АктуалноГрадътЖивотЗабавлениеЗабравеният градНовини

Вратите и тайните на улица Карловска (ГАЛЕРИЯ)

„ Хвали ми старо, живей в ново” или какво е бъдещето на една от най-красивите и подценявани улици в града

Ивелина Василева

Улица Карловска има 47 номера. Има много врати, които крият още толкова тайни. Някои от старите сгради са портал към миналото, други са сринати до нивото на тротоара, а трети лъщят с новостта си. Има и красиви къщи, които всеки миг ще загубим безвъзвратно. Със сигурност, над очарователната павирана неравност по цялата дължина на улицата лъха на труд и носталгия за бохемски времена. Карловска и до днес е улица на търговците и майсторите. Разходката е най-пълноценна от последния номер, докато стигнеш до първата построена къща, все още запазена, с изглед към река Марица на номер 2.

На ул. Карловска 47 се намира пекарната на Таня. Ароматно място с пресни курабии, целувки, соленки и бисквити. Изпичат се сутрин и до късния следобед щандовете са празни.

От ъгъла надолу по същия тротоар, на номер 41, срещаме група работяги, знаещи как да разпускат качествено във финала на работния ден. От вратата те посрещат със „Заповядай, седни, хапни, какво да ти сипем?“. Илия Иванов и екип с добро настроение приветстват дошлите да си купят смесителни батерии, устройства за водопровод, канализация, парно отопление или да си поговорят с теб. Магазинът съществува от 1995-та година, Илия работи там от 1998-ма. Преди това в било туристически дружество. Радиото бръмчи, а плакатите по стените говорят сами за себе си. Руси пищни дами до столевки, футболни отбори, тайни християнски вечери или снимки с вечери наяве сред приятели. От фирмения магазин помнят години назад с какво са се занимавали съседите. Имало е бакалии, дюкяни за ковано желязо, риби, авто части. С откровена носталгия скъп спомен таят за двете къщи-бижута на 43 и 45, разрушени миналата година. Едната общинска, а другата частна. От втората са съхранили единственото останало след разрухата – тухла с издълбана годината на построяване – 1889. „Иначе хубаво ни беше, когато си пихме кафето там на терасата с  изглед към улицата“, разказват край работната маса от „Фитинги“.

Пращат ни отсреща на ул. Карловска 32 бързо, защото всеки момент сградата ще остане само в старите ленти. Собственикът на имота Наско Мишков – Мишката е починал скоро. Наследниците правят стъпките по разпродаването и събарянето на малката архитектурна красавица, разказват съседите. Вече са дошли да я снимат, което означавало погребално предизвестие за двуетажницата. Според комшиите, спасение няма или спасението струва торба с пари, която трудно може да се изкара. От магазина за бои на номер 30 казват, че в къщата трябва да се инвестира много, за да се укрепи. Въпреки скорошния ремонт на тавана, влагата пробила чак в тяхното помещение. За доказателство показват в ъгъла влажните петна. А номер 32 наистина днес е само заключена тишина и стар пожълтял вестник, подаващ се през пощенската кутия. Изглежда малка, но зад нея се разкривал китен двор. Фасадата е разкъртена, тухлите личат, дървените прозорци се ронят, на входната врата стар венец от Великденски празник е останал само с няколко сухи листа.

Разходката надолу също е вълнуваща и от лявата, и от тясната страна на улицата. С любопитство допираш лицето си до прашните прозорци, за да вникнеш какво е останало от постройките в малките стаички. Сред железариите и автомобилите е ухаело на топъл хляб заради няколкото пекарни, които хранели работниците и целия град.

На 21 А виждаме стар ботуш да виси от навеса, белязан от последния дъжд и от времето. Там обаче носете обувките си чисти – единственото правило на обущаря. Красимир работи на търговската уличка вече 30 години. Ясно помни първия си ден и атмосферата на Карловска през 90-те. Търсил е по обява от вестник място, където да отвори работилничката си за поправка на обувки.

Искал е голямо ателие, докато не си е припомнил думите на един виден скулптор, с когото е работил на младини. Заедно са бачкали във фирма с огромни, хубави помещения. Тогава на Красимир често му се е налагало да слиза за материали до мазето. Там в тясно преграждение е дялкал с глина майсторът. Красимир го попитал не му ли е тясно тук- горе имало толкова просторни места. А скулпторът рекъл, че трябвало идеите да са големи, а не мястото. „Търсих голямо помещение, а се оказа, че взех най-голямото“, с усмивка споделя днес обущарят, разпрострял се в две шепи ателие. Тук му е просторно, уверява ни без съмнение. Той също е влюбен в Карловска. Следи промените, мъчно му е, че красиви сгради от 20-те вече ги няма, но е щастлив, че поне едрите павета не са изтръгнати.

„Бутнаха прекрасни къщи. Хората искат да живеят в нови сгради, за жалост. Хвали ми старо, живей в ново“, с влажни очи споделя обущарят. Разказва, че по улицата е имало сарачи, железарии, ханове за подслон на тези, които са идвали с коне или каруци от далечни разстояния.

Точно срещу обущаря Красимир на ъгъла е била известната в целия град и околието Карловска кръчма. Празен стол нямало. От сутрин до вечер поток от пловдивчани и гости са идвали да похапнат вкусно, да поговорят, да пийнат и да затворят гостилницата. С нескрита усмивка и поклащане на глава си спомнят добре по-старите търговци от улицата. „О, как! Това беше най-известната и най-вървежна кръчма в целия град“, разказват занаятчиите. Днес е магазин за бои и лакове.

На Карловка 7 се наслаждаваме на все още съхранена, но леко изморена от времето красива къща с масивна порта,  запазена дограма, дантелени пердета, таванска тераса, а над нея изваяни рози.

На номер 8 има само две колони, крепили врата, и нищо повече. Заставайки пред тях само въображението може да си представи какво ли произведение на архитектурата е живяло тук и с него цяла една фамилия.

Стигаме до номер 2, усещаме вече полъха на река Марица и елегантното ухание на цветарница „Малкият Париж“. Лъчезарно ни посреща собственичката Албена. Преместила е бизнеса си на  Карловска, защото се е влюбила в сградата, в атмосферата и историята на старата търговска улица. Когато се е нанесла е била любопитна за всичко, което можели да й разкажат съседите. Търсила и снимки, но единственото, до което се добрала, било случайно намерен календар със стари снимки. „Елате да ви покажа. Ето тази плоча там и пловдивчани не я знаят. С нея се бележил края на града.“ И наистина единственият, човек, който е забелязал каменната плоча е този, който я е надраскал с червен спрей.

Името на улицата Карловска идва от слизалите от Карлово хора, които идвали да пазаруват от търговската уличка. Тя е подценявана днес от мнозина. И бъдещето й зависи изцяло от волята на собствениците на имотите по продължението й. Нито една сграда там няма защитен статут.

Очаквайте продължение!

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

20 коментари

  1. Много странно е в 2020г. да решават съдбата на нашата улица без допитване до хората ,които живеят и работят тук .Решил някой си ,че улицата трябва да е пешеходна-защо,каква вопиюща потребност налага това,какъв градоустройствен проблем решава,колко и какви ползи ще донесе на пловдивчани едно такова решение…..Мога да продължа с въпросите-не прозира ли зад едно такова решение желание за угода на една известна власт имаща дама ,по случайност живееща на №22 ? И ако това е вярно-нека се заяви открито.Аз съм роден,живея и работя в родната си къща/построена от арх.Чинков през 1933г./на №18 и съвсем не ми е безразлично какво ще се случва на нашата улица.

  2. „Карловска“ беше централната улица на Кържияка и свързваше квартала с другата част на града чрез Стария мост. Още преди той да се срути обаче архитекти решиха да разделят „Карловска“ от Карловското шосе, като построиха жилищен блок. Така улицата, по която се движеха автобуси и на която бяха повечето магазини, западна. Сега продължение на Карловското шосе стана ул. „Левски“, тя води към Пешеходния мост, там са новите сгради с добре работещи магазини. А освен изброените в предишни коментари магазини и трите фурни ще добавя, че тук беше библиотеката на читалище „Георги Търнев“, ресторант „Карлово“, а на мястото на снимания цветарски магазин имаше магазин за хляб и закуски, свързан с фурната в същото здание.

  3. Нека добавя и хора– д–р Петков /над аптеката/ домашен лекар на кършиакалии , д–р Пеев – зъболекар /до Нармаг–а живееше/. Синът му – Ванко Пеев беше дълги години концертмайстор на симфоничния оркестър на БНР. Кирчо Грозданов – флейтист в пловдивския симфоничен оркестър.

    1. Като гледам какви имена изрежда г-н ТОНЕВ, чини ми се, че е в далечната ни младост изучавал при Анастас МАРИНКЕВ (Поч. Гражд.) в Музикалното, директорствано от великия фолклорист Асен ДИАМАНДИЕВ майсторлъка да свири на Контрабас === или не е същият?

      1. И в Сливен родственик инжинер със същото име?
        Смаян съм от друга страна, че някой си казва името по интернета, където анонимността се подразбира === всеки е Иван Драганов, или Заспал Муйко в Сламата, ха!
        Апропо, Кирчо Грозданов ми се мярна скоро след като се върнаха с Муси от Коломбия пред Концертна (закратко се бях приземил и аз) === били му предложили ДОЦЕНТУРА в АМТИ (+И+ЦИРК), затова се прибрали.
        Излъгаха ли го „академиците“?
        Долна семейна фирмичка скубачи на студенцията, съсипаха Жълтото!

  4. Добре развита тема, особено в „човешки“ план със обущаря-работяга; зер то не може само със преструвки и изг7зици и „отворени“ изкуствености, а с честен и почтен и компетентен професионализъм.
    За разлика от „подобрения“ Капан

  5. Изненадващо е някой друг да пише за Града, ГрадоРАЗстройството и Архитектурата – що така бе, Теодорчо?
    Изглежда сме го стреснали от състоянието на учила-недоучила КАЛИНКА, та се явява на поправителната сесия дано вземе някоя ОЦЕНКА преди да ни РАЗДАВА ОЦЕНКИ.
    Хвала!

  6. Да, да, майка ми работеше във въпросния магазин за конфекция, а точно до него, беше небезизвестния „Кацигра хан“ . Там си спомням, че в големи каци складираха живи жаби, които отиваха за износ. Наистина беше уличка със собствен живот и много уют и топлина.

    1. Нито Кацигра хан, нито Куршум хан, нито Панаир хан бяха някъдеси из Кършияка, те си бяха в Града, в близост до ПАЗАРА, сиреч Четвъртък пазар дето сега комунистите го попиляха за да дигнат някакво безумно грозно ЧУЧЕЛО.
      Никакъв Град не е тоя, дето не уважава ПАЗАРИЩАТА си, където да идват „селяндурите“ без които никакви граждани не сме.
      === Трите пловдивски НАЙ :: Кацигра хан _87_ ===

  7. Добър опит, но днес не е като преди 40 години. Първите ми впечатления са от тогава. Кръчмата аромат на мастика и кебабчета, пенсионирани те ветерани любима белот и лимонада /там и в пенсионер скрия клуб по надоло/, пекарната хляб Добруджа,топли погачи и пирожки, бръснарницата, двете бакалии, двете месарници, едната специализирана за карантия / винаги имаше опашка, когато имаше прясна стока/, нямаше понятие за веган?! аптеката на обръщалото, имаше две работилници с майстори сарачи, бай Слави, леко в страни за колелетата, сладкарницата с боза от 6,9 и 12 стотинки, без подсладител, плод и зеленчука на ъгъла с/у сладкарницата, един ключар, един уличен телефон с монети с номинал 0.02 лв, кварталния милиционер Славов и няколко архитектурни шедьовъра. Каршаклийска идилия в лятно утро или късен следобед?имаше и магазин за конфекция в издържан за времето стил.

    1. Пропускате двете фурни-на бай Андон и бай Стамен,книжарницата на ъгъла с ул.Оборище май беше,малката чешмичка,при която имаше спирка на едни от първите тролейбуси в Пловдив!?И в едно по-далечно време-голямата врата на Христо Г.Дановото начално училище,където по-късно изникна мебелен магазин!?

      1. Да… да пропуснах книжарничката, тотото и фотото първи снимки в бебешки плетен костюм на червено кресло,после в детската с мече и керамична ваза с карамфили. А тролейбусите и училището са преди мене. Но мебелния магазин го знам, зимата, като хлапета ходихме на топло уж да разглеждаме. До него беше и туристическо дружество Еделвайс.

    2. Много точно сте описали всичко!
      Зад фурната и срещу аптеката имаше фото. Такъв хубав хляб се печеше в тази фурна! По надолу по улицата в дясно беше книжарницата на бай Петко. Чудесен човек.Светла му памет!
      Беше романтично златно време!!

  8. Благодаря Ви за прекрасната статия,върна ме в детството,когато прекарвах дните си в шивашкото ателие на „Карловска“,където баба ми беше моделиер!

  9. Ами казва се „Карловска“, защото това е било пътя за Карлово. Както и „Брезовска /старата/“ – намираща се съвсем наблизо – било е пътя за Брезово. Лесно се установява, след справка със стара карта. Иначе, с уважение към труда , вложен за снимките !

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина