Архивите разказват: Как Пловдивската пожарна стана на 138 години

От Кулата на Сахат тепе наблюдавали града за пожари, по –късно службата била настанена в подземията на днешния Природонаучен музей

Преди повече от век стар турски чифлик в подножието на Бунарджика става дом на противопожарната служба под тепетата

Според съществуващи исторически източници противопожарното дело в Пловдивско има над 170-годишна история.

На 14.09.2019 г. – Кръстовден се навършиха 114 години от Първия пожарникарски събор в София. На този форум 17 пожарни командири от страната се обединяват и решават да се създе пожарно дружество в България. Съборът се открива от най-възрастния пожарен командир Г. Атанасов от Пловдив. Във връзка с този исторически факт с Решение № 385/13.09.1995 г. на Министерски съвет датата 14 септември е обявена за Професионален празник на специализираните органи за пожарна безопасност и защита на населението в Република България.

При поставянето на основите на противопожарната охрана в Пловдив повечето къщи са паянтови, плътно накацали по хълмовете една до друга. Уличките са тесни, а над тях се долепяли еркерите на сградите. Естествено водопровод няма. От останалите оскъдни исторически материали от 30-те години на 19 век се вижда, че в Пловдив първоначално са сформирани тулумбаджийски тайфи, това разбираме от сайта на местната пожарна.

Не е ясно откога, но първоначално за наблюдение на града от възникнали пожари е ползвана часовникова кула, издигната над Сахат тепе. Тя е една от най-старите в Европа, предполага се, че е построена в началото на ХVІ век.

При пожар камбаната на кулата на Сахат тепе забивала тревожно. Давал се “янгън топи” (топовен гърмеж) от кулата. Разнасяли се викове: “Янгън вар” (Има пожар!), а хората се разтичвали. Тогава водата се е продавала от т.н. „сакаджии“ (водоносци) с натоварени на мулетата си „тулумби“ (ръчни помпи) с вода от река Марица. При сигнал за пожар те веднага хуквали към мястото на гърмежите. Накрая се задавала самата “пожарна команда”, снабдена с една тулумба. Тя била частна и се състояла от няколко души, които се събирали само в случай на пожар. За да започне гасенето на пожара, водачът на групата “тулумбаджии”започвал пазарлъци със стопанина на горящата къща за заплащането.

Сн. Толум тайфа от 1831 г. в гр.Пловдив

Заради многото стихийните пожари по онова време и неефективният начин за гасенето им  местната управа се вижда принудена да предприеме някакво мерки. Създадена е специална група за гасене на пожари, излъчена от войсковите части. Малко преди Освобождението тя била снабдена и с „ругни“, т.н. белишки – ръчни противопожарни помпи, кирки, брадви, канджи (дълги куки) и други. В първите години след Освобождението на Пловдив руското управление обръща внимание върху противопожарната защита на града.

По разпореждане на генерал В. Веляминов през 1888 г. се създава противопожарната служба в Пловдив. След учредяването на пловдивския градски общински съвет, в края на същата година, тя минава под негово ведомство, без да бъде щатна. Задачите по охрана на града в случай на пожар се възлагат на група милиционери, назначени със специална заповед от военното комендантство. За целта те получават необходимите съоръжения: брадви, канджи и една тулумба, като действат заедно с дежурните сакаджии. Светлина върху дейността им хвърлят запазени архивни документи и материали от онези години. Например “Задължително” № 8 от 09.01.1881 г. на пловдивското градско кметство вменява в дълг на първомайсторите на сакаджийското съсловие в града да създадат група от водоподавци, съставена от 5 души, която през цялата година да дава дежурство в определено от общината място. Нейната основна задача е: “за пазение на града от пожари”. Те са снабдени с коне и бурета, заредени с вода. При случай на пожар, дежурните сакаджии веднага се притичват на помощ и доставят вода на тулумбите. Останалите сакаджии, които не са дежурни в момента, при пожар са задължени също да се озовават на местопроизшествието. Срещу тези си задължения те получават по 220 гроша месечно за отопление и осветление на помещението за дежурство и по 300 гроша лично възнаграждение. На следващата година броят на дежурните е увеличен на десет души, като тяхното възнаграждение и средства за поддръжка на помещението за дежурство също са увеличени. Вижда се колко голямо значение се отдава на въпроса за запазване на Пловдив от бедствията на пожарите, които не са редки явления в града.

