Подтепето

Забравеният град

17 Ноев, 2017

Базиликите на Пловдив

Едни от най-емблематичните археологически находки, открити в Пловдив, са Малката и Голямата базилики

Те пазят невероятни мозайки, които са преодолели вековете и метеорологичните условия, и са съхранили красотата си до наши дни

И двата проекта се осъществяват благодарение на щедрата подкрепа на Фондация "Америка за България"

Малката базилика датира от 4-5 век и е трикорабна. Има една апсида (сводеста куполообразна част, характерна за раннохристиянските сгради) и притвор. Общата и дължина, заедно с апсидата, е 20 метра и е широка 13 метра. Християнският храм е бил с богата архитектурна украса, а многоцветната мозайка е впечатлявала античните хора. Самата мозайка е запазена и до днес и може да бъде видяна по подовете и стените на сградата, а за нея се смята, че е една от най-изкусно направените в древната Филипополска школа.

Базиликата е изградена през втората половина на 5 в. в чест на Базилиск, главния военен командир на провинция Тракия. Той имал собствено жилище във Филипопол и спечелил уважението на местните хора, когато през  471 г. отблъсква от града разбунтувалите се готи. Признанието към Базилиск е изразено в ктиторски надпис от 6 реда, вграден в мозайките пред олтара, който възхвалява военноначалника. Четири години по-късно, Базилиск става император, но за по-малко от 2 години е свален от престола от своя предшественик Зенон.

Към края на 6 в. Малката базилика е изоставена, заедно с много от сградите в града. Тя се превърнала в руина, а местните хора дълго време я използвали като източник на строителен материал. През 10-11 в. е започнала дейност на разкопаване на руините, което оставя видими ями в мозаечния под на базиликата.

Самото разкриване на Малката базилика е започнало през 1988 година, когато на мястото се е предвиждало да се построи жилищен блок. След като се е установило, че археологическата структура е изключително ценна, строителната площадка се е преместила няколко метра в страни и едновременно с това е започнала работа по обекта. Самото име – „Малката базилика“ бива дадено от археологът Мина Боспачиева, която я нарича така, заради непосредствената й близост до друго две базилики. И така, през 2013-та християнското светилище е било напълно възстановено, а от 2014-та година отваря вратите си за посетители.

Голямата базилика също е трикорабна, но е със значително по-големи размери, заради което се смята, че тя епископска. Дълга е 86 метра и е широка 38 м. и се намира в центъра на Пловдив. Корабите й са разделени от 14 подпори, като се редуват две мраморни и една зидана. Смята се, че датира от началото на 5 в., но има и предположения, че е създадена по-рано във времето.

При нея изключително интересни са мозайките по пода, които не са характерни за българските земи. Те заемат обща площ от 700 кв. м. и са обагрени в различни пъстри цветове, които най-често изобразяват различни птици. Мозайките са двупластови и датират от различни периоди. При тях се забелязва разлика в мотивите и композициите между южния и средния кораб на базиликата, което води до предположението, че са направени от различни майстори.

Проектът за реставрация на Голямата базилика е представен през 2014-та година и предвижда тя да бъде изградена като музеен комплекс. По археологическия обект продължава усилена работа и се очаква през 2017-та посетителите на града да имат свободен достъп до археологическото наследство, открито там.

И двата проекта се осъществяват благодарение на щедрата подкрепа на Фондация "Америка за България".

Източник: lostinplovdiv

Няма направени коментари
Още от рубриката "Забравеният град"

Подобни новини

30 Окт, 2017

Пловдивският археологически сезон 2017: Епископската базилика с потвърдена датировка и разкрита връзка до резиденцията „Ейрене“

Жени Танкова е сигурна, че първият период на базиликата е от IV в.

Разкрита е улица, която свързва сградата Ейрене и християнския храм

Сезонът за проучванията на археолозите в Пловдив приключи преди няколко седмици – с изключение на проучванията на Източната порта. По този повод решихме да ви предоставим кратък поглед назад – какво успяха да открият учените в града ни през тази година. Миналата седмица ви представихме резултатите от работата на екипа на София Христева на Небет тепе. Днес обръщаме поглед към Епископската базилика, проучена от Жени Танкова. 

Успехът там е разкриването на цялата сграда – след смелото урбанистично решение за премахване на улицата пред Католическата църква уникалният археологически обект се разкри в цялост. „Хубаво беше, че разкрихме още няколкостотин квадратни метра ...

» повече
30 Авг, 2017

Представят Голямата базилика в Париж

Планират изграждането на подземен музей, в който да са експонирани мозаечните подове от обекта

Нов пешеходен маршрут за туристи ще свързва площад „Централен“ с Малката базилика

Безспорно, Голямата базилика е един от най-големите и важни за Пловдив археологически и исторически обекти. Базиликата е и първият обект в града под тепетата, който влиза в световното културно наследство на ЮНЕСКО. Именно поради тази причина кметът на Пловдив, инж. Иван Тотев, представител на фондация „Америка за България“ и посланик на страната ни ще представят Голямата базилика в Париж на 14-ти ноември тази година.

„Това ще ни направи изключително горди! Това е най-мащабният културно-исторически обект, който се прави в цяла България. Целият проект струва близо 15 милиона лева, като 50% са от „Америка за ...

» повече
20 Фев, 2017

Световни реставратори обменят опит над безценните мозайки на Епископската базилика

Роберто Нарди, работил по храма на Веспасиан на Римския форум, изнася доклад в Пловдив

По-рано през деня ви информирахме за предстоящия Международен симпозиум „Консервация и реставрация на мозайки“, който ще се проведе в Дома на културата „Борис Христов“. Сега ще ви запознаем детайлно с целите, темите и участниците във форума. Събитието неслучайно ще се случи в бъдещата Европейска столица на културата- провокирано е от уникалните и изумителни с обемите си раннохристиянски мозайки в Епископската базилика. Те са и основният повод на едно място в Пловдив да се съберат членове на една от най-престижните специализирани организации - Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM) и учени от България, Италия, Франция, Гърция, Тунис, Сирия, Испания, Великобритания и Македония. Организатори на Международния симпозиум са ...

» повече