Царят отстрелял лисица, за да отпразнува обявяването на Независимостта

Актуално Живот Забравеният град Новини Фоторепортаж

Ловният трофей се пази в двореца „Кричим“

Ловно стопанство крие огромно природно богатство, убежище е на редки растителни и животински видове (ГАЛЕРИЯ)

Таня Грозданова

В нощта срещу 22 септември 1908 министър-председателят посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите. Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“. Княз Фердинанд I приема титлата „цар на българите“.

Цар Фердинанд I, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на независимостта на България

Всеки патриот знае тази част от историята на Родината. Питали ли сте се някога какво е направил предпоследният български цар, за да отпразнува този акт? Отговорът е … отишъл на лов.

След прочитането на Манифеста в Старопрестолния град, владетелят отпрашил директно към двореца „Кричим“, където бил организиран „празничен лов“. На тази дата Фердинанд отстрелял прекрасна лисица в ловното стопанство и наредил да направят трофей от главата ѝ.

Трофеят до ден днешен е изложен в един от коридорите на двореца на първия етаж. Историята разказа пред репортер на Под тепето Владимир Маринов, заместник-директор на ловното стопанство, който е и ландшафтен архитект.

Маринов работи в стопанството към двореца повече от 30 години, хванала е и от предишния политически строй, и се явява живата енциклопедия на мястото. Той помогна на екипа ни, като показа потайностите на парка и царската ловна хижа за читателите на Под тепето в аванс.

Както ви съобщихме преди дни, едно от най–интересните места от към туристическа гледна точка, обвито в исторически мистерии, секретно и недостъпно през различните политически години – царският дворец „Кричим“, ще бъде отворено за широката публика след около 3 месеца.

Парка

Дънерът на най-огромната ела, която била засадена в парка лично от Фердинанд и откривателят на Байкушевата мура Костадин Байкушев. Намирала се е отдясно на двореца, до входа за ловци. Загинала преди 2-3 г. и била отсечена, а до огромния ѝ дънер лесовъдите засадили млада от същия вид.

Дворцовият парк е с площ от 300 дка, от които 260 декара се поддържат с поливна система. Предстои тя да бъде напълно ремонтирана, както и да се изчистят напоителните канали за гората, преди да се отвори за турисити.

За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, са полагани особени грижи към богатата местна фауна. Там през различни периоди са аклиматизирани мексикански пуйки, разни видове фазани и дори южноамерикански щраус-нанду. Развъждани са и кеклици, яребици, токачки и др. Управител и водещ ловната програма на Царя от 1907 г. е Васил Бояджиев.

„По последното пролетно преброяване имаме 460 елена лопатари, 40 муфлона, 350 фазана и 560 яребици. Сигурно има сърни и 20-ина диви свине, които нанасят щети на парка и трябва да бъдат отстранени”, обясни шефът на Югозападното горско предприятие инж. Дамян Дамянов.

В парка има над 300 растителни вида, някои от които са уникални за страната като лаврови вишни, секвои и магнолии.

От посещенията си в Страната на изгряващото слънце, през 70-те години на XX век, Тодор Живков  донесъл фиданки на красиви японски вишни, които били засадени край Двореца

Огромният парк всъщност е гора с разнообразна растителност, езера, зелени поляни. За тази част на имението, свързана и с ловното стопанство, се полагат особени грижи и до днес.

Цялото имение е разположено на площ от 2 хиляди декара, като над 1400 от тях са лонгозна гора, около 300 декара са декоративен парк с уникални и редки видове растителност – 500-годишни дъбове, 200-годишни бели тополи, секвои, магнолии и бамбук.

Уникално и е езерото с водните лилий, се простира на площ от 3 декара и по което са плували лодки по царско време.

Гората и досега се обитава от животни. Там е най-големият развъдник на елена лопатар. Има над 200 елена и много сърни. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. Ловът обаче е забранен, защото паркът е защитена територия.

Плановете в момента са да се възстанови ябълковата градина, както и нивите, от които може да се добива фураж за дивеча, а така също и зеленчукопроизводството, съобщи инж. Дамянов.

В оранжерията в момента се отглеждат около 200 вида цветя, повечето от които напролет се вадят на открито. Сред тях са: декоративната форма на татула, огромни кактуси, пасифлори, килимни фигури, които дават целогодишен ефект в парка, австралийското растение дървовиден хвощ, над 20-годишни огромни кактуси, папрата „Еленови рога”, мини ананас, орхидеи и много други.

По времето на Цар Борис Трети в парка е направен детски басейн за малкия Симеон и сестра му княгиня Мария-Луиза, който е запазен и до днес. При първото си посещение у нас след промените Симеон Сакскобурготски посетил и двореца Кричим, разказва ландш.арх. Владимир Маринов.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.