През нощта срещу 25.12.1880 г. възниква историческият пожар в главния щаб на източнорумелийската милиция и жандармерия. В сградата на щаба, старо паянтово здание, намиращо се на мястото на днешния Музей на Съединението, изгаря, без да може да се спаси нещо от нея. Страшната огнена стихия поглъща в пламъците си часовоя при паричният ковчег Гюро Михайлов и четиримата караулни. Освен човешки жертви, в резултат на пожара са унищожени муниции, пари и други ценности. След малко повече от месец пловдивският кмет Иван Стефанов Гешев свиква заседание на градския общински съвет. Един от главните въпроси, който се поставя за разглеждане и се решава, е този за пожарната команда. Историческият протокол № 18 от 5 Февруари 1881 г. от това заседание поставя официално началото на първата пловдивска общинска пожарна команда, както тогава се наименува противопожарната охрана (Снимка 3). Гласува се специален бюджет за нейната финансова издръжка, оборудване и кадри. През 1881 г. пловдивската община закупува първата пожарна помпа за града, наречена “Белишка тулумба”, пристигането на която е цяло събитие в живота на румелийската столица. По-късно са набавени още .

Сн. Пловдивската пожарна команда от 1897 г

Пожарната команда е настанена в избата на старата пловдивска община, днешната сграда на природонаучния музей, която и в момента малко се различава от първоначалният си вид . Сакаджиите и тулумбаджиите остават, но техният брой вече е по-малък.

В края на ХІХ-ти век пловдивската пожарна команда се премества в старият турски чифлик в “Гюл бахча” на ул. “Преслав”, където се помещава и днес . Първоначално зданието е ниско, продълговато, с малък двор и навес, по който са поставяни пособията за гасене. Съвсем близо до спалнята на пожарникарите се намира оборът – конюшня. Лошото състояние на материалната база налага през 1921 г. да започне изготвянето на план за постройка на нова сграда за пожарната команда. След 3 години техническият отдел при общината тогава изготвя плана и го изпраща в София за одобрение от Министерството на обществените сгради. Утвърдено било да се построи една пожарна команда с всички нужни помещения, като: “гараж за пожарните коли, жилище за пожарникарите, за пожарния командир, обори, дезинфекционна станция, ветеринарна лечебница, работилници и други.” Постройката на нови помещения и сгради за пожарната команда се извършва на етапи в зависимост от отпуснатите средства. След земетресението от 1928 г. през 1929 – 1930 г. се възстановяват жилището за пожарния командир и сградата за пожарните коли със спалня за пожарникарите. На следващата година със средства на фонд “Дипозе” се изграждат помещението за столова, второ спално помещение, читалня и други.

Сн. Светослав Бойчев

Първият пожарен командир в Пловдив е чужденец, по народност австриец. Той е дошъл от София, но не се задържал на работа в Пловдив. През месец Октомври 1881 г. за пожарен командир е назначен Али Чауш, най-напред временно. След това на 10 Декември 1881 г. назначението му се потвърждава от Общината и той получава 5 турски лири. На 01 Февруари 1882 г. за началник на пожарната команда в Пловдив е поканен Светослав Димитров Бойчев . Той е първият българин, завършил курс по противопожарно дело в чужбина. Роден е в Пловдив през 1857 г. След завършване на гимназия учителствува в продължение на 3 години. Големият пожар в града в края на 1883 г. кара общинската управа сериозно да се загрижи и тя изпраща Светослав Бойчев в Цариград, където учи противопожарно дело при тогавашния инструктор на Цариградската пожарна команда граф Едмонд Зечини. В турската столица Бойчев остава две години и половина. След назначението му на работа в пловдивската пожарна команда той заминава на специализация във Виена, Париж и Лондон. Запознат с тогавашните технически постижения на противопожарното дело в западните страни, той има заслуги по организирането на противопожарните служби освен в Пловдив и в редица други градове: Велико Търново, Русе, София, Ниш и Скопие. На това дело Светослав Бойчев посвещава цели 25 години.

