Четирите конника на европейския апокалипсис /част трета/
ИзПодТепето с Пламен Асенов
Казват, че в момента Европа е изправена пред четири основни кризи, които могат да унищожат или поне да върнат назад европейския проект.
Както писа Пол Тейлър от Ройтерс, „единството, солидарността и международната репутация на ЕС са изложени на риск заради гръцката криза, ролята на Русия в Украйна, опита на Великобритания да промени взаимоотношенията си с блока и имиграцията през Средиземноморието”.
Деликатно ги описва, човекът, но все пак според него тези четири кризи са здраво свързани и преплетени, така че погрешният подход към една от тях може да утежни ефектите от останалите и да усложни още повече решението им.
Макар през миналата седмица, във втората част на този текст, да стигнахме до темата Гърция, искам да се върна само за секунда назад и да илюстрирам казаното от мен по-рано за заплахата от незаконната имиграция. Впечатляваща, но не и изненадваща, беше новината от 29 юли, че не 2, не 200, а 2 000 имигранти буквално са щурмували тунела под Ламанша в порив да преминат от Франция в Англия.
Как изобщо се стигна дотук и какво правим утре, когато тълпата от 2 000 стане армия от 20 000?
Нали сте виждали как се напуква стена от земетресение? Дори да не е достатъчно силно, за да я събори, то я подготвя. Е, сега си представете поредица от земетресения – всеки ден по едно. Второто ще напука стената още малко, при третото пукнатините ще плъзнат навсякъде като паяжина, при четвъртото парчета мазилка ще се отчупят и паднат, при петото всичко ще рухне.
Защо на петия ден ли? Ами защото Господ е създал света за седем дни, но се знае, че далеч по-лесно е да рушиш, отколкото да градиш.
Та и, заедно с имигрантите, гръцката криза е поредният подземен трус за Европа. Тя изобщо не е заглъхнала, напротив, нейните ефекти тепърва ще се усетят.
Мнението, което цитирам, е на експерта Илиан Василев от един негов скорошен коментар, мисля, че то лаконично и много точно уцелва същността на проблема право в десетката: „Затегнете колани – гръцката драма се превръща в европейска и трусовете тепърва предстоят. Затишието е временно и измамно. Най-логичното и добро решение от гледна точка на икономическата и финансова логика, каквото подсказа германския финансов министър Шойбле, не е приемливо от политическа. Постоянният примат на политическата целесъобразност над икономическата рационалност подкопава не само еврозоната, но и Европейския съюз.”
Край на цитата, но не и на страховете, които ни казват, че утре – заради Гърция или по-скоро заради вторичните и третични трусове, получили се покрай кризата в Гърция – Европа наистина може да се превърне в нещо, което не ни харесва.
Според мен например страшно си изглежда вариантът Еврозоната да стане нещо като ново европейско ядро с единна Централна банка, с единно правителство и прочие, докато други страни като България да останат в периферията на това вътрешно-европейско образувание.
Тумор ли ще е то или златно яйце, от което ще се излюпи ново златно пиленце? Тази Централна европейска банка по социалистически ли ще харчи общите пари или според принципите на здравия разум, тоест – по френски или по немски ще ги харчи? За нас, българите, добре ли е да влезем колкото може по-бързо в Еврозоната, за да се присъединим и към това евентуално бъдещо образувание, или е по-добре да стоим настрани, докато не видим резултатите от експеримента? А ако стоим настрани, няма ли да изостанем още повече, отколкото и без това сме?
Това са само много малка част от въпросите по темата, които са повод за размисъл. Времето на този размисъл е сега. Преди нещата да започнат да се случват реално, ние, българите, трябва да имаме не просто план А и план Б. Два плана могат да са достатъчни за страна като Великобритания, която и така, и иначе, все ще си бъде – поне относително – добре. В подобна ситуация страна като България трябва да разполага най-малко с още план В и план Г, ако иска да оцелее като част от общността на демократичните, свободни и икономически проспериращи държави.
Питайте българските политици мислят ли по въпроса и ако не мислят, не им гласувайте доверие на какви да е бъдещи избори, освен ако не започнат да мислят!
Обикновено се смята, че историята с Гърция и ефектите от нея са тема вътрешна за Европейския съюз, докато пък отношенията с Русия са изцяло външни.
