Бързата кучка слепи ги ражда

Актуално Гласове Новини Под ножа

Съвети към законотворците от един кучкар относно измененията в Закона за ветеринарномедицинската дейност

Петър Петранкин

Илюстрация: Български фермер

Любител на животните, стопанин на голдън ретривър и доброволец към НПО организация, занимаваща се с безстопанствени кучета, се свърза с Под тепето, за да коментира в детайл така наречения Кучешки гейт- Измененията в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Петър Петранкин дава експертно мнение по казуса, който развълнува всички кучкари в България. Дава и съвети към законотворците ни. Коментара му пускаме без редакторска намеса:

Уважаеми законотворци,

„Бързите законодателни промени“, които инициирахте са еманация на лаико-бутафорния начин, по който се опитвате да решавате проблеми: без нужните познания, без проучване, без експертиза, без обществено обсъждане, без ясна визия и дългосрочна, преднамерена политика за превенция и както обикновено на парче. Българската пословица „Бързата кучка слепи ги ражда“ олицетворява действията ви: на две, на три скалъпихте едни законодателни промени, които няма да решат проблема, който си мислите, че борите. Не само, защото тези промени са нелегитимни и кучкарите ще изградят цели стратегии по заобикалянето на новите правила, а най-вече, защото си мислите, че ще решите сложен и комплексен проблем по елементарен начин.

Защо килограмите не могат да бъдат определящи за поставянето на намордник? Точно 2 минути ми отне да потърся статистика относно ухапванията от кучета, нещо което можехте и вие да свършите. Знаете ли, че дакелът, чихуахуато, пинчерите, джак ръсел териерите, които рядко надхвърлят 5 кг всъщност доста често хапят? И дори аргументът ви за пораженията, които могат да нанесат в сравнение с един питбул, например, не струва. Зъбите им също могат да нанесат тежки наранявания в зависимост от зоната на ухапване, още повече, ако става дума за дете. Още за тази статистика след малко.

На второ място, защо не се консултирахте с ветеринарни лекари преди да сътворите тези недоразумения? Има редица породи, които нежно ще определя просто със „сплескани муцуни“ и надхвърлящи 5 кг, на които чисто анатомично няма как да се постави намордник. А и ветеринарните специалисти щяха и да ви обяснят, че кучетата могат да регулират температурата си (сиреч да се охлаждат) единствено през устата и ограничаването на притока на въздух през топлите месеци е животозастрашаващо. А при старите кучета, опасността нараства драстично.

Да се върнем на комплексността на проблема. Чл.177 ал.1 т.3 от настоящия закон за ветеринаромедицинската дейност гласи, че се забранява „извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник“. Един бърз преглед на печата трябваше да ви осветли относно обстоятелството, че с малки изключения, ухапванията от домашните кучета се случват най-често, когато са били пуснати да се разхождат свободно, т.е. без повод. Следователно, драги, тук трябва да се затегне контрола. Как? Във всеки един град има обичайни места за разходка на кучета. Съставете един екип от полицай представител на зоополицията и един общинар, дайте им един кочан с актове и нека системните проверки и солените глоби започнат! От кантар, в този случай, няма да имат нужда.

Втората половина на този чл. 177 ал.1 т.3, обаче, поставя един сериозен проблем. Кой и как определя кои кучета са агресивни и трябва да носят намордник? И вие, за да решите този казус, който е трябвало да бъде решен още при съставянето на закона, въвеждате намордници за всички над 5 кг N на брой години по-късно? Няма да се връщам повече на килограмите, дано сте разбрали, че не това е пътят. По-скоро ще се върна отново на статистиката за ухапвания според породите, а оттам ще стигнем до сърцевината на проблема.

Статистиката в САЩ за ухапвания с фатален край за жертвата сочи, че зад 72 % от случаите стоят представители на породата питбул. Друга статистика, водена в периода 1982-2014 год. за ухапвания сочи, че питбулът води класацията, следван от ротвайлер, немска овчарка, булмастиф, вълчак, хъски, акита, боксер, чао чао, лабрадор, разнообразни кръстоски, та до голдън ретривър на 30-то място. И оттук следва да си направите гениалния извод, че може да наложите носене на намордник на всички изброени в класацията, но най-вече на питбулите. Забравяйки, че статистиката се прави въз основа и на брой екземпляри. България в никакъв случай не може да се сравнява с Щатите по „питбулска популация“. Няма агресивни породи, това трябва да ви се набие в главите, за да започнете да разбирате проблема. Има недобросъвестни стопани и в частност такива, които се възползват с користни цели от анатомичните дадености на дадени породи (силна мускулатура, здрава захапка и пр.) като например организиране на кучешки боеве. Случаят от Пловдив е показателен. Всяко едно куче може да бъде превърнато в агресивен звяр-убиец, независимо от ръста, теглото, породата. Пример за това може да се даде и с лабрадорите и голдън ретривърите, които са с висока приложимост като кучета-спасители, водачи и терепевтични кучета, заради „генетично“ заложения им благ характер. Но те също присъстват в прословутата цитирана класация. Не, породата също не може да бъде отправна точка.

И така, съвсем накратко, достигаме до същината. Необходимо е просто прилагането на съществуващия закон и малко законодателни промени, но в съвсем друга посока. На първо място, трябва да се обособи лицензирана агенция, която да е в състояние да определя адекватно агресивността на едно куче (и съответно да издава предписания по носенето на намордник) и която да е съставена от специалисти – етолози, ветеринарни лекари, треньори на кучета и представители на НПО сектора от зоозащитници, защото последните, имат доста натрупан опит. Същата агенция трябва да бъде натоварена с контрола на развъдниците и в частност контрол на стопаните, притежаващи породи, известни с това, че се злоупотребява с тях и целенасочено се отглеждат по начин, че да станат агресивни. Би могла също така да издава „разрешителни“ за отглеждането на подобни породи, след изкаран платен курс на обучение за кучето и стопанина. Пак казвам, породи, с които се злоупотребява, а не които са „предразположени към агресия“. Оттук следват и няколко законодателни промени: строга забрана, солени глоби и затегнат контрол на „междусъседските развъждания“ за всички породи (кастрация или много висока годишна такса куче) и на нелегалните развъдници. Каква е връзката? Огромна! Ако имате контрол над популацията, ще имате контрол и над стопаните, и над генофонда (кръстоските са сред топ 20 в щатската статистика по ухапвания!). Не на последно място, междусъседските развъждания и незаконните развъдници са източник на бездомните кучета, които също хапят, не можем да поставим намордници и пълнят приютите, издържани с пари от българския данъкоплатец.  И така, със събраните средства от такси от породистите кучета, чиито стопани откажат кастрация, ще можете да финансирате дейността на въпросната агенция, безплатна кастрация на селските дворни кучета и ще поопразните малко приютите за бездомни кучета.

Настоящото отворено писмо е написано от:

  • любител на животните, в частност кучкар
  • стопанин на 10 годишен възпитан, мил, неагресивен, регистриран, чипиран, кастриран голдън ретривър, любимец на всички деца в квартала, който никога няма да носи намордник.
  • Обожател на породата питбул, защото отглеждани правилно са по-любвеобвилни и от голдъните.
  • Доброволец към НПО организация и дарител на такива, занимаващи се с безстопанствени кучета.

 

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.