АктуалноГласовеГрадътЖивотЗабавлениеЗабравеният градМненияНовини

Да се строи ли гигантска сграда върху археологията на Понеделник пазара?

Идеите на Димитър Георгиев- от лифт до Джамбаз тепе, през асансьор до Гръцкото училище до 15-метрова постройка днес

Съдбата на парцела под Античния театър през годините (ГАЛЕРИЯ)

Да се строи ли гигантска сграда, тип мол, върху ценната археология на Понеделник пазара? Пловдивчани имат правото на отговор на този въпрос на организираното днес обществено обсъждане от собственика на бившия общински имот Димитър Георгиев. Умишлено или не, то е насрочено за много неудобен за работен ден час- 15 ч. Въпреки това темата вълнува много хора и вероятно пленарната зала на Общински съвет ще бъде пълна.

Димитър Георгиев показва през 2014г. какво е било състоянието на имота преди финансираните от него разкопки

Това е пореден опит на собственика на „Розаимпекс” да реализира инвестиционните си интереси върху апетитния парцел под Джамбаз тепе. С него бизнесменът се сдоби по твърде интересен начин. Общинският имот, върху който навремето се планираше построяване на Археологически музей, бе заложен от администрацията на Спас Гърневски в „ Хеброс банк”. Заради необслужване на кредита банката взе терена, който после се озова в активите на Димитър Георгиев срещу 1 милион лева. Към днешна дата стойността на парцела е в пъти, пъти повече.

Градската среда в миналото

Преди старта на плановете за построяване на Археологически музей и изкопаването на археологията в по-ново време, на мястото е имало два жилищни квартала с възрожденски и следовобожденски къщи, а пространството им е било част от Стария град. Вместо да бъдат реставрирани обаче, сградите са разрушени, обитателите са прокудени, собствеността им е отнета безвъзвратно, а на мястото вече 40- тина години стои една буренясала дупка с ценна, но необгрижвана археология, припомнят от Фейсбук групата Архитектурата на Възрожденския Пловдив.

Плановете днес

Сега Димитър Георгиев планира построяването на голяма сграда с хотелска, жилищна, търговска и офис части. Той планира да експонира археологията под стъклен под на партерното ниво на комплекса, който ще е с обща застроена площ 30 930 кв. м. Там се предвижда да има зала за събития и галерийни пространства. Обемите на бъдещата сграда са огромни.

Планира се плътно застрояване на височината от 14,8 метра. Или равно на 5 етажна жилищна сграда в тази градска сграда. „ Недопустимо е в буферната зона на архитектурен резерват да се допуска изграждането на толкова голям плътен обем”, смятат от Архитектурата на Възрожденски Пловдив визирайки границата на Старинен Пловдив, която минава по контурите на парцела на Георгиев.

Поредният проект, който се опитва да прокара собственикът на „Розаимпекс”, е с малко по-малки обеми от предните, които категорично бяха отхвърлени и от обществеността, и от институциите. Последния му опит бе през 2016г., когато Министерството на културата отказа на бизнесмена да реализира проекта на арх. Петко Костадинов, който предвиждаше издигането на мегаломанска постройка върху археологията.

Преди това, с приключването на археологическите разкопки на терена през 2014г. Георгиев искаше да строи 7-етажен хотел с асансьор до бившето Гръцко училище, а 11-години по-рано дори желаеше гигантска кула с лифт да свързва сградата с върха на Джамбаз тепе.

Колкото до самите археологически проучвания на обекта- стартираха още през 2007г. В тях инвестира собственикът Димитър Георгиев. Бе разкрит един голям сектор от Античния град, на обща площ от 7,5 декара, с много жилищни постройки,  обществени сгради, улици. Археолозите попаднаха дори на филипополска таверна. Ханът е имал обществено помещение, втори етаж за гости и дори вътрешен двор с тоалетна.

