Сградата на Юг-Енерго е трябвало да бъде дом на Община Пловдив

Забравеният град

Казусът с намирането на дом на пловдивската община е жив и днес

Сградата, в която днес се помещава енергоразпределителното дружество EVN, е планирана за дом на Община Пловдив. Несигурните години след 9 септември 1944 обаче променят плановете и тя се превръща в сграда на Юг-Енерго, а днес на EVN. Припомняме историята, тъй като материалното културно наследство на красивата постройка вече е напълно загубено след неуместното външно саниране и заличаване на най-интересните детайли на сградата – облицовката и каменните детайли-рамки на прозорците, в момента заменени от стиропорена имитация.

Казусът с намирането на централна сграда за общинската администрация е проблемен дълги години и, в известен смисъл, съществува и до днес. Местната администрация е разпръсната из целия град, проблем, който е съществувал още преди повече от 100 години. Оригинално общината се е помещавала в днешния Природонаучен музей. Дълги години се търси ново място за общината. До края на 30-те се правят куп различни планове, до един нереализирани.

Най-близо до резултат се стига при планирането на строителство на Халите. То се започва след събарянето на Куршум хан, чиято конструкция е компрометирана от земетресението през 1928 година, а никой не проявява интерес и желание да го реставрира. Първоначалната концепция е там да се изградят едновременно Хали и Общински дом. Това предложение обаче е отхвърлено, тъй като административните функции и тези на един общински пазар се смятат за несъвместими. Може би правилно.

Вижте кои са първите проектанти на сградата и нейната история след това в KAPANA.BG

Споделете ни във:

3 коментара

  1. Т.н. стиропорена имитация е с толкова бездарно архитектурно решение, с готовите пластмасови профилчета около прозорците, самите прозорци на кръстче и евтината мазилка вместо камъка, че изглежда като измислена от човек без образование.

  2. ЛЪЖА е, че ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО е виновно за „събарянето на Куршум хан, чиято конструкция е компрометирана от земетресението през 1928 година, а никой не проявява интерес и желание да го реставрира“. Якостите на Хана (надребнени редица килии) в сравнение с други турски Градежи (даже куполни, като Джамии и Бани) са несломими. Арх Стефан Джаков за Конкурс за Хали ги е проектирал в Хана с остъклено надстрояване на двора; след което се е спасил от Пловдив

  3. Ние трева не пасем, та да кликваме накъдето ни юркаш, ПодАльошата: второстепенното изродче „Капана“ е субстандартно даже под равнището на дребнотемието тука (абе, четохте ли Шедьовъро дека да сме идели да ни опаковат коледните подарачета, малей мила! Пък за професионално разопаковане – нито дума!). За Куршум Хан съсипването (за разлика от Скопие!) причината е непреодолимият идиотизъм на управата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.