АктуалноГрадътЗабравеният градНовини

Внимание към орнамента, леко променени пропорции и странни златисти корнизи на къщата до Копчетата

Строителите са подходили с внимание към ар деко орнаментите и са ги запазили добре

Някои от прозоречните ниши визуално са с разширени и  нови пропорции, което променя вида им

Теодор Караколев

Ремонтът на сградата на ъгъла на площад „Стефан Стамболов“ до копчетата е към своя край. Тя е една от красивите пловдивски постройки и оформя облика на пространството около Копчетата, затова и към нея са насочени внимателни погледи. Ремонтът ѝ оставя добри впечатления, макар и да има известни недостатъци в детайлите.

Построената през 1922 година на ъгъла на улиците „Патриарх Евтимий“ и „Найден Геров“ е издигната по проект на екипа Стойко Стойков – Борис Градинаров. Стилът ѝ е по-скоро еклектичен, смесващ различни подходи към архитектурната естетика, но заимства основно елементи от модните по това време сецесион и ар деко. С годините сградата е загубила някои от специфичните си елементи, най-вече в партерния етаж и първия над него.

Актуалният ремонт започна преди около две години. Той вече е към своя край, като строителите правят финалните щрихи. Сградата е изцяло ремонтирана отвътре. Фасадите към улиците също бяха освежени, но сериозни промени по тях не са правени. Обемите са запазени, ремонтирани са и декоративните елементи. Някои от тях все още не са завършени, но към момента изглежда, че що се отнася до орнаментите, промени няма. Все още се довършват и елементи по терасите, като например парапетите.

Визуално има промени в прозоречните отвори. Типични за пловдивското ар деко и стила на арх. Стойко Стойков са обединените в тройки прозорци – един по-широк в средата и два много тънки и високи от двете страни. Такива, например бяха прозорците на ъгловата страна на сградата, които изглеждат променени. След ремонта и с подмяна на бялата дограма с по-тъмна, те вече изглеждат доста по-широки и внушението на ар деко за елегантност и издължаване във височина се е загубило.

Най-силно се набиват на очи и металните плоскости на покрива на сградата. Излизайки на корниза над последния етаж, те блестят в златистия си цвят и определено привличат погледа с фалшива пищност. Самият блед цвят на сградата е много добър пример, сравнен с типичните ярко жълтеникави цветове, така любими на строителите в последните години. Златистите ламаринени плоскости на корниза обаче развалят това впечатление.

В декемврийските дни майсторите правят последни щрихи по сградата, като се очаква в най-скоро време тя да се появи във финалния си вид, когато ще може да се даде и най-точна оценка за ремонта на ценната сто годишна сграда.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

8 коментари

  1. По-добре е да се консултирате с колегите в КАБ, когато пишете статиите си. Обяснявате за архитектура, без вярно използване на каквито и да е термини, както и бегла проверка на източници, относно стиловете на строителство в Пловдив… Стават все повече грешки, не е правилно журналистиката в България да заприличва на жълта хроника!!!

  2. Ако са медни, ще потъмнеят и накрая позеленеят, ако са “медени”, ще ги накацат мухите и пак ще почернеят. Ако е някакъв друг материал, ще лъщи за гордост на собственика.

  3. УЧИЛО – НЕДОУЧИЛО Е КАРАКОЛЕВОТО МНОГОЗНАЙНИЧЕ = ТОВА Е ДОБРЕ ИЗВЕСТНО ОТОТДАВНА. ЗА ЧУДЕНЕ Е ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВАТ ДА МУ ПУБЛИКУВАТ НЕКОМПЕТЕНТНИТЕ ИЗЛИЯНИЯ, ВЪЗХВАЛИ. ПРИСЪДИ И . . . ОЦЕНКИ ПРЕДИ ДА СЕ Е ПОГРИЖИЛ ДА ПОЛУЧИ СВОИТЕ СИ ОЦЕНКИ, ПА АКО ЩЕ И ОТ КИЛИЙНОТО АМТИИ ДЕТО КОНКУРИРА АКАДЕМИИ, КОНСЕРВАТОРИИ И АРХИТЕКТУРНИ ФАКУЛТЕТИ

  4. Медните ламаринени плоскости (или обшивки) имат златитс цвят, никъде не се говори за „златисти орнаменти“, коментаторът да прочете статията и тогава да коментира.

  5. Наричат се медени обшивки, а не „златисти орнаменти“. Авторът на статиите с архитектурно съдържание е крайно препоръчително да прочете няколко тематични книги, защото системно се излага.

    1. А ти за изкуствено предизвикана патина , чувал ли си… че обичат да им е лъскаво и “ чисто ново“ знаем повечето, но тук говорим за ремонт, който трябва ( би трябвало) да трае половин век, поне…

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина