Подтепето

Забравеният град

12 Апр, 2016

По следите на изчезналите пловдивски паметници

Единствено монетите пазят спомена за античните паметници

Как паметта на града се превърна в скрап

Владимир Балчев

Статуята на Херакъл върху монета, сечена по времето на император Гета (209 – 211). Рисунка на Димитър ЦончевОще през древността Пловдив имал своите паметни места. Върху Хълма на освободителите (Бунарджика) се издигала внушителна статуя. До средата на  ХIХ век на самия връх бил запазен пиедесталът на статуята  с изсечен върху него гръцки надпис. Повечето букви били почти изцяло заличени. Което можело да се прочете, било преписано от гръцкия историк Цукалас. Запазените изображения свидетелстват, че на това високо място е била изправена колосалната фигура на Херакъл. Образът на божеството е запазен върху монета на града, сечена по времето на император Гета (211) - Херакъл, гол и прав върху гранита, в дясната ръка държи боздуган, а в лявата – лъвска кожа.

Джамбаз тепе със статуята на Аполон върху най-високата му част, изобразено върху монета от  времето на император Комод (180 – 192)Върху скалите на Джамбаз тепе била статуята на главното градско божество Аполон Кендризийски. Паметникът е гравиран върху монета от времето на император Комод (180 – 192).  Според изследователя Николай Шаранков, на сегашния площад “Централен” се намирала статуя на Орфей. Скулптурни изображения имало на много места из града – най-вече на Античния театър, Античния стадион и форума.

Император Каракала извършва жертвоприношение пред статуя на Аполон, поставена върху колона в средата на Младежкия хълм (Джендем тепе). Изображение върху монета от времето на КаракалаЗа последвалите векове нямаме никакво известие. Едва след Освобождението, в Пловдив започнало да се говори за паметници.  Покрай Първото българско изложение през 1892 г. в градината „Цар Симеон”, бил поставен макет на паметника  „България поднася венци на народните поборници за свободата на отечеството”.  Изобразява млада българка, която поднася венци  върху гробовете на Г. С. Раковски, Васил Левски, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Централният павилион на изложението трябвало да се украсява от монументална творба, наречена „България, покровителка на земеделието и индустрията” по проект на художника Антони Пиотровски, но се оказало, че парите няма да стигнат.

„България поднася венци на народните поборници за свободата на отечеството”. Проект за паметник от Н.Василев, 1892Следващият паметник се появил през 1909 г. –  в градината  „Цар Симеон” бил монтиран бюстът на руския император Александър II. Образът на Царя Освободител бил в непосредствена близост до фонтана на Деметра, изваян от италианския скулптор Арналдо Емилий Дзоки. В пощенските картички, отпечатани след Първата световна война, мястото на паметника е празно. Вероятно през периода 1916 – 1918 г., когато Пловдив се изпълнил с немски и австрийски войници, ликът на  Александър II тихомълком изчезнал.

„България, покровителка на земеделието и индустрията”. Проект на Антони Пиотровски, 1892 г.През 1922 г. пред сградата на Френския мъжки колеж се появил малък паметник на Св. Августин, патрон на колежа. Почти 30 години по-късно светецът изчезнал, а вместо него се изправила внушителната статуя на Васил Коларов. И вождът обаче не се задържал дълго време на това място.

            Трябва да се припомни едно паметно събитие от 1927 г. – възкресяването на езерото в градината „Цар Симеон”. В продължение на цели 6 години то било напълно изоставено, частично засипано с пясък и глина с намерението да се превърне във футболно игрище. Нямало ни игрище, ни езеро, а само една смрадлива яма, пълна с боклуци, бурени и трънаци. Именно през 1927 г. пловдивският клон на дружество Български народен морски сговор сключило договор с общината за стопанисването на езерото и бюфета. „Моряците” почистили водоема, настлали дъното с плочи, дали значителни суми за благоустрояване на терена. С появата на лодките, езерото отново се превърнало в една от големите атракции на града. На това събитие е посветена една малко необичайна скулптурна група – две деца с голяма циментова риба. Струя вода от устата на рибата захранвала водоема. Половин век по-късно рибата изчезнала, за да се осигури терен за експеримента „Пеещи фонтани”.

През 1909 г. в близост до фонтана на Деметра се появил паметник на руския император Александър IIПрез 30-те години на миналия век в градината „Цар Симеон” били осветени няколко паметника. Пак тогава се появил и един лъв, покачен върху каменна колона. Според създателите му, това било символ на българската бойна слава. Журналистите обаче иронично нарекли новия монумент лъв-котка, а критиките принудили общината да премахне недоразумението.

Паметникът на Св. Августин пред Френския мъжки колеж, 9 май 1923 г.След 1944 г. градът започнал да се пълни с паметници и паметни плочи. Златно време за знайни и незнайни творци. Промените след 1989 г. спряха нашествието на нови паметници, но от друга страна отвориха пътя за една нова вихрушка. Ураганът буквално измете изцяло монументалните знаци, трупани 45 години. Никой не си даде сметка, че премахването на един паметник е присъда, която трябва да се подкрепи със сериозни аргументи, а цял един исторически период не може просто да се изтрие с гума, без да остави следи.

Необичайната скулптурна група, напомняща за възкресяването на езерото в градината „Цар Симеон”Покрай битките с тоталитарното наследство, част от паметта на града се превърна в скраб. Изчезнаха паметниците на Иван Вазов, Антон Безеншек, Ангел Букорещлиев, Христо Данов, Васил Петлешков, Йоаким Груев, барелефите на Димчо Дебелянов, архитект Христо Пеев, художника Борис Ангелушев, на заслужилите поборници братя Търневи. Дойде изтрезняването и някои от паметниците бяха възстановени, но остана позорният факт, че историческата памет на града се разграби буквално пред очите ни.

Лъвът-котка, охулен от журналиститеИначе списъкът на изчезналите пловдивски паметници включва и два монумента, които се появиха в градината „Цар Симеон” след промените. Те бяха експонирани като символи на Първото българско изложение в Пловдив от 1892 г. Но за тях никой не пита – мнозина въздишат за Рибарчето.Пловдивчани още помнят изчезналото рибарче от градината „Цар Симеон”

  • 29 Апр, 2016 | Димитър Димитров
    Много хубава статия, прочетох я цалата с интерес. Дано Рибарчето да се намери и да се върне в градината „Цар Симеон”, но за жалост се съмнявам това да се случи.
  • 12 Апр, 2016 | Петър Петров
    Град, който не помни миналото си, няма бъдеще !
  • 12 Апр, 2016 | ?
    Между впрочем, къде е Рибарчето? Сигурно краси някоя частна парвенюшка градинка? Няма ли кой да каже защо го махнаха?
Още от рубриката "Забравеният град"

Подобни новини

20 Сеп, 2017

Проектите надделяха над градската памет

Филип, Гюро и Арката си отидоха заради проекти за реконструкция с евросредства

Бикът и Рендето - без такива аргументи   

Таня Грозданова

На 7.11.2011 г. новоизбраният кмет на Пловдив Иван Тотев и новоизбраният Общински съвет положиха клетва на тържествена сесия в зала „Съединение" на Историческия музей, точно в 10.00 часа.

Два дни след това, на 9-ти ноември, минути след началото на работния ден на новата пловдивска администрация, започва демонтажът на монументалната пластика „Европа“ от пл.“Стефан Стамболов“ №1, по нареждане на новия кмет. Авторът на пластиката, която по това време е вече утвърдено място за снимки на туристи и пловдивчани, е уведомен същата сутрин да си я прибере в ателието, въпреки че тя е собственост на Община Пловдив, тоест ...

» повече