Европейската Комисия: Всички участници в Управителния съвет на ЕСК са посредници и посланици

Всички нива на администрацията – област, община и град трябва да гледат на проекта ЕСК като общ стремеж, с еднакви цели, отвъд политическите различия

Успехът на една Европейска столица на културата зависи от качеството на програмата, подкрепата на политическите органи и участието на всички ключови фигури в града

Паулина Гегова

В последните седмици Пловдив се сблъсква с немалко проблеми, отнасящи се до проекта Европейска столица на културата и неговото развитие. Точно затова, се свързахме с Натали Вандищат – говорител на ЕК за образование, култура и спорт, за да обсъдим как върви проектът до сега и какво се очаква в бъдеще, през погледа на ЕС. Г-жа Вандищат открито заявява позицията на Европейската Комисия и дава съвети как може да се справим със затрудненията.

-Г-жо Вандищат, как по ваши наблюдения върви подготовката на Пловдив за Европейска столица на културата. Как изглеждат от Брюксел първите реални стъпки по реализирания на така важния за града проект?

Както е случаят с всички други градове, определени за европейски столици на културата, Комисията, заедно с група от седем експерти, следи отблизо работата на Фондация Пловдив 2019. Тя организира срещи за наблюдение, за да се направи преглед на подготовката и проверява дали ангажиментите, направени от Фондацията по време на етапа на подбор, се изпълняват. Също така Комисията ще осигури на Пловдив подкрепа и насоки до началото на Европейска столица на културата през 2019-та г. Първата среща за мониторинг се състоя през октомври 2016 г., а втора е планирана за пролетта на 2018 г. Може да прочетете доклада на комисията ТУК , където ще видите, че Фондацията е изправена пред предизвикателства, които не са необичайни за градове в този етап на развитието на проекта им.

– В отворените покани за програмата на ЕСК 2019 са входирани близо 180 проекта. Силен или слаб интерес е това, според вас?

Това очевидно е добра отправна точка за по-нататъшно ангажиране на различните културно заинтересовани страни и населението на града.

-Европейската комисия следи ли случая с повдигнатите обвинения срещу пловдивския кмет и според вас може ли това да се отрази на реализирането на проекта Европейска столица на културата през 2019?

Бяхме информирани от Фондация Пловдив 2019 за обвиненията, повдигнати срещу кмета. Това е въпрос за българската съдебна система. Не за първи път Европейска столица на културата се изправя пред подобен вид проблеми. Всичко това е много жалко, но се надяваме, че въпреки всичко Фондацията ще издържи на натиска.

-Кметът Иван Тотев е председател на Управителния съвет на Фондацията. В нея влизат още няколко политически фигури. Това добре ли е или е лошо, според вас? Може ли да се използва думата политика, когато се говори за проекта Европейска столица на културата?

Винаги е добре да има няколко политически назначения в съвета, за да се осигури връзката между проекта за Европейска столица на културата и цялостната стратегия за развитието на града. Но трябва да е ясно на всички членове на Управителния съвет, включително и на самите политици, че тяхната роля е на посредници и посланици. Техните задължения са да се съсредоточат върху наследствените обекти и да гарантират правилното използване на публичните средства, инвестирани в Европейска столица на културата. Те трябва да действат на стратегическо, а не оперативно ниво. Важно е също всички нива на администрацията – област, община и град да гледат на проекта Европейска столица на културата като общ стремеж, с еднакви цели, отвъд политическите различия. Политиката на Европейската Комисия е последователна и ясна. Целта е Европейските столици на културата да постигнат трайно културно влияние, да засилят социалния си обхват и да допринесат за дългосрочно икономическо развитие на въпросната държава.

-Европейска столица на културата е голямо признание, но и отговорност. Какво ще посъветвате Пловдив, за да оправдае очакванията и гордо да посрещне 2019-та година?

Виждали сме градове, които не са се възползвали изцяло от предимството да са Европейска столица на културата, поради проблеми с Правителството, недостатъчно планиране, липса на ясни цели, липса на опит в прилагането на мащабно събитие и други. Истината е, че няма точно определена рецепта за успех, защото всеки град е индивидуален и има своите специфики.

В общ план, опитът показва, че успехът на една Европейска столица на културата зависи от качеството на програмата, подкрепата на политическите органи и участието на всички ключови фигури в града, включително на бизнес средите и разбира се гражданите на всички квартали. Културното наследство също е основен елемент. Важно е проектът да не се задоволи само с едно или няколко мащабни събития, а да се види като възможност за постепенна промяна в начина на живот. Затова е нужно да се гарантира, че ЕСК е част от дългосрочна регионална стратегия.

-Нормално ли е в една бъдеща столица на културата да се разрушават паметници на културата? Вие следите ли тези случаи в Пловдив?

Разбира се, разрушението и пожарите в няколкото тютюневи склада е много жалко. Но по време на нашата мониторингова среща миналия октомври, Фондацията ни информира, че местната общност и собствениците на складовете се борят с тази криза и се търсят иновативни решения, които да възвърнат оригиналната схема на сградите.

-Какви препоръки бихте дали в тази посока?

Може да се изгради, например, една web платформа, където хората могат да споделят своите спомени и виждания за мястото и постройките. Ние ще продължаваме да следим развитието на казусите и за в бъдеще.

-Във време, в което глобализацията като че ли се поставя под въпрос, как виждате европейското измерение в проекта Пловдив- Европейска столица на културата? Да се придържаме повече към идеята за съхраняване и експониране на индивидуалния ни лик, или да търсим единството с всички европейски култури?

Както знаете, Пловдив развива своя ЕСК проект под темата „Заедно“. Стремежът е всички проекти да са подчинени на една обща концепция, в случая тази на „Заедно“. Има и стремеж градът да се свърже с останалата част от Европа, да има обмен на интелигентни кадри, чрез разширяване на нови възможности в културното предприемачество и творческите индустрии. Това са предизвикателства, пред които са изправени много средни градове в цяла Европа.

В глобализиран свят като нашия е важно да се насърчават разнообразните традиции и културни тертипи на всеки народ. Важно е също, обаче, да сме обединени като европейци с общи ценности, а именно: зачитане на човешките права и достойнство, недискриминация, откритост към другите, солидарност и толерантност.

-Вие самата била ли сте в България? И ако да, какво може да кажете за страната ни? Какви са впечатленията ви? Силните и слабите ни страни?

Екипът на Комисията асистира на българското Министерство на културата по отношение на конкурса за ЕСК в периода 2012-та – 2014-та и присъстваше на финалите в София. Посетихме и четирите номинирани града: София, Пловдив, Велико Търново и Варна. Това беше възможност да открием България и красотите й, както и нивото на ангажираност, ентусиазма и професионализма на тези, които работиха по кандидатурите за ЕСК. Станахме свидетели на нетърпеливостта на много хора да допринесат за развитието на европейския проект. Успокояващо е да се видят толкова културно, социално и икономически заинтересовани лица, които обединяват усилията си в една обща кауза.

-Писала ли е ЕК писмо до София по повод на платената държавна субсидия и получили ли сте отговор?

Не! Не сме изпращали писмо до България по този повод.