По време на разкопките

Централното помещение е с площ от 100 квадратни метра, с четири входа, стенна мазилка, хоросанови и тухлени подове. Открити са амфори за зехтин и вино. Безспорно обаче най-важното откритие в целия терен е храм-пантеонът. Ритуалната сграда в сърцето на квартала е служила за почит към всички богове. В близост до пантеона бяха открити стотици глинени съдове на божества и оброчни плочки. Част от тях в момента са изложени в Археологическия музей. В рамките на проучването бе открита и голяма частна жилищна сграда, вероятно принадлежала на богат и знатен филипополски гражданин, с мозайка на площ от 45 квадратни метра.

Общественото обсъждане е днес, от 15 часа, в пленарна зала на Общински съвет.

Ивайло Дернев

Един от създателите и главен редактор на сайта Под тепето. Той активно заема гражданската си позиция по всички чувствителни теми за града и развитието му.

9 коментари

  1. Като построят тази зграда, да ли идните поколения ще разберат каква историческа ценност е потъпкана и смазан. Унищожава се всичко, имам чувството че нарочно се прави. Този народ да няма история. Защо не попитате тези празноглавци които имат тикви вместо глави коя държава освен нашата си съсипва архитектурното и историческо наследство. Това могат да го направят само малумници, без мозъчни мекотели. Аз твърдо съм против застрояването върху историческо или архитектурно наслвдство

  2. Като построят тази зграда, да ли идните поколения ще разберат каква историческа ценност е потъпкана и смазан. Унищожава се всичко, имам чувството че нарочно се прави. Този народ да няма история. Защо не попитате тези празноглавци които имат тикви вместо глави коя държава освен нашата си съсипва архитектурното и историческо наследство. Това могат да го направят само малумници, без мозъчни мекотели. Аз твърдо съм против застрояването върху историческо или архитектурно наслвдство

  3. Да не се надвишава в никой случай и в никоя част височината на Музея от арх. Сапунджиев, която беше прецизирана внимателно и обстойно от градостроители и Колегия в оная епоха. Има подробна и пълна документация за него и пълна яснота. Беше напълно завършен в груб строеж когато финансирането свърши, оставаха довършителните работи. Особено щом стъпките ще се ползват.
    Трудно ще е, иска майсторлък.
    Вместо намислените три едри „буци“ няколко раздробени композиции могат да сместят богатство от функции.
    Радикалният подход – възстановяване Общинската собственост – е най-точен, но вече сякаш утопичен.

  4. Красотата ще спаси света?

    Или как една блондинка, докато търси в сайт на българска козметична компания своя шампоан против пърхот за 3лв, открива съобщение за инвестиционно намерение за поне 30 милиона лева в един хилядолетен град, до вчера и столица на културата.
    Пиесата е реализирана с любезното съдействие на Община Пловдив. Сцената на кръстопът е застлана с рози. Много рози. От тук, та чак до границите на източна Европа.
    Първо въвеждащо действие:
    Преди около половин век на някой му хрумнало да построи музей на тракийската история и изкуство в сърцето на града. За идните поколения. Така де, да се помни миналото!
    Пловдив древен и млад!
    Казват по онова време се работило бързо и точно. Бързо разкопали и побили темелите на бъдещия музей, а антиките,които намерили, скрили в незнайно царство- господарство.
    На сцената се появил кметът на Пловдив с мандат от 1 ноември 1995г до 1 ноември 1999г
    Видял се в чудо пишман кметът, теглил едни пари от една банка, да спаси заплатите на бюджетните работници и.т.н.
    И после, като не успял да върне парите, дал общинския имот заедно с бетонната конструкция, на банката и то от сърце!
    И така се появила „ Дупката“!
    Второ действие:
    Минали години. Честен бизнесмен купил дълга към банката, която неочаквано се превърнала в бивша банка.
    И станал нашият човек, горд собственик на „Дупката“. Започнал да мечтае как ще я превърне в хотелче за чудо и приказ, на 7 етажа, с кула и лифт за многото туристи, които да се изсипват направо на Античния театър. (пък той колко туристи може да събере…)
    Мечти, мечти, розови мечти.
    И тогава изневиделица се появили шепа трезвомислещи и му объркали благородните намерения.
    Човекът се видял в чудо! И решил!
    Позабавил темпото и станал благодетел и меценат. Покрил се със слава от глава до пети.
    И вече нищо не е същото!
    Появили се много важни въпроси:

    Защо ние, гражданите на Пловдив искаме да спираме всякакви строежи върху Джамбаз тепе, в най-югоизточната част на Трихълмието, в подножието на Старинен Пловдив?
    Защо считаме, че с инвестиционните си намерения инж. Димитър Георгиев, чрез дружествата „Централ Пловдив“ АД; „Роза Импекс“ и др. ще унищожи безценно историческо наследство от световно значение, още повече, че археологическото проучване в района не е довършено? Чрез поредица от управленски грешки през последните години в гр. Пловдив се стигна до тук! Какво следва? Виновен ли е бизнесменът, че Общината му е поднесла на тепсия всичко?
    За кой пореден път ще го гледаме тоя цирк! Все едни такива въпроси!
    Хипотетични отговори:
    „Виновност на предишното управление; давност; вече е започнато от предишното ръководство; тежко наследство; длъжни сме да изпълняваме взети вече решения (нищо, че са малоумни!)“
    Има ли разумно решение? – ще попита някой.
    Нужна е воля и разум, за да се спре това безумие и да се продължи с допълнително разкриване на културните пластове от римската, както и от по- ранната елинистическа епоха. Очаква се с бъдещите проучвания да бъде потвърдена хипотезата, че в конструкцията на Източната порта са включени останки от триумфални арки, издигнати във връзка с посещението на римския император Адриан във Филипопол през II век. Ако се докаже наличието на арка, то, тя ще бъде единствената открита на територията на България, и то по трасето Via diagonalis! Находките по протежението на Диагоналния път (Via Diagonalis, Via militaris или Via Singidunum), построен от римляните през 1 век от н.е, свидетелстват за хилядолетен междукултурен обмен. Той е идвал от Сингидунум (Белград), минавал през Виминациум (Костолац) – Наисус (Ниш) – Сердика (София) – Филипопол (Пловдив) – Хадрианопол (Одрин) и е стигал до Бизантион (Константинопол). Днес върху него са разположени столиците на пет държави: Любляна, Загреб, Сараево, Белград, София и Анкара. През 2007 – 2008 г, при спасителни археологически разкопки с ръководител Мая Мартинова-Кютова, е проучено продължението на комплекса в южна посока. Същата година общината възлага архитектурно заснемане и създаване на инвентарен списък – каталог на архитектурните фрагменти и детайли. Полевата работа осъществяват екип от археолози, геодезисти и фотограметристи. Изготвен е каталог, съдържащ 101 елемента, „филтрирани” с критерии: „степен на съхраненост”, „първична оценка за потенциал за анастилоза” (връщане на оригинален елемент на мястото му) и „типологично значение в изграждането на ордера на портика”. На 35 от елементите специалистите правят и детайлно заснемане, разказват в свое изследване на обекта археологът Мая Мартинова-Кютова и архитектът Галина Пировска.
    Част от зоната, предвидена за строеж на жилищна сграда и др., попада в границите на групова недвижима културна ценност Историческа зона „Филипопол–Тримонциум-Пловдив“.
    Проектът предвижда промяна на отреждането на УПИ I – 2234, административна, обществена, стопанска дейност, с превеждане в съответствие с идентификатор по КК на гр.Пловдив в УПИ I-1704, обществено обслужващи дейности, жилищно “ строителство и археология за изграждане на обект: „Културно-исторически и обществен център Пловдив”.
    И какво като всяко строителство в района е недопустимо и е престъпление да се изграждат административни, обществени или жилищни сгради върху Паметник на културата с категория „Национално значение“?
    Ние, гражданите, дали ще следим за опазването на разкритите архитектурно-археологически структури и за стриктна реставрация, консервация и анастилоза – връщане на наличните разпръснати елементи на техните места в първоначалната композиция, като се спазва принципът за минимална намеса?
    И какво излезе? – ще попита някой
    -Казали на лисицата, а тя си казала на опашката.
    К Р А Й
    Гражданска позиция на няколко наследствени „пловдивски кокони“

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина