Фотограф докарал първия автомобил в Пловдив

Забравеният град

Светлописецът Андрей Андреев е сред създателите на Пловдивското певческо дружество

Той внесъл първия велосипед под тепетата, първия мотор. На него се приписва и първата автомобилна катастрофа

Владимир Балчев

Казармите на Трети кавалерийски полк край Пещерско шосе, 1902 г.Фотография ще рече светлопис, или рисуване с помощта на светлината. Едно изкуство, което малцина владеели толкова добре, както пловдивския майстор Андрей Андреев. Още като видел посетителя, Андреев веднага преценявал на коя страна да го обърне, кое да освети и кое да скрие в полумрака. Така винаги успявал да улови най-хубавото в клиента, да го представи така, както той иска да изглежда – като юнак или философ, като мечтател или победител. Фотографът предпочитал меката и неуловима светлина, която не хвърля дълбоки сенки, а едва докосва лицето, но очертава всяка извивка, всяка гънка на дрехата. В ателието си майсторът имал чудесни декори, представящи ту вълшебен парк, ту приказен замък, скрит сред дърветата, ту романтичен мост сред гората. Толкова красиви били тези декори, че понякога ги вземали назаем и театралните трупи, за да си украсят с тях сцената.

 Водопадът на Бунарджика под водохранилището на Пловдив, 1904 г           Именно затова Андрей Андреев бил сред най-търсените фотографи в Пловдив. Оставил ни е стотици, а може би и хиляди снимки. Ако започнем да ги разглеждаме, ще открием неочаквани изненади. Гледаме например портрет на Стою Шишков. През 1905 г. главата на изследователя била доста оголяла. Неочаквано десетина години по-късно виждаме Стою Шишков с коса. Не буен перчем, но все пак една прилична растителност. В случая не става дума за чудо, а за изкуство. С тънка игличка фотографът нанасял върху стъклената плака стотици резки и така плешивите се сдобивали с прическа. Светлописецът знаел как да премахва и бръчките. Работел върху негатива и постигал забележителни резултати. Понякога дотолкова се увличал, че по снимката не може да се разбере коя е майката и коя – дъщерята. И кръшни талии умеел да извайва Андреев, и тежък бюст да оформя. И всичко това постигал с едно дръпване на завесата, за да получи нужното осветление, а после с упоритата работа върху негатива.

Посрещане на участниците във Втория национален юнашки събор, проведен в Пловдив през 1902 г.            Майсторът на светлописа е роден в Пловдив през 1871 г. в семейството на златаря Илия Андреев от Панагюрище. Майка му Харакли Щерева, родственица на Любен Каравелов, израснала в Копривщица. Семейството имало девет деца – четири момчета и пет момичета. Още като ученик в гимназията „Александър І”, Андрей Андреев се запалил по техниката. Баща му обаче настоявал да стане търговец на вино и го изпратил във Виена да учи винарство. Тъкмо усвоил професията, която би могла да му даде истинско състояние, неочаквано го привлякла фотографията, затова тръгнал за Прага, където изучавал едновременно и двете специалности. От 1895 г. започнал да работи като фотограф в Пловдив. Разполагал с най-модерната за времето техника, непрекъснато следял за последните нововъдения. Така, въпреки силната конкуренция, към началото на ХХ в. Андреев успял да се наложи като първокласен фотограф. От това време датира и голямата му любов към музиката. Името му фигурира в списъка на ентусиастите, основали Пловдивското певческо дружество.

 Строителството на Военния клуб в Пловдив, 1907 г.           Андрей Андреев пътувал много. Къде от желание да види на място най-новите достижение на фотографията, къде от любопитство. Не го плашели нито разстоянията, нито разноските. Просто решавал и тръгвал – веднъж към Будапеща, следващият път – към Париж, после към Берлин и Лондон. Последното му пътешествие било към Югославия. Едновременно с това не пропускал нито едно събитие в Пловдив. Фотографът добросъвестно документирал всичко, подреждал старателно и описвал стъклените плаки. Летописецът на Пловдив Никола Алваджиев пише за него: „Накуцваше силно с еди­ния ,крак, но въпреки недъга си, успяваше да дойде навреме на всяко тържество, домашно или градско, нарамил триногата и огромния фотоапарат, едва дишайки от умора. Без да си почине, разтягаше триногата, завинтваше апарата на голямата му бурма, мяташе на главата си черното платно и започваше да снима. Много години този работлив човек бе неделима частица от град­ския живот”.

