Строят пивоварната с камъните от разрушения хълм Каменица

Забравеният град

Бирата взема името на погиналото тепе

Дърводелец оглавява фабриката след национализацията през 1947 г.

Владимир Балчев

Първото здание на Пивоварна „Каменица”, издигнато през 1882 – 1884 г.Поглед от Данов хълм (Сапат тепе) към храма „Св. Людовик” и католическата махла. Сред дърветата вляво е скрито тепето Каменица. Фотограф: Дмитрий Ермаков, 1875 г.Дни наред Димитър Петров пътувал с каруцата от Сечена могила до градината „Цар Симеон”. При могилата пълнел каруцата с пясък, после разтоварвал пясъка по алеите на парка. Ден след ден едно и също… Могилата била в края на новата улица (днешната „Капитан Райчо Николов”). Наричали я Сечена , защото пътят минавал точно през средата й. На 15 декември 1905 г. каруцарят забелязал в изкопа старинен зид. Два дена по-късно заварил на мястото Васил Свещаров от близката Нова махала. Младият мъж размахвал тежък чук и се опитвал да разбие зида. По едно време се отворила малка пролука. Свещаров яростно се нахвърлил върху стената, разширил отвора и се проврял вътре. През това време слухът за находката се разнесъл из града и към могилата хукнали нови търсачи на съкровища. Всеки грабел каквото му падне.

Хълмът Каменица отбелязан в карта на немския професор Хайнрих Киперт от 1878 г.Така била съсипана най-значимата археологическа находка в Пловдив от началото на миналия век. Когато дошла полицията, всичко в гробницата било изпотрошено. Стражарят Атанас Димитров заварил двама младежи, които се кълнели, че не са пипали нищо. Когато ги пребъркали обаче, в тях намерили над 20  дъбови и лаврови листа, изящно изработени от чисто злато. Явно в могилата имало масивен златен венец. Това дало повод на специалистите да твърдят, че тук бил положен някой тракийски княз.

Махалата Тепе алтъ, където е приезведена първата бира в Пловдив.Фотография на Димитър Кавра от 1880 г.Отдавна се знаело, че на това място има много древни гробове. Тук било и възвишението  Каменица, наричано още Петрица – най-малкото тепе на Пловдив. На карта от 1878 г. немският професор Хайнрих Киперт го посочва само като точка, висока 16 м (177 м над морското равнище). До 1881 г. това било едно от любимите места на пловдивчани. Тук идвали по великденските празници и  Гергьовден. На първи май, когато по традиция се посрещала пролетта, край хълма се събирали най-известните борци от региона. Под оглушителните звуци на дървените свирки (зурни) и тъпани, пехливаните, намазани обилно със зехтин, устройвали незабравимо зрелище.   Тепето било заобиколено от зелени ливади и зеленчукови градини. Там ще се роди и първата българска бира.
 
Изображение върху бронзов съд, намерен в Сецена могила през 1905 г.Създатели на пивоварната са двама швейцарци от немски произход. Пристигнали в Пловдив към 1872-1873 г. като служители в железницата на барон Хирш. Рудолф Август Фрик, бил машинен техник в пловдивското железопътно депо. Произхожда от едно селце край Цюрих. Фридрих Каспар Сулце, работел като локомотивен машинист. Почти всички служители на компанията идвали от различни места на Европа, но си приличали в едно – обичали бирата. Може точно жаждата да е станала причина за първите пивоварни експерименти под тепетата. В една своя бележка Рудолф Фрик обяснява, че започнал да прави бира към 1875-1876 г. Трябва да е имал някакъв опит, защото немските и скандинавските селяни често варели по къщите си пиво за домашна употреба. Ползвали дървени каци и железен казан, получавали малки количества бира с непостоянно качество.

Бюфетът при Пивоварна „Каменица” в началото на миналия векВероятно такава е била първата пивоварна на Фрик и Сулцер, уредена в едно помещение на Тепеалть при днешния Понеделник пазар.  Някои пишат, че това станало през 1880 г. Малко по-късно под тепетата пристигнал швейцарецът Бомонти, собственик на голяма фабрика за бира в Цариград. Той  насърчил своите двама сънародници да направят нещо по-голямо. Не само ги насърчил, но им дал и пари. Останалите средства Фрик и Сулцер взели назаем от колегите си в железницата. В края на 1882 г. швейцарците закупили близо 10 дка на мястото, където днес се намира пивоварна „Каменица". Теренът бил извън чертите на тогавашния град, та струвал сравнително евтино. В парцела се намирало най-старото пловдивско тепе, наречено Каменица или Петреница. При тепето имало извор и останки от антични сгради. При строителството хълмът изчезнал, гранитните отломки послужили за градежа. Останало само името на тепето, за да послужи като название на бирата.

Порталът на Бирената фабрика в Пловдив през 1960 г.Научили се  Фрик и Сулцер да правят бира, но оставало по-трудното – да научат пловдивчани да я пият. Непоносимата жега под тепетата ги навела на идеята да устроят в двора на фабриката градина-бирария. Засадили дървета, построили голям навес, а в средата на двора красив фонтан пръскал водни струи. Истински оазис в непоносимата жега. Лека-полека пловдивчани се научили да ходят семейно в градината.

Пивоварна „Каменица" стъпила на краката си, изчистила задълженията си към БНБ и частните кредитори, производството се разширило. Постепенно бира „Каменица" извоювала пазар из цяла България, а в Пловдив се харчела само 25 процента от продукцията. Катастрофата с лозята, предизвикана от филоксерата, открила нови възможности за съдружниците. Бира „Каменица" станала шлагер на пазара. Всичко било канализирано, оставало Фрик и Сулцер само да се радват на успеха. В този момент Сулцер се разболял от рак. От 1905 до 1907 г. обикалял европейските клиники, но лекарите не успели да го спасят. За беда умрял и счетоводителят на фабриката.

Уж с  желанието да помогне, в Пловдив пристигнал Ото Шефер. Фрик приел протегната ръка и направил немеца свой съдружник. После Шефер привлякъл за счетоводител свой доверен човек. Напътстван от Шефер, новият счетоводител успял да се ожени за вдовицата на Сулцер. Затрупан от работа, Рудолф Фрик не усетил, че му кроят номер. При изготвянето на баланса за периода 1905 – 1907 г. печалбите на пивоварната били превърнати в загуби, имуществото обезценено. Пристъпило се към ликвидацията на фабриката. В този момент истината излязла наяве. Започнали изтощителни съдебни битки. Запазените документи по делото са над 2000 листа и показват как немците могат съвсем по български да се ритат и псуват. Огромните загуби докарали фабриката на ръба на фалита. Фрик напуснал „Каменица", работата поел синът на Сулцер Фриц.

Развръзката дошла през 1910 г. – предприятието оцеляло, за година покрило всички задължения, а след това отново тръгнало напред. През 1914 г. било отбелязано  рекордно производство, през 30-те години пивоварната била изцяло обновена, стотици тонове бира заливали пазара. И така до национализацията на 23 декември 1947 г., когато заявили на Фриц Сулцер, че е свободен да отиде, където си иска и му се разрешило само временно да остане в собствената си къща. С това швейцарската страница в битието на „Каменица" била затворена завинаги.

Производствено здание на Бирената фабрика „Каменица”, 1960 г.  Как започва следващата страница от историята на пивоварната, научаваме от спомените на първия директор, който оглавява предприятието след национализацията: „Като чух, че ме изпращат за директор на пивоварна фабрика „Каменица", аз целият изтръпнах от неочаквана изненада. Какъв директор можеше да бъде един дърводелски работник, какъвто бях в действителност!
… Признавам, че се изплаших в първия момент, но впоследствие си припомних, че  скоро бях чел в една книга как след Октомврийската революция в Съветска Русия издигали за стопански ръководители обикновени работници. Това не беше кой знае каква утеха, но уплахата ми попремина…"

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.