Забравеният град

Огласен от музика, Пловдив чакал края на света

Набедени специалисти предричали гибел на човечеството при появата на Халеевата комета

Владимир БАЛЧЕВ

          . Българският цар Фердинанд и министърът Михаил Такев наблюдават Халеевата комета. Карикатура във в. „Барабан  Професорът по астрономия Макс Волф вършел обичайната си работа – наблюдавал звездите. Изведнъж забелязал нещо, познато само от рисунките  – Халеевата комета. След 75 години скитане из Космоса, кометата отново се връщала към Земята. Професорът прилежно записал датата – 11 септември 1909 г. Ученият въобще не можел да предположи какво ще последва след неговото откритие. Първи се обадил някакъв набеден специалист от Париж и гръмко обявил, че светът ще загине в началото на май 1910 г.  Тогава нашата планета щяла да попадне в опашката на кометата и  да се пръсне като бомба. Това щяло да стане за по-малко от час. Появили се и други измислени светила, които засипали вестниците  с всевъзможни предсказания. Един твърдял, че срещата с кометата ще предизвика  страховита буря, която ще помете всички постройки на Земята, след което ще започне надигане на морета и океани, за да настъпи всемирен потоп. Друг твърдял, че опашката на прословутата комета съдържа смъртоносни газове, които ще задушат цялото човечество.

        Пловдивското певческо дружество на излет до Карлово, 28 май 1900 г. Долу вдясно е Александър Доросиев    Напразно учените пояснявали, че Халеевата комета е само едно неповторимо зрелище, което човек може да види един-единствен път в живота си и то ако има късмет. Истерията била всеобща. Появило се дори дружество на самоубийците, което предлагало спасение от неизбежните мъки при катастрофата. Паниката стигнала до България, затресла и лековерните души под тепетата. Нашенецът обаче има навика да обръща всичко на майтап, дори когато наближава катастрофа. Пловдивските новинари подхванали една друга песен. Идва наказанието за тези, които с далавери и престъпления са заграбили милиони. Смятали са, че за тях няма закони, че могат да правят каквото Маестро Александър Георгиев Доросиев с първия струнен квартет в Пловдивр 1907 г..си искат, но след като няма държава и няма органи, които да ги сложат на мястото им, възмездието идва от небето. Нека трепери Барон Гендович (т.е. Христо Гендов), нека трепери Кочо Хаджикалчов с неговите несметни богатства, да се гърчат от ужас всички, които са грабили и погубвали невинни. Възмездие предричали и за министрите от правителството, и за Александър Доросиев (в средата на втория ред) сред изпълнителите от мандолинният оркестър в Пловдив, 1909г.управляващата партия.

            Ей така в мрачни предсказания изтекли няколко месеца, докато дойде денят до срещата с Халеевата комета. Ако не целият Пловдив, то поне по-просветената му част останала будна, за да чака появата на кометата. Това трябвало да стане точно в 3 и половина часа сутринта. Мнозина смятали, че това е Дейци на Пловдивското певческо дружество в градината "Цар Симеон", 1910 – 1911 г.последната им нощ. За да дадат кураж на съгражданите си, музикантите от Пловдивското певческо дружество решили да свирят цяла нощ на открито, за да слушат хората мелодиите и усещат, че светът съществува и не мисли да загива. Оркестърът на дружеството се настанил до скалите на Сахат тепе при днешната сграда на Драматичния театър. Излезли също военните оркестри от казармите, присъединили се и други състави. Диригентът на храма “Св.Петка” цяла нощ свирил една серенада за любовта. Музиката ехтяла из целия Пловдив. Ако се мре, поне да е красиво!

            . Оркестърът при Мъжката гимназия "Александър I" в Пловдив с диригент Александър Доросиев, 23 октомври 1910 г.Неусетно дошло времето за появата на кометата. Това станало точно в обявения час. “Гледката е величествена – пише в. “Свободно отечество” – всред посипаното със звезди небе се извива едно сияние, което е опашката на страшното чудовище, което кара мнозина да се замислят за своите крадени милиони.” В спомените си един от диригентите на Пловдивското певческо дружество пише, че кометата се усмихнала на посрещачите със своето светещо ядро и весело размахала опашката си за поздрав. “Ние, пловдивчаните – допълва очевидецът , –  бяхме щастливи, че тази пролет беше много ясна и всичко се виждаше. “

           Немската оперна певица Амалия Ойлтманс, съпруга на Александър Доросиев Очевидецът се казва Александър Доросиев, наричан често маестро Доросиев. Още по време на следването си  в Женева, талантливият българин се изявил като диригент. По-късно продължил следването си в Париж и Брюксел. Завърнал се в България през 1906 г. Той бил един от най-подготвените диригенти у нас, талантлив композитор, отличен музикален педагог. Мечтата му била да създаде в Пловдив една истинска опера. Като разбрал, че под тепетата нещата няма да се получат, маестро Доросиев се преселил в Стара Загора. Спомените на музиканта се съхраняват в Държавен архив – Пловдив.

 

 

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина