Подтепето

Забравеният град

10 Ян, 2017

Общински съветници искат закриване на всички кръчми в Пловдив през 1921г.

През 1925 г. в Народното събрание е внесен проектозакон за забрана на концентратите

Жените от Каршияка на война срещу пивниците, тъй като виждали мъжете си само сутрин, докато се свестяват от тежкия махмурлук

Най-прочути в Пловдив били кръчмите в махалата Тепе алтъ при днешния Понеделник пазар и в Каршияка при северния бряг на Марица

В заведение под Джамбаз тепе кръчмарят оставил на видно място масивна тояга с топуз накрая. От едната страна на сопата пишело „Ще платиш ли?", а от другата - „Ако не пла­тиш!"

Владимир Балчев

Кръчма в крайните квартали на Пловдив, след 1925 г.Изборите някога били истинска война. Често гласуването завършвало с  хиляди бюлетини в урните, стотици ранени в болниците и лекарските кабинети,  два-три трупа в моргата. А избори дал Господ – веднъж за народни представители, втори път  за общински съветници, трети път за окръжни съветници, четвърти път за училищни  и църковни настоятели, пети път за действителни членове на Търговско-индустриалната камара.

От началото на ХХ век тръгнала нова мода – по селата започнали да насрочват референдуми за закриване на кръчмите. Достатъчно било да се подпишат определен брой жители, да внесат подписката в Окръжното управление и ето ти референдум. И то срещу самата светая светих – кръчмата. Имало нещо кощунствено в тази идея. Кръчмата била нещо повече и от общината. Първо тук пристигали официалните известия, тук се раждали идеите, покрай масите се обсъждали глобалните проблеми на живота и политиката. Кръчмите били и партиен клуб, и новинарска агенция, и заседателна зала. Затвориш ли кръчмата, кварталът става едното нищо. Като родните заведения нямало никъде по света. Според една статистика от 1920 г. в Норвегия на една кръчма се падат 9000 души, в Швейцария - на все­ки 2600 души, а в България една кръчма обслуж­вала 260 гърла. Извън статистиката оставали бирариите, но в рекламите им по различните вестници има пространни списъци с най-различни питиета. По време на Първата световна война бирата изчезнала и бирариите вече по нищо не се различавали от традиционните питейни заведения. Най-прочути в Пловдив били кръчмите в махалата Тепе алтъ при днешния Понеделник пазар и в Каршияка при северния бряг на Марица. Всяка от тях имала свои правила. Различна била и украсата им. Най-често по стените се поставяли „патриотически картини” и царските портрети. А в едно заведение под Джамбаз тепе кръчмарят оставил на видно място масивна тояга с топуз накрая. От едната страна на сопата пишело „Ще платиш ли?", а от другата - „Ако не пла­тиш!". С други думи - пий, ама си прави сметката... Разправят, че хрумването било на един стражар от края на ХІХ век. Вкарвал той някой за­подозрян в стаята за раз­пит, като го оставял десе­тина минути пред една яка цепеница с набити върху нея пирони и надпис: „Всичко ще си ка­жа". След минутите за размисъл стражарят влизал в стаята и започвал да си запретва ръкавите...

Петър Морозов. „В селската кръчма”С други думи кръчмите в Пловдив обединявали една многохилядна армия. Затова първоначално никой не обръщал внимание на призивите за затварянето им. Началото е още в края на ХІХ в. Един от примерите е в Старосел. На 1 юли 1894 г. кметът на селото издал следната заповед: “Понеже кръчмарите в поверената ми община в празнични дни отварят кръчмите си още от сутринта и християните, вместо в църквата отиват в кръчмата, то на основание предписанието на господина пловдивский окръжен управител заповядвам всички кръчмари в поверената ми община да държат затворени кръчмите си през целий ден.” Няма сведения дали тази заповед на кмета е напълнила храма.

Жители на село Войводиново пред кръчмата, 1902 г. Трагедията започнала след войните. Народът оголял, трапезата се опразнила, отникъде не се виждало спасение. Единствено в кръчмата предлагали надежда. Да, но точно тогава започнали да никнат като гъби разни дружества за борба с алкохола и разврата. По едно време Пловдивската община забранила на дамите да ходят по улиците с модни тоалети и скъпи бижута, а правителството на Александър Стамболийски обмисляло закон срещу модерните танци като рушителни за морала. В месеца на светлия празник Трифон Зарезан през 1921 г. се проявила и Пловдивската община – част от съветниците внесли предложение да се закрият кръчмите в града. Поводът бил огромната подписка на жените от Каршияка, които виждали мъжете си само сутрин, докато се свестяват от тежкия махмурлук. То друго не им и оставало на мъжете – вратите на всички тютюневи складове били затворени за нови работници, тук-там предлагали да се свърши нещо за дребни стотинки. Единствено вратите на кръчмите гостоприемно очаквали посетители. Само тук мъжете можели да забравят и безработицата, и глада, и подивелите от немотия жени. По същото време в Клисура отчитали необичайни рекорди. Средният данък на семейство от мизерстващия град бил 1 000 лева годишно. В същото време седемте кръчми в Клисура отчитали приход само от пиене в размер на 500 000 лева. И това в град, в който с жените, децата и старците наброявал едва 1 400 души. Или колкото повече нямало, толкова повече се пиело.

Пловдивчани пред водопада в Костенец, към 1905 г.Като причина за всички беди на мизерстващия българин били обявени кръчмите. И се заредили референдумите за затварянето им – в Бойково, Зелениково, Скобелево. Такова допитване се провело в днешното село Първенец на 1 юли 1922 г. Резултатите от гласуването говорят за епичен сблъсък – син срещу баща, съпруг срещу съпруга. Като преброили бюлетините, оказало се, че противниците на кръчмата имат 125 гласа, а привържениците – 128. Само три нищожни листчета спасили заведенията.

И такива кръчми имало в Пловдив, към 1930 г. От 1925 г. в борбата срещу пиянството се намесило и правителството – започнало обсъждането на закон, който да забрани употребата на концентрати, а населението да се подканя за нови референдуми, които да премахнат завинаги кръчмите от българските земи. В духа на тази нова повеля била организирана забава за пловдивските ученици. И на какво мислите била посветена – на една “велика” годишнина: 5 години от въвеждането на сухия режим в САЩ. Значи докато янките плачели, българинът бил апелиран да празнува на сухо.

Персоналът на общинския бюфет на Бунарджика (известен като ресторант „Големият Бунарджик”), 1936 г.Селата, които затворили кръчмите, не видели нищо по-добро. Оказало се, че когато са трезви, мъжете стават по-зли и заядливи, а вечер отчаяно съзерзцават звездите, вместо да легнат при жените си. Плевни и обори били превърнати в нелегални пивници, пиели се боклуци с неизвестен произход. Всичко, което ферментира, се ползвало за варене на ракия. Народът пиел все повече и повече, а приходите от акцизи и данъци падали.Този резултат станал повод управниците да променят политиката си.Репродукция от в. „Илюстрована седмица” показва трима веселяци от Пазарджик. Единият от тях пиел 25, вторият – 30, а третият – 40 литра вино „всеки Божи ден”. Посочените цифри подхождат повече за първоаприлски текст...Казан за ракия от 20-те години на миналия век

  • 11 Ян, 2017 | аз
    не се гаси туй що не гасне! :)
Още от рубриката "Забравеният град"

Подобни новини