Забравеният град

Благодетелят Димитър Кудоглу

Малко известни и неизвестни факти за трудния път на дарителя

Владимир БАЛЧЕВ

Димитър Петров Кудоглу. Студиен портрет. Фотограф: Паскал Себах-Константинопол, 1886 г. Снимка от личния архив на Недко Каблешков.Двама от най-прославените дарители на България са родени в селища с едно и също име –  Васил Априлов в град Габрово, насред Стара планина, а Димитър Кудоглу в село Габрово, по южните склонове на Родопа планина. И двамата благодетели са дали толкова много на родината, че покрай заслугите им, повечето подробности за техния  живот са останали встрани от погледа на съвременниците. Почти всички пишат с две думи за тях как с много труд и упоритост натрупали състояние, за да преминат пространно на главната тема – как Априлов и Кудоглу са станали благодетели на народа си.
План на с. Габрово, Ксантийско, с означение на къщите и улиците, изготвен от Васил Димитров Чакалов. Без дата.Ако се вгледаме в пътя на Димитър Кудоглу, ще видим, че богатството му не идва случайно. Всъщност дарителят е трето поколение търговец. Две поколения преди това подготвят неговия успех. Първи започнал Георги (Йоржу) Кудов, който в първите десетилетия на XIX век отворил търговски дюкян, като едновременно с това прекупувал тютюн на листа. Габрово било естествен център на 12 села, жителите на които неделен ден задръствали пазара. Често докарвали първокласен тютюн, който виреел единствено по тия места. Срещу тютюна вземали стоки от Георги Кудов (Кудоглу). Замогнал се Георги и станал прицел за бандитите. През 1840 г. шайка разбойници посред нощ се вмъкнала в дюкяна и започнала да обират  по-ценните стоки. Ровейки, разбойниците попаднали на дамаджана ракия. От глътка на глътка нощните посетители се развеселили и по едно време съвсем забравили къде се намират. Разбудил се кехаята на търговеца, събрал нощната стража. Петимата грабители били застреляни на място.

Пътят на Георги Кудов бил продължен от синовете му Петър, Кириак и Атанас, а дъщеря му Мата (Стамата) се омъжила за Мавро Кафаджиев, който държал нещо средно между магазин, кръчма, кафене и бръснарница. След години потомците на Мата станали най-верните сподвижници на Димитър Кудоглу. Отесняло Габрово за синовете на Георги и те поели за Цариград. Край Златния рог натрупали добри пари и спечелили достойни приятели – тримата синове на Петър Коруев. Било около 1855 г. При поредното завръщане в родното Габрово търговците наумили да вдигнат просторни триетажни къщи, подобни на палатите в Стария Пловдив. Всички турски първенци и видни гости на селото отсядали там, в покоите на братята се решавали най-важните проблеми на селото. В Цариград Кириак Кудов се запознал с най-прославените български мъже по онова време, станал член на Централното българско читалище и ревностен участник в борбата за самостоятелна българска църква. Приятелството някак си предопределило брака на Петър (Петко) Кудоглу със Стана, сестра на братята Коруеви, за да отгледат третото поколение търговци. Димитър Кудоглу, бъдещият дарител, се родил на 21 август 1862 г. Бил още малко дете, когато край Габрово се завъртели разбойниците на Матушоолар. Бивш апаш бил пъдарят на селото, усетил каква е работата и предупредил Петко Кудов, че шайката е тръгнала да отвлече сина му за откуп. Сетне пъдарят събрал селската дружина и през нощта ударил бандитите. След 7-8 години същото се опитал да направи с хората си и Агушоолар от Тозбурун (Могилица), но пъдарят отново прогонил шайката. Понякога разбойниците нападали още по светло или искали откуп. Освен от тях, синовете на Георги Кудов били притеснявани и от гъркоманите, защото Кудовите ревностно поддържали българщината и новосъздадената Българска екзархия. Заедно с Коруеви, те били едно цяло, затова опасностите не ги притеснявали. По-късно към тях се присъединили хората от рода на Атанас Турдоглу, който се оженил за Мария, сестра на Димитър Кудоглу. Не ограда, а стена пазела малкия Димитър – около него имало хора, на които можел винаги да разчита.
Централната част на село Габрово (детайл)Вероятно през 1870 г. момчето постъпило във Френския мъжки колеж „Сен Жозеф" в Цариград. Към 1877-1878 г. Димитър прекъснал учението, тъй като баща му починал внезапно. Като се дипломирал, говорел свободно френски, немски, гръцки и турски, имал отлични познания по финанси. Но най-важното – не бил сам, когато тръгнал по пътя на баща си. Тъй че не само с труд и постоянство се трупа богатство и се учи азбуката на успеха. Започнал Димитър Кудоглу да върти търговия с тютюн в Ксанти, после открил клонове и по други места. Като роднините си подкрепял борбата срещу гърцизма и революционната организация. Това му донесло много неприятности. През 1903 г., по време на Илинденско-Преображенското въстание, тайна гръцка групировка започнала да съставя списъци на будни българи, които трябвало да бъдат ликвидирани. На едно от челните места в списъка било името на Димитър Кудоглу. Научил за това Мехмед паша, един от първенците на Ксанти, и изпратил гавазите си при своя български приятел. Турците превели тайно Димитър Кудоглу до Кавала, откъдето с немски параход тръгнал към Европа. Там българинът щял да постигне най-големия си успех в търговията…Източната част на град Ксанти, 1910 – 1916 г.Митрополията в Ксанти. Пощенска картичка, към 1906 – 1910 г.Работници от тютюневия склад на Киряк Георгиев Кудев в Ксанти. На първия ред са собственикът на склада и неговият писар. Снимка от личния архив на д-р Петър Коруев.Тодор Николов, последният местен български свещеник в село Габрово, Ксантийско, със синовете и внуците си, 1902 г. Снимка от личния архив на д-р Петър Коруев.Жители на село Габрово, Ксантийско.Манипулация на тютюн в Кавала. Цветна пощенска картичка, 1909 – 1912 г. Издание на С.К.ДиамандопулосНизане на тютюн. Снимка от личния архив на Недко Каблешков

*История в три части. Очаквайте продължение!

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

5 коментари

  1. и днешните управници са крадливи-искат да откраднат белодробната болница „Кудоглу“ заедно с големия й двор,тютюневите складове.Този човек е бил светец,гробницата му е на централни гробища.Защо не се учи нищо за него?

  2. Който иска да научи повече да прочете книгата на д:-р Коруев „Габрово“. Издаденае през 90-те години на 20 век.
    В Пловдив има много хора от фамилиите:Коруев;Киречеви;Карабаджакови; и др .наследници на преселниците от с.Габрово /Ксантихско/В район южен има“ Габровска* махала.

  3. Мдааа….голям мъж е бил Кудоглу…затова обаче сега къщата му на площада тъне в разруха.Отдолу магазина, от който се смучи наем е ОК, ама нагоре…грозна гледка….
    Срам за наследниците му!

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина