Димитър Кавра- фотолетописецът на Пловдив

Забравеният град

През 1888 г. става придворен фотограф под тепетата на българския княз Фердинанд І

Той е първият фотограф в Пловдив, който се опитва да прави панорамни снимки на града

Владимир Балчев

Хаджи Никола Кавра. Членове на кожухарския еснаф в Пловдив, 1855 г. В средата на първия ред са Пейо Георгиев, хаджи Никола Кавра и хаджи Калчо Станчев Дренски.  Народна библиотека “Кирил и Методий” – СофияДимитър Кавра – автопортретЗа историята на фотографията в Пловдив се знае твърде малко. Документи почти няма, откроява се само една ясна следа – ателието на врачанеца  Атанас Йоанович, открито през 1841 г.  в Белград. Предполага се, че то е първото фотографско студио в Югоизточна Европа. Именно в това студио към 1842 – 1843 г. се обучава Атанас Сахатчи от Враца. След като усвоил тънкостите на занаята, Сахатчията се установил в Пловдив.  Негово дело са първите фотографски снимки под тепетата.  Според записките на Константин Моравенов това трябва да е станало към 1848 – 1849 г. Моравенов уточнява, че Атанас Сахатчи сам направил камерата си: „ направил бе една машина, та ходехме и на шега вадеше портретите на джам (стъклена плака), та се смеехме.”

            Атанас Сахатчи обучавал и ученици. Един от тях е хаджи Никола Кавра. По това време Кавра бил сред най-видните членове на Кожухарския еснаф. Явно ученикът на Сахатчията се увлякъл трайно по фотографията, защото към 1851 – 1852 г. отворил свое фотоателие. Поръчал си и специални картони за каширане на снимките с отпечатан върху тях надпис “Fratello hodchi  N. Kavra”.

Хаджи Никола Кавра. Портрет на доктор Рашко Петров, след 1861 г. Централен архив – София            За увлечението на хаджи Никола Кавра към фотографията няма запазени документи. Единствените свидетелства са оцелелите фотографии. Най-ранната от тях е с дата 1852 г. Именно снимките показват какви са предпочитанията на Кавра, дават сведения за неговото развитие като професионален фотограф. Всъщност само това е известното. Не се знае нито къде, нито кога е роден Никола Кавра. Според някои той е от село Бойково, според други е от Пещера, трети го свързват с близкото до Пловдив село Гълъбово. Ако съдим по снимката на Кожухарския еснаф в Пловдив от 1855 г., Никола Кавра трябва да е роден някъде към 1810 г. Портретите на Алеко Богориди и Гаврил Кръстевич с подписа на семейното фотоателие, навеждат на мисълта, че дейността му е продължила поне до 1884 г. Няма сведения и за смъртта на хаджи Никола Кавра.

След 1865 г. Никола Кавра работи заедно със своя син Димитър. Една от първите стойностни творби на семейното фотоателие е портретът на пловдивския митрополит Неофит, заснет вероятно през 1871 г. Фотографията  по нищо не отстъпва на най-добрите европейски образци от онова време. Забележително постижение са също портретите на Алеко Богориди от 1879 г. и на Гаврил Кръстевич от 1884 г.

Димитър Кавра. Поглед към Сахаттепе, 1880 г. Частна колекцияПредполага се, че Димитър Кавра е роден през 1835 г. В публикациите се утвърждава мнението, че баща му е първият негов учител. След това Димитър продължава обучението си при Атанас Сахатчи, а усъвършенства професията в Цариград. Край Босфора специализира при Абдулах, Паскал Себах и Д. Михаилидис. Възприема някои “новини” и от европейците в турската столица. Според съвременниците, Димитър Кавра е високообразован човек с разностранни интереси, владее няколко езика. През 1888 г. Димитър става придворен фотограф в Пловдив на българския княз Фердинанд І. Това признание за Димитър Кавра е едно изключително постижение, като се има предвид съперничеството на изявени европейски фотографи, работещи по същото време у нас.

Димитър Кавра е първият фотограф в Пловдив, който се опитва да прави панорамни снимки на града.  Най-ранната е от 1873 г. Обхваща Трихълмието  и част от Сахаттепе. Творбата му е подвързана в специална корица и оформена като албум. Следващият опит е от февруари 1878 г. През 1881 г. Димитър Кавра заснема други две панорами на Пловдив, следващата е от началото на 1892 г. Вероятно негово дело са и други фотографии, публикувани без подпис през 1891 – 1892 г. във в. “Нашето първо изложение”.

