на артисти. По подобен начин, в парньорство между експерти артисти и местна власт, са се развили и различни пространства в Рур (Европейска столица на културата през 2010 година), сред които и огромния център за различни сценични изкуства PACT.

Състоянието на културно-источеското наследство у нас не е за хвалене. Дали би имало интерес и какви биха били ползите, ако частни лица наемат безвъзмездно обекти от това наследство, вероятно трябва да се обсъди в широк формат. Безспорно обаче е, че в рамките на Пловдив това ще бъде един печеливш вариант. Няма какво да загуби община, общество и град от това изоставените сгради, които просто се разпадат от безхаберие да бъдат дадени на ентусиазираните организации, които са готови и хабят огромни усилия, за да заявят желанието си да се грижат за тях.

Всеизвестен е примерът с Кино Космос – сграда, която първо гражданите спасиха от разрушаване от общината, на която ѝ трябваха години да осъзнае огромния потенциал, и създаването в последствие на Колектив Кино Космос, които се стараеха да развият някакъв дългосрочен план за сградата. Уви, общината не показа достатъчно ентусиазъм и 2017 година вероятно ще бъде „нулева“ за киното. А в момента там можеше да се развива дейност от хора с огромен ентусиазъм и желание, като всичко това – със скромно първоначално вложение от страна на общината.

Подобен е случаят и с Гарнизонна фурна, за която експерти и ентусиазирани граждани проявиха интерес и също представиха конкретни планове за експлоатация и развитие. В случая, дори олекотявайки общинския бюджет с предложение сградата да бъде запазена и въведена в експлоатация със средства, по-малко от предвидените за нейното безвъзвратно унищожение. Както в Италия, Германия и на други места са осъзнали, що се отнася до подобен тип наследство – ролята на държавата или общината е просто „да не се меси“. Това и тук си го знаем – популярен е изразът „не искам държавата да ми помага, а само да не ми пречи“. Опасенията са ясни – в момента Националният дворец на културата се ремонтира от държавата по доста пошъл начин. Ако някога се стигне до ремонт в Кино Космос или Гарнизонна фурна, в която основен глас да има община, а не Колективът, художниците от сдружение „Изкуство днес“ или който и да е друг, който все пак е работил някога в сферата на изкуствата и културното наследство на някакво сериозно ниво, то резултатът ще е същият.

А Кино Космос и Гарнизонна фурна са само двата примера, за които е ясно заявно и категорично желанието от конкретни хора тези сгради да бъдат използвани, опазвани и да носят ползи на града. А Пловдив е пълен с пустеещи държавни и общински пространства, които чакат своя наемател – далеч не само тези двете.

В същото време Пловдив е и град, на който – дори в сегашния му мащаб на неевропейска некултурна нестолица – му липсват изключително много пространства за култура от всякакъв вид – за сценични изкуства, за изложби, ако щете – за дебати и срещи. При тази липса да се отказваме от най-очевидното решение – изоставените пространства да бъдат обживени от съществуващите ентусиазирани граждани, решавайки съществуващ проблем – е необяснимо разточителство.

Споделете ни във:

3 коментара

  1. Преди да прочета ТРАКТАТА само това, че ме отблъсна =
    Ако не греша става дума за ЧАСТНИ ИМОТИ, частнособственически, което прави абсурдна идеята за „обществен“ проблем: „…ентусиазма на гражданите. Пустеещите сгради могат да бъдат спасени, като се дадат за ползване за култура“. Кой пак, все АЗ ДА ПЛАЩАМ ли?

  2. може да ти се хареса, май се интересуваш от пловдивски старини и деятели? youtube.com/watch?v=HI8bKGBqz6E

  3. щом във „…неевропейска некултурна нестолица – му липсват изключително много пространства за култура от всякакъв вид “ ами тогава не е ли най-просто и близко до акълчето (доколкото и ако изобщо) ДА СЕ ПОДДЪРЖА ИМАНЕТО вместо да се засира, а? А? ДА ИЗМЕТЕМ КОНЦЕРТНА ЗАЛА – има си акустика, седалки, обстановка, тоалетни, за разлика от „балабана“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.