Архитектите и пловдивските училища – навлизането на модернизма

Изпод тепето

В „Екзарх Йосиф” са преподавали двама от великите български художници – Владимир Рилски е учител по рисуване, а Златю Бояджиев по… ръчен труд

След трудното десетилетие на 30-те, Пловдив успява да се справи с проблема с училищния си фонд. Под управлението на общината има 7 прогимназии и 25 начални училища

Теодор Караколев

Пловдив преживява особено интересно годините между двете световни войни. След Първата световна, градът значително увеличава населението си – най-вече заради бежанци от Беломорска Тракия и Македония, които населват града и създават днешния квартал Кючук Париж. Земетресението от 1928-а също оставя своя незабравим отпечатък. Особено важен за нашата тема е и фактът, че българските архитекти, завършили в чужбина вече не са единици, а оформят цялата артистична сцена на града. Втората статия за пловдивските училища и техните архитекти по повод Деня на българската просвета и култура се занимава именно с периода между двете световни войни.

Столичните архитекти

В първата част споменахме Френския девически колеж, проектиран от Георги Фингов. Неговият съименник и също от групата най-велики български архитекти Георги Овчаров също е оставил своите следи в Пловдив. Вероятно най-известната му сграда е Трудовата борса – днешната болница „Св. Мина“, която след „санирането“ не прилича на нищо смислено. По-малко популярно, но също красиво е училището „Пейо Яворов“. Проектирано през 34-а, и открито през 36-а под името „Екзарх Йосиф“ то вече носи чертите на модернизма с изчистените си форми и обилното ослънчаване – впечатлява най-вече голямото остъклено стълбище. Интересно за школото – освен проектантът му – е и това, че там са преподавали двама от великите български художници – Владимир Рилски е учител по рисуване, а Златю Бояджиев по… ръчен труд.

Както вече знаем, Девическата гимназия се е помещавала в днешната Градска художествена галерия, проектирана от арх. Йосиф Шнитер. След Първата световна война тя също се нуждае от разширение. Тук се намесва друг архитект от национална величина – дамата Виктория Винарова-Ангелова. Един от най-известните ѝ проекти е Морското казино в Бургас. Тя проектира сградата, която днес се ползва от Академията за музикални, танцови и изобразителни изкуства до Античния театър. Уви, също като Трудовата борса, сградата претърпя смъртоносен за културната си стойност ремонт, като загуби модернисткия си чар, за сметка на курортно-хотелиерско оцветяване в кайсиево. Можем да се върнем към бургаското Морско казино, което се използва като пример за чудесно реновиране на паметник от архитектурния модернизъм.

Трети от големите български архитекти от 20-те и 30-те – Станчо Белковски също строи школо в Пловдив – Немското училище. Днешното Музикално училище е загубило много от елегантния вид, проектиран от Белковски – както в екстериор, така и в интериор. Малко е тъжно, че именно училищата по изкуства са доста пострадали от съвременните прищявки на строителната мода, но… Иначе, освен в Пловдив, Станчо Белковски строи немските училища и в София, и в Бургас, както и легендарният комплекс „България“.

Пловдивските архитекти

Една от впечатляващите стилово сгради се проектира в края на 30-те – днешното училище „Патриарх Евтимий“. Любопитно е, че в началото то се е наричало „Отец Паисий“ (III-a прогимназия), а още по-любопитно за нашата тема е, че проектът за неговото строителство е избран, чрез конкурс. Тъй страшният за днешните управници процес на конкурси и допитване до специалисти, вместо директно възлагане на приятел, всъщност е честа практика през 20-те и 30-те години. Интересно е, че третото място в конкурса отново, както при Девическата гимназия, е за жена – не особено известното име на арх. Цвета Беловеждова. Второто място получава общинският архитект, който се състезава рамо до рамо с частно-практикуващите си колеги Васил Търпанов, а първото място печели съвместният проект на Димитър Попов и Никола Овчаров (също общински архитект). Димитър Попов е известен с доста по-богатите си, що се отнася до декорация, сгради, но изглежда има уклон към модернизма – като ще видим и един друг негов важен проект по-късно. Никола Овчаров е известен с модернистичните си проекти през 30-те за бюфетите на Бунарджика – останките от които съвсем наскоро бяха окончателно сринати и бюфетът на Сахат тепе – отдавна унищожен от социалистическата власт.

30-те години на Пловдив обаче са белязани най-вече с Мострения панаир. А той е неразривно свързан с пловдивските училища. Първото издание през 33-а се случва в сградата на Търговската гимназия – построена още през 1927-а година по проект на архитектите Димитър Попов и Лазар Нанчев. През 33-а, тъкмо по времето на подновяването на Панаира се строи и Промишленото училище. Сградата – макар и леко променена днес – е безспорният пловдивски училищен шедьовър, сграда с национална стойност, за щастие запазила най-важните си елементи – вход, стълбищно остъкление, прозорци, терасите към Гладстон. В този проект отново участва Димитър Попов, но този път в сътрудничество с архитект Светослав Грозев. Последният е, вероятно, най-изявеният като модернист наш архитект – известен с изоставената днес къща на Стайнови на Таксим тепе, с къщата на Каишеви на ул. „Антим I” и с проекта за къщата на ул. „Архимандрит Дамаскин“ до Тунела. Монументалното Промишлено училище обаче е най-внушителната пловдивска сграда от периода на модернизма.

С неизвестните архитекти

Тясно свързани с панаира са и две други училища, чиито архитекти пловдивската историография все още пази в тайна. Изключително оригиналното Карнеги (днешното ОУ „Алеко Константинов“) и Митрополит Максим („Малката Лиляна“), което напомня в един по-малък мащаб на Търговската гимназия, са се превръщали в изложбени палати през 30-те години по време на Великденската ваканция. Кои са авторите на тези сгради, които в днешния си вид се строят след земетресението от 1928-а година, някой смел бъдещ историк би открил.

С дълга история и неясно бъдеще е и ОУ „Душо Хаджидеков“ – като сградата има подобна съдба на предните две. На това място е имало образователен център още преди Освобождението, а сградата на това място пада през 1928-а година. След земетресението се построява днешното здание, което също носи духа на модернизма и заслужава да бъде културна ценност поне от местна величина. Особено привлекателно е оформянето на входа и класическото елегантно решение за мазилката на сградата – запазена до днес от образовани хора, които знаят да пазят, а не да рушат.

Последните години

Повечето училищни сгради функционират и до днес като образователни институции. Сред малкото сгради от периода, създадени за училища, но вече с други функции е днешният център на радио „Пловдив“. Сградата е издигната по проект от 1939-а, като училище „Кирил Нектариев“ по проект на архитект Васил Златарев, като модернистичният ѝ дух се усеща веднага. Сградата е една от последните, завършени преди войната, като първите ученици прекрачват прага в учебната 41/42-а година. През 39-а година по проект на другия общински архитект Никола Овчаров се строи и днешното ОУ „Кочо Честименски“ в Мараша. Последното училище за кракто е превърнато в казарма през войната и за известно време там са настанени немски войници.

Всъщност, по спомените на Божидар Здравков, кметувал почти през цялото десетилетие на 30-те, но и обвързан с училищното дело още след Първата световна война, проекти за училища, използвани – или поне проучвани от Пловдивската община през 20-те – е създал арх. Стойко Стойков – автор на доста от сградите по Главната. Проекти също са правели общинските архитекти Никола Овчаров и Васил Златарев. Кои точно училищни сгради са построени от тях, тепърва историята и документите ще ни разкриват.

Строителството на училища и гимназии продължава и след 1944-а година, вече в една съвсем друга атмосфера. Все пак през 40-те населението на Пловдив е малко над 100 000 души, докато в края на тоталитаризма гони 400 000. Историята на тези сгради оставяме за друг път.

След трудното десетилетие на 30-те, Пловдив успява да се справи с проблема с училищния си фонд. Под управлението на общината има 7 прогимназии (т.е. от 5 до 7 клас) и 25 начални училища (от 1 до 4 клас). През 1940-а година в началните училища учат малко над 7000 деца, а в прогимназиите – около 4300.

Но фактът, че децата има къде да учат не е единственият, достоен за уважение – голяма част от сградите са архитектурна ценност, красиви здания в крак със световните архитектурни тенденции. А някои от тях – като, например, Промишленото училище са съвсем достойни примери и на международно ниво. При всяко посещение на Мострените панаири чуждестранните гости истински се впечатляват от съвременната и качествена архитектура в града ни. Сравненията с днешно време, смятам, са излишни.

Споделете ни във:

3 коментара за “Архитектите и пловдивските училища – навлизането на модернизма

  1. Много интересна статия. Дори за хора, които отадвна не сме в любимия град. Но, колега, сложете някакви снимки!? Не само, за да си припомним кое кое училище е, но и за хората, които не познават града, а се интересуват от този тип архитектура.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.