Подтепето

Забравеният град

17 Авг, 2017

Наводнението през 1957 г. оставило 10 500 пловдивчани без покрив

Така изглеждала река Марица в сутрешните часове на 28 юни 1957 г. Няколко часа по-късно мостът бил затворен.Стихията заляла 4000 декара от града

Повечето квартали останали без вода и електричество

Спрели влаковете за София

Владимир БАЛЧЕВ

Единственият документ за наводнението в Пловдив през 1957 г.  е докладът на кмета Никола Балканджиев, който изрежда всички поразии от бедствието. При Храбрино свлачищата прекъснали пътищата, а Първенецката река отнесла водопровода. При Прослав пороят залял помпената станция и наводнил острова. Водната стена опряла в насипа на железопътната линия за Филипово, намерила пролуки и нахлула в близките квартали. Приливът стигнал чак до Инвалидния квартал край Пещерско шосе, а един ръкав се отклонил към пътя за Коматево. Марица също свършила своето - разкъсала една от дигите при Захарната фабрика., запречила с дър-вета стария мост и преляла от двете страни. Истински потоп настъпил край фабрика „Пулпудева" и някогашния дървен мост при Ландос.

Заради прекъснатия водопровод и потопената помпена станция Пловдив почти останал без вода. Затворени били пътищата към Карлово, Хасково и Чепеларе, временно спрели влаковете до София. Дървеният мост до Мострения панаир бил отнесен изцяло. Без покрив останали 10 500 души. Водата заляла над 4000 дка от града и 3500 къщи. Падналите електрически стълбове оставили без ток цели квартали. На много места била разрушена канализацията. Щетите наистина били стряскащи. И всичко това трябвало да се възстановява светкавично. 

Придошлата река е отнесла половината от дървения мост при Междуранародния мострен панаир, час по-късно била отнесена и другата половинаСпасителните екипи тръгнали още през нощта на 28 юни, само часове  след потопа. Първи излезли лодките на гребците от ДОСО. Благодарение на тях и войниците, десетки пловдивчани били спасени буквално минути преди рухването на къщите им. При настъпването на водата милиционерите хуквали да будят обитателите на застрашените    квартали.

Армията се пръснала по дигите. В същото време войници и граждани  приготвяли училища и тютюневи складове за спални помещения. До обяд на 29 юни бил осигурен покрив за 7000 души. И всичко това се решавало във време на тотален дефицит и жестока жилищна криза. На всичко отгоре земеделската продукция била почти унищожена. Единственото слабо място на цялата тази организация е разгласата сред населението. Едва на третия ден от наводнението, и то след височайше разрешение „отгоре", пресата започнала да пише за бедствието.

От началото на юли започнала мащабна акция за изграждане на стотици жилища. Според правителството до 25 ноември 1957 г. трябвало да се завършат напълно  600 апартамента, като се подпомогнат и собствениците на сгради за ремонта. Само че пари откъде? Според девиза на тогавашните управници, щели да се съберат „с пълна мобилизация". Последвали  апели от ОФ, профсъюзите и младежките организа-ции, заредили се събрания, призиви и обещания. В предприятията решили да се работи един ден повече, като постъпленията отиват за пострадалите от наводнението. Банките се задължили светкавично да отпускат облекчени заеми. Транспортните задруги обещали да извозват безплатно строителните материали. На работниците с ниски доходи профкомитетите трябвало да помагат с пари и доброволни бригади от колеги, а директорите да отпускат материали. От ромите се искало единствено труд за строителството на собствените им къщи.

Обичайна гледка от наводнението в КаршиакаОт това време водят началото си три нови квартала: при Голямоконарско шосе, северно от панаира и при „Столипиново". При панаира били сглобени дървени къщи, дарение от СССР. Ромите от „Столипиново" получили 291 апартамента, още 140 апартамента били вдигнати за техните събратя край шосето за Голямо Конаре. Вестниците публикували на първа страница сведения за хода на строителството. Причината станала ясна малко по-късно - в края на годината трябвало да се провеждат избори. Каква по-добра агитация от това?

Настъпил „великият изборен ден". В репортаж на „Отечествен глас" с  умиление се говори как ромите от „Столипиново" получили щедър дар от партията и държавата - „нови хигиенични апартаменти". Нямало ги грозните съборетини и камарите боклук. Вместо това - красиво градче с прави улици. Щастливите жители тръгнали към урните начело с оркестър. Един от музикантите - разказва журналистът, - „вирнал зурната към небето, надул бузите си до спукване и извива провлачен ориенталски танц. Тъпанът отмерва такта. Играе народът, весели се...", Така за пресата от 1957 г. завършва строителната епопея след катастрофалното наводнение.

Жители но този блок край Марица можели да стигнат само до входната врата

Пловдив заприличал на Венеция

Лятото на 1967  г.  - строителство на жилища за пострадалите от наводнението. Държавен архив - Пловдив

Няма направени коментари
Още от рубриката "Забравеният град"

Подобни новини