Маркиране на наследството на Шнитер поискаха архитекти и общественици

Забравеният град

Идея: Експониране на 42-метровия му генерален регулационен план на Пловдив в градска среда

Архитектът чертал великия си труд с бели шушони, опитал се да спаси Куршум хан, който бутат веднага след смъртта му

Проектът на Шнитер за Куршум хан, който бутат веднага след смъртта муПреди 20 години един журналист написа „Всички забравиха за смъртта на Шнитер”. Днес не това е темата, виждайки толкова много хора тук- толкова негови съмишленници. Това е много позитивно, обърна се към гостите на събитието по повод 100-годишнината от кончината на Йосиф Шнитер наследничката му Мария Шнитер. Тя откри кръглата маса „Пловдив- Шнитеров град”, посветена на архитектурната памет на града ни и онова, което е оставил за поколенията големият архитект. Да пазим паметта- това е основната ни мисия, каза модераторът на събитието Пенка Калинкова. По време на разговора се стигна до извода, че има много исторически пропуски и откровени измислици за живота и делото на Шнитер. Представителите на чешката общност в Пловдив бяха категорични, че името на таткото на генералния регулационен план на Пловдив е Йозеф, а не Йосиф, както го произнасяме и пишем в България. Може би е правилно от езикова гледна точка, но името на човека не бива да бъде променяно. Той е Йозеф, сметнаха и архитектите, гости на кръглата маса.

Шнитер идва в Пловдив като част от руската армия по време на Освободителната война. От 1978-ма до 1914-та година той е в Пловдив, присъства в града по един уникален начин. Бил е 18 пъти уволняван от местната власт. С всяка промяна на управлението на общината той е бил освобождаван от поста си главен архитект в администрацията. Новите герои на деня влизат през главния вход, за да заемат топлите места на онези, които напускат през прозорците. И тогава, а и днес много често обаче се оказва, че някой трябва и да върши работа. Така той е уволняван и връщан отново, за да работи за развитието на Пловдив.  Прави го с кристално чиста цел, за разлика от много други днес и тогава. Приема промяната на ориенталския град с тесни и криви улички, който заварва, като своя голяма житейска мисия. И го прави- създава новия, красивия облик на Пловдив.

Приблизително в периода веднага след Освобождението се поставя въпроса за градоустройството и планиране развитието на градовете. По това време Пловдив е най-големият и населен град. Първият генерален градоустройствен план се прави в Стара Загора, тъй като градът почти напълно е опожарен. Затова и днес там има само прави и широки улици, а кварталите са правоъгълни. Следва провинциалната София, а през 1988г. възлагат изработването на първия кадастрален план на Пловдив на Шнитер. До 90-та година той го завършва, а после прави и генералния си регулационен план на града. Благодарение на Шнитер виждаме уникалността на Пловдив, пластовете на града, красотата му. Ако той бе подходил по начина, по който се подходи в Стара Загора, щяхме да загубим и наследството, и чара на Пловдив. Шнитер прави своя план на база 150-200 хиляден град. Днес виждаме, че там, където се излиза от неговите идеи се получава разсичане на града, виждат се вредите от това, като широкия булевард „Цар Борис III Обединител” или „Георги Димитров” преди. Йозеф Шнитер е големият градостроител на Пловдив, каза шефът на Историческия музей Стефан Шивачев.

Младият архитект Георги Капелов, който е изготвил докторската си дисертация върху епохата на Шнитер, определи работата на големия архитект като изключително прецизна, абсолютно професионална. Той превръща Пловдив в ренесансов град със страхотното си градоустройство, подчерта той.

Още в края на 19в. Шнитер усеща романтиката на Капана и благодарение на него кварталът е запазен днес. Дали днес можем да направим сгради като Шнитеровите- не, нямаме тази класа и не познаваме европейския класицизъм, допълни арх. Костадинов.

Д-р Обрейков припомни, че Йозеф Шнитер е имал бели вълнени чорапи, с които се е качвал върху гигантския си регулационен план, за да го чертае без да го драска, мърси и оставя следи. Допълни също, че той се е движел из Пловдив с красиво бяло конче. Става въпрос за класически бели шушони. Тук е моментът да вмъкна, че той не е чертаел легнал, както е писано в историите за него, а прав. Планът е бил на пода в неговия павилион. Бил е разпънат на 42 квадратни метра върху двойно подплатен картон, допълни Стефан Шивачев.  

Историкът Владимир Балчев добави, че през целия си творчески период Шнитер брани Пловдив от своите управници. И даде за пример емблематичния Куршум хан, за който Йозеф изготвя идеен проект за преустройство и реставрация  с категоричността, че той трябва да бъде запазен, тъй като е изключителен. Бутат го веднага след смъртта му обаче. Даде пример и с осакатените от поповете Шнитерови храмове със Св. Св. Кирил и Методий. Куршум хан е бутнат и заради изключителната пловдивска алчност- собствениците на дюкяни са искали да изкарат много пари от хана, вмъкна Стефан Шивачев.

Планът на ШнитерИдеята за Шнитер за главната улица е тя да бъде широка около 50 метра. Днес е едва 18м. Не са се вслушали и в това му предложение, уточняват историци и архитекти. И допълниха, че архитектурата и озеленяването в онзи период са вървели ръка за ръка- Йозеф Шнитер и Люсиен Шевалас са работили заедно.

Арх. Матей Матеев завършва в момента книгата си за живота и творчеството на Йозеф Шнитер. Той подчерта, че трудът му ще е готов за издаване в началото на другата година и разчита на подкрепа и от обществеността, но и от представителите на местната власт. Той припомни, че големият архитект е заснемал всяка улица и кише в Пловдив по тъмно, с фенер, за да не пречи на хората.  

След диалога на кръглата маса дойдоха и предложенията, на които общинската администрация днес трябва да реагира. Едно от тях е маркиране със специални табели на всяка запазена и доказано Шнитерова сграда. Идеята е на Пенка Калинкова, която не скри, че е предлагала това и на куп други местни власти, които обаче не са направили нищо по въпроса. Това е важно, тъй като хората сами ще се интересуват, ще следват пътя на Шнитер, ще изучават наследството и историята му и ще ги бранят. Всички трябва да знаят какво е оставил той на Пловдив, на едно мнение бяха всички участници в дискусията.

Другите идеи са да се възстанови павилионът на Шнитер в Дановия парк или Градската градина зад неговия си Природонаучен музей. Да се направи негова постоянна експозиция в сградата му, в която днес се помещава администрацията на район Централен. Страхотно е и предложението за експониране на копие на оригиналния градоустройствен план на Пловдив, който арх. Матеев намира в общинските архиви преди години. 42-метровият чертеж на заснетия от Шнитер град да бъде опънат и изложен на ключово място под тепетата, пожелаха всички. Идеята е била предложена още на епохалния кмет Иван Чомаков, който е имал други, по-важни задачи естествено.Мария Шнитер на откриването на изложбата

 

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.