Появиха се неизвестни снимки на Рибарчето в градината „Цар Симеон”

Споменът на архивните фотографии пази изображенията на още две сродни творби

Голямата риба напомняла за възкресяването на езерото през 1927 г.

Владимир Балчев

Стане ли дума за градината „Цар Симеон“, най-често разказът започва от езерото. Припомня се как през 1892 г. в това езеро плувало корабчето „Ангел Кънчев“ с 16 пасажера на борда, как от началото на 1893 г. се оформя първата ледена пързалка в Пловдив. Много спомени, много въздишки, много публикации в местната преса. И много критики към Пловдивската община, ако нещо не е наред.

По време на Първата световна война градината „Цар Симеон“ била почти  изоставена. Красивото езеро,   голямата гордост на Пловдив, се превърнало в смрадливо блато. Откритият канал за отпадни води, който минавал по днешната улица „Авксентий Велешки“, добавял нови нюанси към тежката миризма на блатото.  Картината се допълвала от рояците безпощадни комари, които буквално тероризирали жителите на околните къщи. Общинарите умували, умували, а накрая решили да ликвидират проблема с един замах – езерото да се затрупа с пръст, а на неговото място да се направи футболно игрище. Така щяла да се „ликвидира заразата“ и се сложи край на протестите. Това станало през пролетта на 1921 г. Няколко месеца по-късно трудоваците започнали работа. Следващата временна тричленка променила замисъла – по-добре е да се устрои детски кът в градината „Цар Симеон“. Поредната временна тричленка, която заменила предишната, просто забравила за езерото. В края на краищата, нито футболно игрище било изградено, нито бил устроен детски кът. Останала една голяма яма, пълна с боклуци, тръни и коприва. Макар и по-малко на брой, комарите също останали, запазила се и неприятната миризма.

Спасението дошло от една новост в Пловдив. През 1922 г. под тепетата бил основан клон на организацията Български народен морски сговор.  Сговорът имал за цел да насочи погледа на българите към реките, риболова, водните спортове  и търговията по вода. Така пловдивчани се сетили за едно забравено богатство –  Марица. На първо време военните дали на начинаещите моряци две лодки. В началото на 1927 г. любителите на водните спортове в Пловдив имали вече една малка флотилия – осем спортни, две понтонни лодки и дори една моторница. Окуражени от успехите, представителите на сговора решили да възкресят езерото в градината „Цар Симеон“. Организацията подписала договор с Пловдивската община за стопанисването на езерото и бюфета. „Моряците” почистили езерото, покрили дъното с плочи, дали значителни суми за благоустрояване на терена. С пренасянето на част от лодките, езерото се превърнало в една от големите атракции под тепетата. Причудлива била гледката по време на празници – по водата плували лодки, украсени със запалени свещи, ракети и фойерверки осветявали парка  Както вестниците отбелязват, имало “музика, танци и осветление”. Веселбата продължавала до полунощ. Денем по брега било пълно с рибари, които заплащали за всеки час, прекаран край водоема.

            За това паметно събитие в Пловдив години наред напомняла една необичайна скулптурна група на две деца и голяма риба. Намирала се в северния край на езерото. От устата на рибата изтичала водата, която пълнела езерото. Сега този паметен знак може да се види само на архивните фотографии. През 30-те години на миналия век в градината „Цар Симеон“ се появила още една скулптура с изображение на риба в прегръдките на малко дете.

            Явно духът на парка повлиял за появата но още едно подобно творение – на малкото рибарче, за което напоследък се изписаха много неща по вестниците и електронните издания. Оказа се, че има запазени доста добри фотографии на тази творба, разпалила спомените на пловдивчани. Авторът на снимката е професионален фотограф. Малкото рибарче е заснето през пролетта на 1966 г.