Димитър Кавра. Историческият храм в Батак. Репродукция от сп. “Светлина”, бр. 9-10 от 1894 г.   Димитър Кавра се изявява и като перфектен майстор на портрета. В ателието му до днешния Телевизионен център – Пловдив, пред обектива му заставали първите хора на Източна Румелия – от управителите на областта и директорите, до редовите служители в отделните дирекции. Създава богата галерия от образи: Алеко Богориди (управител на областта), Гаврил Кръстевич (директор на вътрешните дела и главен секретар), Йоаким Груев (директор на просвещението), Август фон Дригалски (началник на милицията и жандармерията), Тодор Искров Кесяков (директор на правосъдието), д-р Георги Вълкович (директор на земеделието, търговията и общите сгради) и много други. Пред обектива на Димитър Кавра се подреждат и много от най-видните граждани на Пловдив.

Предна корица от подвързията на „Панорама на Филипопол”, 1873 г.Най-голямата заслуга на хаджи Никола Кавра и неговият син Димитър е в областта на битовата фотография. Запазен е списък на техни творби от 1867 г. Виждаме селяни от Пловдивско, Хасковско, Нишко и други места, български зографи от Дебър, свещеници, селски старейшини; заснети са празници по селата, събития и т.н. С други думи хаджи Никола и Димитър Кавра са първите наши фотографи, които смело напускат ателието и трайно се насочват към репортажната фотография. Въпреки трудностите, свързани с пренасянето на тежката техника, въпреки неразбирането и многото пречки. От едно писмо става ясно, че заради предразсъдъците, селяните не разрешавали да бъдат снимани и често се налагало фотографите да им плащат.

Димитър Кавра. „Панорама на Филипопол”, 1873 г. (детайл). Археологически музей – ПловдивДимитър Кавра ясно осъзнава дълга си като летописец на значими събития. Той е първият фотограф, който се опитва да документира пожарите след Априлското въстание през 1876 г. Знае се, че именно той тръгва с журналиста Макгахан, за да заснеме следите от погромите. Тихомълком обаче турската власт проваля опитите на Кавра да фотографира разорения Батак. Затова още през пролетта на 1878 г. той прави възстановка на клането, издирва и някои от участниците в бунта.  Тогава Кавра заснема бунтовниците поп Георги Тилев и Васил Соколски, открива и Нона Хлътева, майка на Георги Бенковски. Едновременно с това ателието тиражира портретите на Любен Каравелов и Христо Ботев. Но това вероятно е само малка част от неговата мащабна дейност.

Дейците по Съединението Коста Паница, Захарий Стоянов и Димитър Ризов. Гравюра от “Всемирная иллюстрация” по фотография от Димитър Кавра, бр. 15, 5 октомври 1885 г.През 1885 г. Димитър Кавра е основният фотолетописец на Съединението. Фотографиите му се използват от кореспондентите на редица европейски издания: “Le monde ilustre”, “L`Illustration”, “The Graphic”, “Всемирная илюстрация” и др. Сред тях са върховите моменти в борбата за обединение на България – навлизането на въстаниците в конака на Гаврил Кръстевич, управител на Източна Румелия, както и извеждането на пленения от бунтовниците управител. Вероятно Кавра е документирал и други знакови епизоди от Съединението, но засега тези фотографии не са намерени.

Димитър Кавра оставя богата галерия от образи на дейците, участвали в този паметен за българите акт. Сред тях са водачите на движението: Захарий Стоянов, Коста Паница, Продан Тишков-Чардафон, Неделя Петрова, Спиро Костов, Иван Андонов, Иван Стоянович, Иван Арабаджията, поп Ангел Чолаков, Данаил Николаев, Димитър Ризов, Спас Турчев, Атанас Бендерев, Петър Груев, Ганю Атанасов, Тодор Гатев, Въльо Стефов, Сава Муткуров, Панайот Сребрев и др. Кавра също така фотографира някои от доброволческите чети за Съединението и Сръбско-българската война. Благодарение на светлописеца, събитията от 1885 г. се превръщат в най-пълно документираният епизод от българската история през ХІХ в.

Димитър Кавра. Пловдивски бръснар. Публикувана в сп. “Светлина”, бр. 5, 1895 г.Третият период от дейността на Димитър Кавра в Пловдив започва след 1886 г. Той е характеризиран от два ключови момента. През 1888 г. Кавра става придворен фотограф на  българския княз Фердинанд І. Направените от него портрети на княз Фердинанд и княгиня Мария-Луиза представят един изключителен професионалист, достигнал до върховете на фотографското изкуство. От този период са и най-ранните колажи, подготвени за масово разпространение като спомен от важни събития. Такъв е колажът за сватбата на княз Фердинанд с Мария-Луиза през 1893 г.

Димитър Кавра. Пловдивски зъболекар. Публикувана в сп. “Светлина”, бр. 5, 1895 г.Другият ключов момент е Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Димитър Кавра документира всеки един етап от строителството. Най-напред заснема терена, върху който трябва да се разположат изложбените павилиони, който през 1891 г. все още е изоставено турско гробище. След това се очертават алеите на парка, оформя се езерото, израстват първите сгради.   Снимките от етапите на строителството са направени от Димитър Кавра и Иван Карастоянов, като всеки от тях избира своя гледна точка. Публикувани са в броеве 10, 18 и 27  на в. “Нашето първо изложение”. Най-накрая, в бр. 41-42 на същия вестник, се появява панорамата, която представя изцяло завършеното градче на изложението.

Димитър Кавра. Портрет на княз Фердинанд. Централен архив – СофияПо същия кинематографичен подход Кавра документира и първия полет с балон в българското небе на френския въздухоплавател Еужен Годар, който на 19 август 1892 г. излита от парка на изложението в присъствието на многохилядна публика. Проследени са отделните етапи  – от напълването на балона с газ до неговото “възнасяне”. Вестник “Нашето първо изложение” помества две поредици фотографии на събитието – едната на Димитър Кавра, а другата на Иван Карастоянов. За съжаление, при публикуването на снимките, не са посочени техните автори.

Тази първа по рода си проява у нас предоставя допълнителни възможности за изява. От една страна Димитър Кавра и Иван Карастоянов получават пълните пълните права за фотографиране по време на изложението. По-важно обаче е друго – Кавра урежда свой собствен павилион, където излага най-добрите си творби. Може да се каже, че това е неговата първа самостоятелна  изложба пред публиката. А публиката, това са стотици и хиляди посетители на ден. Изложението носи заслужено признание за Димитър Кавра – светлописецът е избран в почетното жури, а в края на изложението е отличен със златен медал.

Доброволци от Македония в защита на Съединениено, 1885 г. Частна колекцияЗапазените творби на Димитър Кавра от третия период на дейността му в Пловдив са твърде малко. За тях научаваме най-вече от пресата. За съжаление повечето от поместените във вестниците репродукции са с лошо качество и дават само приблизителна представа за оригинала.

Димитър Кавра спазва традицията, подхваната още от 1842 г., като подготвя свои ученици. Известни са имената на част от неговите възпитаници- братята  Георги  и  Стоян  Кацарови, Василий  Каргацов (Каргопуло), Димитър Русейски и Костадин Тачев. Имало е и други, но за тях не са запазени свидетелства.

            Няма свидетелства и за раздялата на Димитър Кавра с Пловдив. В досегашните бележки за фотографа се посочват различни дати: 1900, 1902, дори 1905 г. Една обява във вестник “Пловдив” от 27 август 1898 г. слага край на споровете. В нея фотографът Вацлав Велебни известява, че е напуснал София и вече се е настанил в ателието на Димитър Кавра при Отоман банк. Нещо повече – ателието вече е обзаведено. Това ще рече, че Кавра напуска Пловдив около месец – два преди това известие, т. е. в края на юни и началото на юли. При това положение можем да определим ако не последната, то поне една от последните фотографии на Кавра в Пловдив. Тя е от 30 май 1898 г. и показва членовете на Пловдивската търговско-индустриална камара.

            Липсват сведения и за смъртта на Димитър Кавра. Споменават се различни години: 1902, 1905, 1908 г. В Държавен архив – Пловдив е запазен портрет на Леон Кардерини. Снимката е направена от ателието на Кавра, придворен фотограф при гръцкия крал. Посочен е и адресът на ателието в Атина. Върху фотографията е нанесен дарствен надпис от 2 май 1910 г. Тази дата опровергава всички досегашни известия. Излиза, че пловдивският светлописец, дори на преклонна възраст, продължава активно да работи.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.