Базиликите на Пловдив

Забравеният град

Едни от най-емблематичните археологически находки, открити в Пловдив, са Малката и Голямата базилики

Те пазят невероятни мозайки, които са преодолели вековете и метеорологичните условия, и са съхранили красотата си до наши дни

И двата проекта се осъществяват благодарение на щедрата подкрепа на Фондация "Америка за България"

Малката базилика датира от 4-5 век и е трикорабна. Има една апсида (сводеста куполообразна част, характерна за раннохристиянските сгради) и притвор. Общата и дължина, заедно с апсидата, е 20 метра и е широка 13 метра. Християнският храм е бил с богата архитектурна украса, а многоцветната мозайка е впечатлявала античните хора. Самата мозайка е запазена и до днес и може да бъде видяна по подовете и стените на сградата, а за нея се смята, че е една от най-изкусно направените в древната Филипополска школа.

Базиликата е изградена през втората половина на 5 в. в чест на Базилиск, главния военен командир на провинция Тракия. Той имал собствено жилище във Филипопол и спечелил уважението на местните хора, когато през  471 г. отблъсква от града разбунтувалите се готи. Признанието към Базилиск е изразено в ктиторски надпис от 6 реда, вграден в мозайките пред олтара, който възхвалява военноначалника. Четири години по-късно, Базилиск става император, но за по-малко от 2 години е свален от престола от своя предшественик Зенон.

Към края на 6 в. Малката базилика е изоставена, заедно с много от сградите в града. Тя се превърнала в руина, а местните хора дълго време я използвали като източник на строителен материал. През 10-11 в. е започнала дейност на разкопаване на руините, което оставя видими ями в мозаечния под на базиликата.

Самото разкриване на Малката базилика е започнало през 1988 година, когато на мястото се е предвиждало да се построи жилищен блок. След като се е установило, че археологическата структура е изключително ценна, строителната площадка се е преместила няколко метра в страни и едновременно с това е започнала работа по обекта. Самото име – „Малката базилика“ бива дадено от археологът Мина Боспачиева, която я нарича така, заради непосредствената й близост до друго две базилики. И така, през 2013-та християнското светилище е било напълно възстановено, а от 2014-та година отваря вратите си за посетители.

Голямата базилика също е трикорабна, но е със значително по-големи размери, заради което се смята, че тя епископска. Дълга е 86 метра и е широка 38 м. и се намира в центъра на Пловдив. Корабите й са разделени от 14 подпори, като се редуват две мраморни и една зидана. Смята се, че датира от началото на 5 в., но има и предположения, че е създадена по-рано във времето.

При нея изключително интересни са мозайките по пода, които не са характерни за българските земи. Те заемат обща площ от 700 кв. м. и са обагрени в различни пъстри цветове, които най-често изобразяват различни птици. Мозайките са двупластови и датират от различни периоди. При тях се забелязва разлика в мотивите и композициите между южния и средния кораб на базиликата, което води до предположението, че са направени от различни майстори.

Проектът за реставрация на Голямата базилика е представен през 2014-та година и предвижда тя да бъде изградена като музеен комплекс. По археологическия обект продължава усилена работа и се очаква през 2017-та посетителите на града да имат свободен достъп до археологическото наследство, открито там.

И двата проекта се осъществяват благодарение на щедрата подкрепа на Фондация "Америка за България".

Източник: lostinplovdiv

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.