Нито едното от двете не е вярно.
Първо, Гърция е член не само на ЕС, но и на НАТО. Проблемите в едната организация могат да доведат до сериозни проблеми и в другата. Точно по този повод неотдавна експертът Томас Райт от института „Брукингс” предупреди, че евентуалното излизане на Гърция от ЕС ще има геополитически, а излизането ѝ от НАТО – геостратегически последствия. Както казва той – „в такъв случай Русия може да усили от юг и от изток натиска върху България и Румъния, което може да има негативни последици за независимостта на Украйна”.
Прочутият политолог Збигнев Бжежински пък смята, че всяко непредсказуемо развитие в Югоизточна Европа може да има тежки последствия и уточнява: „Една Гърция, която е дружески настроена към Русия, може да парализира способността на НАТО да реагира на руска агресия”.
Нали се сещате – това означава НАТО да престане да бъде себе си. Навремето алиансът беше създаден, а и сега до голяма степен съществува, за да пази своите членове точно от руската агресия, ако организацията е парализирана по тази линия, тя трябва да се разпусне като безполезна.
Втората посока, по която темата Гърция не е само и чисто вътрешно-европейска, е икономическата и финансовата, доколкото в цялата история са намесени интереси на Международния валутен фонд, на страни, фондове и инвеститори от целия свят.
Третата е свързана с по-общи политически въпроси. Например – ще си извадят ли хората по света правилните изводи от шумния провал на традиционната лява политика за харчене с лека ръка на чужди пари или случилото се с Гърция ще се възприеме като „победа” на точно тази пагубна лява политика.
Четвъртият много важен въпрос е как гръцката история и ефектите от нея се вписват в стратегическата политика за разбиване на европейското единство, която Кремъл води от години.
Надявам се, че никой, освен крайно тъпите или съзнателно затъпелите в тази посока български русофили, вече не се самозалъгва по отношение на целите и намеренията на руската политика. Що се отнася конкретно до събитията в Гърция, намесата на Кремъл и неговата активна роля достатъчно ясно се видя дори само от един елементарен факт – след като стана ясен резултатът от референдума в Гърция, премиерът Ципрас се обади първо на Владимир Путин, а не на европейските си кредитори и партньори, за да докладва за гръцкото „охи”.
Сега да погледнем нещата от другата страна – как и доколко външните отношения на Обединена Европа с Русия са наистина външни.
Първо, в страни като България Русия има силно и пряко влияние на всички нива – като се започне от уж елитните политици, мине се през специални служби и администрация, та се свърши до последния редови вдлъбнат комунист, за когото българският патриотизъм започва и завършва с интереса на Москва.
Второ, по подобен начин стоят нещата и в балтийските държави, но там като лост за влияние се използва многобройното руско малцинство. Неотдавна, при едно посещение в Калининградска област, всъщност руски анклав около старинния пруски град Кьонигсберг, вклинен между Полша и Литва, Владимир Путин покани литовците да отидат да живеят в Русия. Разбира се, поканата бе по-скоро дебелашки опит за подигравка с Литва. Защото ако реално се сравни нейното развитие и нивото и на благоденствие напоследък с тези на руснаците, литовците имат много повече основания да се подиграват.
Трето, Русия отдавна поддържа финансово и политически редица леви, а едновременно с това и крайно-десни политически формации в Европа, които работят в нейна полза.
Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер е само най-впечатляващия пример за това докъде стига руското влияние, но, от гледна точка на Кремъл, важното е дори не отделна фигура на върха или дълбочината на влиянието, което може да се получи чрез нея, а по-скоро се търси широчината на влиянието, търси се въздействие върху възможно най-много крехки и болни мозъци, които лесно се поддават на манипулация.
Всъщност това е най-огромната опасност от гледна точка на Европа. В реален горещ конфликт Кремъл няма шансове да постигне какъвто и да било успех, освен да нанесе временни щети. Може би тежки, но временни – при това срещу многократно по-тежък ответен удар.
Обаче хибридната руска война, която се води в момента, макар да не може да направи Русия привлекателна за европейците, може да направи самата Обединена Европа крайно непривлекателна за тях.
Ето как чрез разяждане отвътре Кремъл сякаш по-лесно може да постигне онова, което със сила отвън не е способен да постигне.
