Подтепето

Забравеният град

01 Мар, 2017

Празникът на Освобождението, възприет от българите като символ на едно ново начало

При храма “Св. Богородица” пловдивчани посрещат освободителите, тук приветстват и възкръсването на Българската държава

Владимир Балчев

“Посрещането на генерал Гурко в Пловдив” – репродукция от картина на Н. СтанчевАко прегледаме документите за историята на родните градове и села, неизменно ще стигнем до разказите за първия ден на свободата. Авторите го открояват сред всички останали събития и не скъпят думите си, когато разказват за него. В спомените се говори за “превелика радост”, за обезумели от щастие българи, които ту се прегръщали, ту хвърляли нависоко калпаците си, ту крещели до пресипване.  И в спомените на пловдивчани изгряването на свободата се определя като велико събитие. Очевидците разказват, че когато руснаците се появили на улица „Съборна“, скованият от студ и страх Пловдив, отведнъж се съживил, а   заледените улици на Трихълмието почернели от народ. Посрещнали освободителите пред ...

» повече
02 Фев, 2017

Търсете новата книга на Владимир Балчев, вече е на пазара

„Пловдив- по следите на отминалото” разказва забравени и неизвестни истории за града ни

Новата книга на историкът и автор на рубриката „Изгубеният град” в Под тепето Владимир Балчев- „Пловдив- по следите на отминалото” вече е на книжния пазар. В нея дългогодишният изследовател на пловдивската летопис разказва за забравени и почти неизвестни истории и за личности, свързани с историята на града.
Като това, че  битката за Пловдивския панаир между Пловдив и Варна , не е от днес, че историята на Гюро Михайлов  се  изучава във Френската военна академия,  за първия банков фалит в Пловдив и подкрепата на местни индустриалци, за центъра на Пловдив - някогашният и днешният.
 

Ето и епизод от книгата:

СТАРИЯТ ПАЗАР ЗАПОЧВАЛ ОТ МОСТА НА МАРИЦА

Известната картина на Мърквичка от 1882 г. показва как е изглеждал Малкия пазар в ПловдивЧуждите пътешественици в старо ...

» повече
22 Ян, 2017

Имало едно изискано и изящно здание върху най-високата част от Трихълмието. Днес има срам…

Как бе поруган един от символите на Стария град   

Владимир Балчев

Джамбаз тепе със сградата на Централното гръцко училище. Гравюра от френския печат, 1885 г.Една сграда навръх Джамбаз тепе още от средата на ХIХ век се налага като своеобразен символ на Трихълмието. Постройката се виждала още от железопътната гара на Пловдив.  Непосредствено  под нея се извисявала камбанарията на храма „Св. Петка” (Стара), отстрани се намирал самият храм. Тези три сгради, заедно с внушителните скали на тепето, формирали един незабравим ансамбъл.  Срещаме го още в първата  „Панорама на Филипополис“ от 1873 г., дело на фотографа Димитър Кавра, срещаме го също във фотография от 1875 г. на Дмитрий Ермаков, един от изявените майстори на световната фотография през ХIХ в. Погледната отблизо, сградата впечатлява със своята изящност и изисканост. Отделните детайли на  постройката най-ясно се виждат ...

» повече
10 Ян, 2017

Общински съветници искат закриване на всички кръчми в Пловдив през 1921г.

През 1925 г. в Народното събрание е внесен проектозакон за забрана на концентратите

Жените от Каршияка на война срещу пивниците, тъй като виждали мъжете си само сутрин, докато се свестяват от тежкия махмурлук

Най-прочути в Пловдив били кръчмите в махалата Тепе алтъ при днешния Понеделник пазар и в Каршияка при северния бряг на Марица

В заведение под Джамбаз тепе кръчмарят оставил на видно място масивна тояга с топуз накрая. От едната страна на сопата пишело „Ще платиш ли?", а от другата - „Ако не пла­тиш!"

Владимир Балчев

Кръчма в крайните квартали на Пловдив, след 1925 г.Изборите някога били истинска война. Често гласуването завършвало с  хиляди бюлетини в урните, стотици ранени в болниците и лекарските кабинети,  два-три трупа в моргата. А избори дал Господ – веднъж за народни представители, втори ...

» повече
04 Ян, 2017

Ледените български времена

 През 1858 г. замръзнали кладенците и секли леда с брадва. Вълчи студ сковал реките и езерата. През 1929 г. замръзнало крайбрежието на Черно море

Владимир Балчев

Корабът „Надежда“, скован от леда във Варненското пристанище, 1906 г.През 1903 г. вестни­ците по света публи­кували поразителна снимка - замръзнал Ниагарският водо­пад. Водните стъл­бове се издигат ви­соко нагоре като ог­ромни сталактити, а в ниското човешки­ят мравуняк се щу­ра в несвяст по леда и не може да си обя­сни как е ста­нала тази работа.

Ще си рече наше­нецът, че Америка е страна на чудесата и там всичко е възможно, докато в Бъл­гария нищо "по-така" не може да ста­не, освен ако не си го внесем от чужби­на. Ще рече и ще сбърка ...

» повече
21 Дек, 2016

На Бъдни вечер заловили в Пловдив най-страшния бандит в Южна България

Престъпникът се представял ту за бан­ков чиновник, ту за тър­говец, ту за офицер от военната полиция

Полицаят Никола Спасов арестувал прочутия разбойник в Стария град

Владимир Балчев

Заслужили пловдивски полицаи, към 1930 г.Превръщането на прасетата в наденици и луканки, натрупването на юнашка сила във винените бурета и постоянните раз­ходки на мъжете до избата предвещавали  настъпването на сладко и блажено време - Коледа.

Колкото повече наб­лижавали празниците, толкова повече работата започвала да дотяга. Вече се предвкусвали ароматите на благинките, които щели да се появят на трапезата, веселието и сладкото безделие, съпътстващо празника. Само че в началото на 1917 г. тъкмо преди Бъдни вечер (в старите календари Коледа се отбелязва през януари), пловдивските стражари били изненадани от неприятно известие. В Кърджали за­белязали възрус ...

» повече
21 Сеп, 2016

Европа посреща прогласяването на Независимостта с призиви да се накажат дръзките българи

Прогласяването на българската независимост на хълма Царевец във Велико Търново. - “L`illustrstion “ - Париж, 24 октомври 1908, с. 278 – 279.

Министърът Андрей Ляпчев пътува с фалшив паспорт до Виена за разговор с княз Фердинанд

Авторитетни издания наричат българите престъпници

Владимир Балчев

Европа ще бъде сви­детел на паметни съби­тия през 1908 г. - твър­дели в един глас влия­телни политици и дър­жавници. По стар навик всички поглеждали към Балканите. Само че вместо буря, от­към България долетяла вестта за сватба - княз Фердинанд за втори път минал под венчило. Владетели, аристократи и влиятелни личности приветства­ли в замъ­ка Остерщайн младоженците Елеонора Ройс Кьостериц и българския монарх...

Сигналът за истинските проме­ни дошъл от Лондон, където съживили стара­та идея  за обособяване на Македония в губернаторство под ръковод­ството на Англия. Вестта разтревожила императора на Австро-Унгария, който мечтаел през ...

» повече
13 Сеп, 2016

България пред чудесата на новия век

Как смаяхме Париж с фонтан, от който блика розова вода

Владимир Балчев

Френска пощенска картичка, посветена на българското участие в Световното изложение в Париж, 1899Нашенски обичай е да се одумват задг­раничните коман­дировки, да се  пресмятат пътни и дневни, а устати политици злобно да подх­върлят, че единствената полза от „разходките" е олекването на държавна­та хазна. Така някои оценили пътуването на Захари Стоянов и Иван Андонов за Световното изложение в Париж през 1889 г. Много по-късно статистиците отбелязали обаче нещо съвсем друго - именно под Айфеловата кула се родила идеята за уреждане на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Кога­то пловдивчанинът Въл­ко Шопов тръгнал за Чи­каго като управител на българския държавен па­вилион, завистниците веднага призовали прави­телството да го смени с друг човек. Защото Шо ...

» повече
05 Сеп, 2016

Европа обича възторжените народи, които могат да се обединят от една свята идея

Княз Александър Български влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк. – “The Graphic”- Лондон, 26 септември 1885, с. 392.Русе - изпращане на българските доброволци за турската граница. – “The Graphic” - Лондон,  31 октомври 1885, с. 480.

 

 

 

Съединението през 1885 г. станало централна тема на световния печат

Европейските журналисти възхваляват родината ни и празнуват заедно с българите

Владимир Балчев

Призори на 6 септември 1885 г. конната чета от Голямо Конаре преминала моста на Марица. Камбаната на храма “Св. Богородица” възвестила началото, след това се обадили барабаните на българските дружини. Пред конака на Гаврил Кръстевич, управител на Източна Румелия, се струпало хилядно множество. Отведнъж екнал бурен възглас: “Долу Румелия!”. В другия край на площада председателят на привременното правителство Георги Странски възторжено четял прокламацията за обединението на отечеството.

След три дена Съединението било узаконено от българския княз Александър Батенберг. Съзаклятниците посрещнали владетеля на 8 километра от Пловдив, след още 6 километра чакал кметът с градските първенци, а на моста ...

» повече
01 Сеп, 2016

Разпознавали пиаците за файтони по миризмата

Конските фашкии в центъра на Пловдив разгневили цар Фердинанд

Първите пътнически автобуси в Пловдив били стари трошки, внесени от Европа

Владимир Балчев

Пиацата за файтони на Джумаята върху стара пощенска картичка от края на ХIХ век. Частна колекцияПовече от 30 години файтоните били неизменна част от облика на Джумаята. Частна колекция

 

Било в самия край на септември 1908 г, но слънцето прнпичало така, все едно че е лято. Точно в един от тези жарки дни на пловдивс­ката гара  пристигнал българският цар Ферди­нанд. Тръгнал по улица „Станционна“ (сегашната „Иван Вазов“). Както пишат вестниците от онова време, през зимата тази улица била покрита с кал, а през лятото – с прах. Докато стигне до Военния клуб, блестящите ботуши на монарха побелели от прахоляка. Фердинанд се намръщил, от време на време гневно изтупвал дрехите си. Дори величествената триумфална арка при Военния клуб и възторженото посрещане от множеството, не успяло да промени ...

» повече