Подтепето

Забравеният град

21 Сеп, 2016

Европа посреща прогласяването на Независимостта с призиви да се накажат дръзките българи

Прогласяването на българската независимост на хълма Царевец във Велико Търново. - “L`illustrstion “ - Париж, 24 октомври 1908, с. 278 – 279.

Министърът Андрей Ляпчев пътува с фалшив паспорт до Виена за разговор с княз Фердинанд

Авторитетни издания наричат българите престъпници

Владимир Балчев

Европа ще бъде сви­детел на паметни съби­тия през 1908 г. - твър­дели в един глас влия­телни политици и дър­жавници. По стар навик всички поглеждали към Балканите. Само че вместо буря, от­към България долетяла вестта за сватба - княз Фердинанд за втори път минал под венчило. Владетели, аристократи и влиятелни личности приветства­ли в замъ­ка Остерщайн младоженците Елеонора Ройс Кьостериц и българския монарх...

Сигналът за истинските проме­ни дошъл от Лондон, където съживили стара­та идея  за обособяване на Македония в губернаторство под ръковод­ството на Англия. Вестта разтревожила императора на Австро-Унгария, който мечтаел през ...

» повече
13 Сеп, 2016

България пред чудесата на новия век

Как смаяхме Париж с фонтан, от който блика розова вода

Владимир Балчев

Френска пощенска картичка, посветена на българското участие в Световното изложение в Париж, 1899Нашенски обичай е да се одумват задг­раничните коман­дировки, да се  пресмятат пътни и дневни, а устати политици злобно да подх­върлят, че единствената полза от „разходките" е олекването на държавна­та хазна. Така някои оценили пътуването на Захари Стоянов и Иван Андонов за Световното изложение в Париж през 1889 г. Много по-късно статистиците отбелязали обаче нещо съвсем друго - именно под Айфеловата кула се родила идеята за уреждане на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Кога­то пловдивчанинът Въл­ко Шопов тръгнал за Чи­каго като управител на българския държавен па­вилион, завистниците веднага призовали прави­телството да го смени с друг човек. Защото Шо ...

» повече
05 Сеп, 2016

Европа обича възторжените народи, които могат да се обединят от една свята идея

Княз Александър Български влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк. – “The Graphic”- Лондон, 26 септември 1885, с. 392.Русе - изпращане на българските доброволци за турската граница. – “The Graphic” - Лондон,  31 октомври 1885, с. 480.

 

 

 

Съединението през 1885 г. станало централна тема на световния печат

Европейските журналисти възхваляват родината ни и празнуват заедно с българите

Владимир Балчев

Призори на 6 септември 1885 г. конната чета от Голямо Конаре преминала моста на Марица. Камбаната на храма “Св. Богородица” възвестила началото, след това се обадили барабаните на българските дружини. Пред конака на Гаврил Кръстевич, управител на Източна Румелия, се струпало хилядно множество. Отведнъж екнал бурен възглас: “Долу Румелия!”. В другия край на площада председателят на привременното правителство Георги Странски възторжено четял прокламацията за обединението на отечеството.

След три дена Съединението било узаконено от българския княз Александър Батенберг. Съзаклятниците посрещнали владетеля на 8 километра от Пловдив, след още 6 километра чакал кметът с градските първенци, а на моста ...

» повече
01 Сеп, 2016

Разпознавали пиаците за файтони по миризмата

Конските фашкии в центъра на Пловдив разгневили цар Фердинанд

Първите пътнически автобуси в Пловдив били стари трошки, внесени от Европа

Владимир Балчев

Пиацата за файтони на Джумаята върху стара пощенска картичка от края на ХIХ век. Частна колекцияПовече от 30 години файтоните били неизменна част от облика на Джумаята. Частна колекция

 

Било в самия край на септември 1908 г, но слънцето прнпичало така, все едно че е лято. Точно в един от тези жарки дни на пловдивс­ката гара  пристигнал българският цар Ферди­нанд. Тръгнал по улица „Станционна“ (сегашната „Иван Вазов“). Както пишат вестниците от онова време, през зимата тази улица била покрита с кал, а през лятото – с прах. Докато стигне до Военния клуб, блестящите ботуши на монарха побелели от прахоляка. Фердинанд се намръщил, от време на време гневно изтупвал дрехите си. Дори величествената триумфална арка при Военния клуб и възторженото посрещане от множеството, не успяло да промени ...

» повече
25 Авг, 2016

Марица- водната „магистрала” на Тракия

Преди 150 години по реката превозвали годишно 200 000 тона стоки

В средата на XIX век замисляли да пуснат кораби по Марица

Владимир Балчев

Река Марица върху пощенска картичка от 90-те години на XIX векРазстоянието от Пловдив до Одрин е 197 километра. За европейските пътешественици от ХVІІ в. това означавало дълъг и уморителен път. Първият преход бил от Пловдив до Папазли (Поповица), следвал прехода от Папазли до Каяджик (сега в рамките на Димитровград)... И така дни на ред влачене по разбитите пътища, сред множество опасности.

Но имало и друга възможност – пътуване по река Марица. Това било бързо и приятно придвижване, при това разкривало приказни гледки. И най-важното – сигурно. Защото на брега от всеки храст можело да се появи разбойник, докато в дълбокото нямало скрити засади. Весело се пътувало преди 150 ...

» повече
18 Авг, 2016

Появиха се неизвестни снимки на Рибарчето в градината „Цар Симеон”

Рибарчето, по което напоследък мнозина въздишат, 1966 Споменът на архивните фотографии пази изображенията на още две сродни творби

Голямата риба напомняла за възкресяването на езерото през 1927 г.

Владимир Балчев

Стане ли дума за градината „Цар Симеон“, най-често разказът започва от езерото. Припомня се как през 1892 г. в това езеро плувало корабчето „Ангел Кънчев“ с 16 пасажера на борда, как от началото на 1893 г. се оформя първата ледена пързалка в Пловдив. Много спомени, много въздишки, много публикации в местната преса. И много критики към Пловдивската община, ако нещо не е наред.

По време на Първата световна война градината „Цар Симеон“ била почти  изоставена. Красивото езеро,   голямата гордост на Пловдив, се превърнало в смрадливо блато. Откритият канал за отпадни води, който минавал по днешната улица „Авксентий ...

» повече
09 Авг, 2016

Старите пътеписи свидетелстват, че в Пловдив е имало панаир още през XVI век

Тържището се намирало край река Марица, западно от днешния пешеходен мост

През 1846 г. оборотът на стария пловдивски панаир надхвърлил 4 милиона пиастра

Пловдив станал панаирна столица на България в тежко съперничество с Варна и София

Владимир Балчев

През ХVІІІ и ХІХ в. добил известност панаирът за животни при Филипово. Негов наследник е тъй нареченият Говежди пазар. Публикация на немското издание “Illustrirte zeitung” - Лайпциг, 1940 г. Само на едно място можело да се намери от пиле мляко (сиреч яйца от различни птици). Това място, според пъте­шественика от XVII век Евлия Челеби, били панаирите. Казват, че в Пловдив­ско имало панаири още през XII в. Най-ранните били край Бачковския ма­настир и на мястото, къ­дето днес е град Панагю­рище. Предпо­лага се, че панаирът в Па­нагюрище замрял някъде  към XV в. Останало само названието на махалата Мараш. А Мараш, уточня­ва Найден Геров, е турс ...

» повече
02 Авг, 2016

Превръщането на Главната в пешеходна зона било предрешено още в края на XIX век

Разправии, скандали и арести съпровождат изграждането на Централната улица

Идеята за пробиване на тунел под Трихълмието възниква през 1936 г.

Владимир Балчев

Главната търговска улица на Пловдив. Гравюра от вестник “The Graphic” - Лондон, 28 ноември 1885 г.В продължение на няколко века главната улица на Пловдив започвала от единствения навремето мост над река Марица и стигала до Джумаята. Наричали я Узун чаршия, което ще рече Дългата улица. В продължение на няколко века тук бил центърът на стопанския живот в Пловдив. Евлия Челеби пише през ХVІІ в., че улицата била покрита още в старо време с големи камъни, а покрай нея  имало 880 дюкяна. Два века по-късно (1841 г.) пътешественикът Адолфо Бланки рисува отчайваща картина - животински трупове, месарски остатъци и вонящи  мръсотии пълнели  улицата. Масивните сгради от двете страни на чаршията били скрити от едноетажни и ...

» повече
26 Юли, 2016

Пловдив бил изоставеното сираче на държавата

Детето-чудо на Пловдив Саша Попов в началото на неговата музикална кариера, 1911 г.Софийски журналист го нарича „кебапчийски град”

Общограждански комитет тръгва на битка за спасяването на града

Владимир БАЛЧЕВ

Навремето Пловдив се славел като културна столица на България. Водещи художни­ци и музиканти ставали учители в гимназиите. Под тепетата се раждало стойност­но изкуство, издава­ли се забележител­ни книги, архитекти­те търсели най-модер­ните решения. Още преди да настъпи нови­ят XX век, нещата взе­ли да се променят, а след 1900 г. полека-лека започнало крушение­то. Пловдивчани осъз­нали размера на катаст­рофата едва след 1907 г.  Романтичната украса на града - чуждестран­ните художници и му­зиканти, се разбягали; културният елит потър­сил спасение в столица­та. На всичко от­горе, уж в името на икономиите, по едно време правителство ...

» повече
17 Юли, 2016

Карловци издигат паметник на Левски в Пловдив

Скулпторът Кирил Тодоров едва не провалил идеята

Политици призовали да се разруши паметника

Владимир Балчев

Паметникът на Васил Левски в Пловдив, дело на известния скулптор Иван Лазаров, съгражданин на Апостола179 години от рождението на Васил Левски отбелязваме на 18 юли. Пловдивчани ще застанат мирно пред паметника на Апостола в понеделник сутрин, ще положат цвете в нозете му, ще си спомнят делата и заветите му. И ще помечтаят да се появи отново. Малцина обаче знаят каква е историята на този монумент в полите на Бунарджика, пред който искрено свеждаме глави всеки 19 февруари и 18 юли. Ето я и нея…

За паметник на Васил Левски в Пловдив се говори още от 1895 г.Тогава Хаджи Гьока Павлов бил готов да го издигне със собствени средства и дори смятал освещаването на паметника да стане за рождения ...

» повече