на просвещението проф. д-р Иван Шишманов (в средата) приветства книгоиздателя Христо Г.Данов за неговия юбилей, 1905 г.            През 50-те години на миналия век къщата на фотографа Андрей Андреев била разрушена. Безценната сбирка от стъклени плаки била унищожена. Малка част от фотографиите му била спасена от досетлив служител на общината. Сега снимките му са разпръснати в Държавен архив – Пловдив, Регионалния исторически музей, Регионалния етнографски музей и в няколко частни колекции..

            Техниката била истинската страст на Андрей Андреев. Той внесъл първия велосипед в Пловдив, първия мотор в Пловдив, а през 1905 г. гордо се показал с първия автомобил под тепетата. На фотографа  се приписва и първата автомобилна катастрофа. Към 1920 г. той дори открил автобусна агенция, която обслужвала линията Пловдив –  Перущица, но покрай ангажиментите си нямал време да надзирава шофьорите, които се възползвали от неговата доверчивост и провалили бизнеса му.

Портрет на барон фон Гендович (т.е. Христо Гендов), който прекъсвал опонентите си в парламента с аристократичното: “Млък бе, диване!”, 1900 г.            Известният фотограф бил на 40 години, когато създал свое семейство. Съпругата му била 20 години по-млада от него. Борислав, четвъртото дете на фотографа, се родило през 1919 г., когато баща му прехвърлил 48 години. Въпреки грижите за дома и четирите деца, Андреев не скъсал със своите увлечения към техниката и музиката , а през 1925 г. създал Пловдивското фотографско сдружение. Години наред той оглавявал комисията при Пловдивската търговско-индустриална камара, която издавала майсторски свидетелства на новите фотографи. Не изоставил и винарството, но правел вино само за себе си и за почерпка на своите приятели. Казват, че виното било превъзходно.

Националният колоездачен събор в Пловдив, 1904 г.            Андрей Андреев починал на 25 декември 1938 г. , след като работил близо 45 години в ателието си на ул. “Отец Паисий” близо до храма “Св.Марина”. През тези години заснел почти половината град. Днес обаче така и не може да се намери един негов портрет, за да знаем как е изглеждал най-романтичният светлописец на Пловдив.Братята Михаил, Стефан и Николай Герджикови, 1904 гТези две снимки показват как Андрей Андреев дарявал жените с голям бюст без силикон и без помощта на фотошоп. Най-напред с ретуш върху негатива постигал желаните форми, после при копирането върху хартия затъмнявал долната част на снимката, колкото да загатне резултата на усилията си и да остави място за въображениетоСестрите Олга и Люба сплитек в ателието на фотографа Андрей АндреевОткриване на читалище “Ив. Ев.Гешов” на пловдивския площад “Цар Шишман”, 1906 г.Портрет на момиче, 1904 г.

Споделете ни във:

5 коментара

  1. Това са чудесни спомени в снимки, но винаги възниква въпросът има ли право г-н Балчев да публикува фотографии от Държавен архив, които и придобил по не най-етичния начин.Тоест присвоил.Поне да цитира собствеността на оригиналите, нали е професионалист.

  2. Е, аз съм се чудил същото, но авторът, в подписа си, не отбелязва вече някаква принадлежност, към ДА Пловдив. Предполагам – умишлено…

  3. На двамата анонимника по-горе искам да кажа, че г-н Балчев е датирал и разкрил фактологията на всички неанотирани снимки в Държавен архив-Пловдив и е основен дарител на архива на снимки и документи, закупени с лични средства.
    Почти всички снимки от материала са публикувани в издания (албуми, каталози и др.) на Държавен архив-Пловдив, съставени изцяло от г-н Балчев!
    Жалки сте „осветителчета“ и „фотографчета“.

  4. Моля Ви, уважавайте фотографа Андрей Андреев. Той го заслужава.
    Колкото да анонимките, моля Ви, прочетете текста. Там черно на бяло е написано:
    „Сега снимките му са разпръснати в Държавен архив – Пловдив, Регионалния исторически музей, Регионалния етнографски музей и в няколко частни колекции…“

  5. Здравейте, днес на битака в София попаднах на снимка, правена в ателието на Андрей Андреев и така попаднах на тази интересна статия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.