Сн. Атанас Тодоров Канарев

През 1894 г. кметът на града Данаил Юруков назначава за пожарен командир в Пловдив Атанас Тодоров Канарев – един от пионерите на противопожарната охрана у нас . Той е роден в град Пловдив през 1849 г. Бил е опълченец в състава на Трета знаменосна дружина. Известно време служил като фелдфебел в трети конен полк в град Пловдив. Уволнява се от армията през 1890 г. и отдава силите си на обществена дейност. С неговото име е свързано развитието на пловдивската пожарна команда до средата на 20-те години на ХХ-ти век. Той напуска служба през 1927 г. Други по-известни пожарни командири са: Георги Х. Лазов – македонеца, наричан фамилиарно “Бай Георги”, Коста Келешев и Иван Катушев. През 1927 г. пожарният командир Иван Ст. Катушев отива на служба в Хасково. На негово място е назначен Генчо К. Калайджиев от Дупница . Неговото идване в Пловдив е нов етап в развитието на противопожарното дело в града. Издига се нивото и авторитета на пожарната служба сред гражданството.

Голямо значение за подобряване на работата на Пловдивската пожарна е гостуването на инструктора по противопожарно дело в София и тогавашен пожарен командир в столицата Юрий Захарчук в края на месец юли 1927 г. По покана на общинският съвет Захарчук идва в Пловдив да разгледа града и даде своето мнение за бъдещата уредба на общинската пожарна команда. След направеното посещение той изготвя доклад, който е разгледан на заседание на пловдивското градско общинско управление на 4 август 1927 г. Няколко дни след изпращането на доклада Захарчук пристига в Пловдив, придружен от група софийски пожарникари и две автомобилни пожарогасителни коли, за да направи показни упражнения за работа с тях. В центъра на града Захарчук инсценира пожар и пред любопитните погледи на пловдивските граждани ръководи работата на пожарникарите по изгасяването му.

Големите пожари по онова време в Пловдив – в сградата на военния клуб и общинския театър през 1927 г.; пристройките на Католическата църква “Св. Людвиг” (1928г.) и други, стават причина общината да вземе конкретни мерки за истинското преустройство на пожарната служба в духа на препоръките, дадени от Юрий Захарчук. През 1928 г. общинската управа в града възлага на фирма “Магерус” доставката на автомобилни пожарогасителни машини и уреди. Тяхната първа поява в Пловдив предизвиква учудването и възторга на гражданството.Общинският съвет отпуска сумата от 335 332 лв. за закупуване първоначално на 4 пожарникарски автомобила. През периода 1931 – 1942 г. са набавени още 3 коли. С това се повишава техническата съоръженост на пожарната команда и се осигурява по-големия й успех в борбата с огнените стихии.

С разрастването и развитието на промишлеността и инфраструктурата на града през последните десетилетия се подобрява и пожарната защита на населението. Днес градът се охранява от четири районни служби за пожарна и аварийна безопасност.

През 2011-а година Пловдивската пожарна закръгли 130-годишен юбилей. Тогава всички прес фотографи под тепетата подриха грандиозна изложба в знак на уважение към огнените момичета и момчета, които бранят града и областта от стихии и бедствия. Фотоизложбата с архивни кадри от знакови пожари и състезания по пожароприложен спор бе в Градската художествена галерия. Днес тези кадри са пренесени на специално изработени платна в музейния кът на огнеборците на улица „Преслав“.

В архивната сбирка на втория етаж в сградата на регионалната дирекция се съхраняват още каски, униформени емблеми, награди, тематични издания и кука, с която тулумбаджийте са си служили преди векове.

На стената на вътрешния пропуск, откъм двора, виси стара пожарникарска камбана. За нея няма данни от коя година е.  Току под нея е паметната плоча с имената на затиналите огнеброци от създаването на командата до днес…