Подтепето

Забравеният град

19 Юни, 2017

Неизвестни крадци прибират най-стойностните творби на фотографа Никола Стаменов

Рибарски магазин на Балък пазар, към 1930 г.

Той е инициатор за създаването на Пловдивското фотографско дружество

Много негови снимки се пазят в албумите на редица пловдивски фамилии

Владимир Балчев

Никола Стаменов е сред най-изявените майстори на фотографията в Пловдив. Но пътят му до това заслужено признание е изключително труден. Роден е в Карлово през 1885 г. Няколко години по-късно семейството му се премества в Троян. Баща му едвам осигурява издръжката на дома и, притиснат от грижи, внезапно умира. Тъкмо тогава в малкия град пристига някакъв немски фотограф. Малкият Никола  е запленен от работата на светлописеца. Той непрекъснато  придружава немеца при обиколките из красивите околности на Троян и му помага при носенето на  тежката по онова време фотографска техника. След година чужденецът напуска града, но пък на негово място идва фотографът Лефтеров, който взема под крилото си любознателното момче.  

Никола Стаменов - автопортретНатрупал опит и малко пари, Никола Стаменов успява да закупи фотокамера и само след няколко месеца започва да прави портрети на троянци.  Първото си ателие отваря в Карлово през 1906 г., после продължава дейността си в Кюстендил  (до 1910) и в Пловдив, където работи до смъртта си (1959). През 20-те години на миналия век той е инициатор за създаване на Пловдивското фотографско дружество, което ръководи в продължение на години. Подготвя талантливи ученици: Цоко Петров, Димитър Йончев, Сотир Сотиров (фотограф от Карлово) и др. За представените от него художествени портрети и изгледи от Старинен Пловдив, той получава златен медал от Промишлената изложба в Пловдив през 1933 г. През 1951 г. е признат за фотограф-художник.

Вероятно към края на 1910 г. Никола Стаменов пристига в Пловдив. Първоначално работи при известния майстор Хенрих Хершкович, а през 1923 обзавежда собствено ателие на ул. „Княз Александър I”. Преустройството на пловдивската главна улица през 1924 г. става причина Стаменов да премести студиото си на ул. „Патриарх Евтимий” № 14. Тук, в съседство с Пловдивското полицейско комендантство, той създава най-значимите си творби. През 30-те години на миналия век Стаменов отваря и магазин за фотоматериали на ул. “Княз Александър I”N° 47, където предлага преди всичко продукти на фирмата “Геверт”.

Най-ранната фотография от ателието на Никола Стаменов в Карлово, 6 септември 1906 г.Още по време на престоя си в Кюстендил, Никола Стаменов се утвърждава като майстор на портрета. Това му дава самочувствие да продължи творческия си път в Пловдив, където конкуренцията е убийствена. Под тепетата младият фотограф бързо разкрива големите си възможности и печели уважението на своите колеги. Стремежът му за непрекъснато усъвършенстване е пословичен - той непрекъснато експериментира, кореспондира с известни европейски фирми за производство на фотографски материали, доставя нова техника, абонира се за авторитетни списания.

Години наред Никола Стаменов е водещ фотограф под тепетата. Негови творби се намират в архивите на много пловдивски фамилии.

Никола Стаменов е първият български фотограф, който оценява романтиката на Стария град и възможностите, които предоставя за създаване на художествени творби. Близо 30 години той заснема къщите от основните възрожденски архитектурни ансамбли по Трихълмието. Натрупва една богата колекция.  След принудителното затваряне на ателието, той започва да пренася апаратурата в дома си на ул. „Антим I". В суматохата неизвестни крадци прибират най-стойностните му творби. Съдбата им и досега не е известна.

Голяма табела при входа на Гражданския клуб упътвала към ателието на Никола Стаменов в Пловдив, 1925 г.

Българан – портрет, 20-те години на миналия век

Старата часовникова кула на Данов хълм (Сахат тепе), превърната в наблюдателен пост на пожарната команда, 1929 – 1930 г.

Стари къщи по ул. „Д-р Ст. Чомаков”, към 1929 г.

Южната фасада на Балабановата къща в Стария град, преди 1930 г.

Портрет на деца

Портрет на циганка

  • 19 Юни, 2017 | браво, Балчев!
    Добре, че отвреме-навреме Владимир Балчев публикува, та придава СЪДЪРЖАНИЕ на жалкото издание ПодАльошата. Забележка: снимката на СЪБОРЕНАТА ОТ ЛУКО БАЛАБАН къща на Панагьотис Хадзи Лампси (ЛАМПША), погърчен православен арнаутин, озаглавена побългарено през Кампанията показва ИЗТОЧНАТА фасада към 4ти януари, а не "южна"
Още от рубриката "Забравеният град"

Подобни новини