Авторката на проекта за реставрацията и консервация на археологическия обект е в чужбина
Нейните колеги отдавна са запознати с разработката й, направена още през 2011 г.
Арх. Румяна Пройкова, авторът на проекта за Небет тепе, с който общината иска да кандидатства за финансиране по ОП „Региони в растеж”, няма да присъства на днешното обществено обсъждане. Тя ще отсъства, тъй като е в чужбина. Скоростното планиране на публичното представяне на проекта „По крепостните стени на Филипопол” в края на миналата година не е дало възможност на арх. Пройкова да промени планираното отдавна пътуване. На обсъждането обаче се очаква да присъстват много нейни колеги, които са запознати с разработката й за Небет тепе, направена още през 2011г.
Припомняме, че още през 2018г. администрацията на бившия кмет Иван Тотев даде заявка, че ще стъпи върху проекта на арх. Пройкова при реставрацията и консервацията на Небет тепе. Идеята й е окачествявана и от най-критичните към намесата в културно-историческо наследство експерти като много добра. През 2011 г. проектът на арх. Пройкова бе минал всички съгласувателни процедури във връзка с намерението на община Пловдив да кандидатства тогава по ОПРР. Но в последствие не бе реализиран, тъй като администрацията на Славчо Атанасов изпусна срока за кандидатстване. Идеята на арх. Пройкова за намеса в Небет тепе бе показана на скица през 2014г., когато пловдивчани поведоха битка срещу опитите за бутафорната реконструкция на историческия хълм. Според специалистите, проектът й е вежлив към средата, историята и епохите, деликатен и в същото време ефектен.
През миналата година пък Иван Тотев лансира тезата за доразвиване на разработката на арх. Пройкова с добавяне на озеленяване на Небет тепе- засаждане на пинии, кипариси и други видове на хълма.
Общественото обсъждане в Общински съвет днес стартира в 16.30ч.
180-годишната бабаРуПройкова само номинално е автор на ранни проекти за Небет Тепе, доколкото НЕЩО трябваше да се противопостави на нахалния сергиджия Божо.
На всяка манджа мерудия бургазлийката изблъсква великата пловдивчанка ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА, археологът комуто Градът дължи Античния, и арх. Вера Коларова (БКП) направила анастилозата на мраморите. Вещицата допринесе едни тоалетни и възмутителната тараба – ограда, с която просташки невежествено окошари старината в противоречие със самия дух на Panem Et Circenses = Хляб и Зрелища!
Действителното авторство на разработките за Небет Тепе подозираме, че е на арх. ДЖУГАЛАНОВИ, майка и син, утвърдени специалисти (Каназирева си беше набелязала зам-кмет! вместо кречеталото Панов).
„…Тотев лансира тезата за доразвиване на разработката на арх. Пройкова с добавяне на озеленяване на Небет тепе- засаждане на пинии, кипариси и други…“ ПАЛМИ, най-вече ПАЛМИ, майни!
Най-изгодно (с ръкостискане под масата…)
Без Пройкова може, но нима може да се разглежда Важен Проект бе академик проф. д-р инДж. Теодор Караколевский?
След Тотев -никаъв АРХИТЕКТИНГ, само ИНДЖИНЕРИНГ!