Тук сме и ще бъдем тук, независимо от всички, които се опитват да ни покажат колко е важно да мълчим (ГАЛЕРИЯ)

Актуално Новини Под ножа

Не бива да мълчим, не бива да се страхуваме, призова проф. Мария Шнитер на бдението в памет на убитата журналистка Виктория Маринова

Гергина Кръстева , преподавател в ПУ : Ние сме тук, за да покажем, че все още не се обръгнали

 Трябва да има възмездие за всички дела, които унищожават живота и правото на човека да има мнение, каза със свещ в ръка доц. Красимира Чакърова

Иво Дернев

Тук сме, за да почетем паметта на Виктория. И да кажем на институциите, че не им вярваме. Търпението приключи. Това бе посланието, което отправиха стотината пловдивчани, събрали се на мирно бдение със свещи пред кметството в памет на жестоко убитата журналистка от Русе. Повечето от тях бяха с разпечатани снимки на Виктория Маринова. Някои носеха и фотографии на нейната дъщеря. Запалените свещи се струпваха в импровизиран паметен кът на Копчетата. Там хората полагаха и цветя за покойницата.

Част от присъстващите подчертаха, че са пред общината заради самия жесток престъпен акт, отнел млад човешки живот, но и заради недоверието към държавните системи. Такова мнение изразиха журналисти, университетски преподаватели, обикновени граждани.

„Смятам, че трябва да бъдем тук. И трябва да покажем, че сме тук и ще бъдем тук, независимо от всички, които се опитват да ни покажат колко е важно да мълчим. Не бива да мълчим, не бива да се страхуваме. Естествено, че и конкретният случай, и цялостната ситуация в държавата, са важни. Разбира се, че е напълно възможно да се окаже, че убийството на Виктория Маринова е случайна случка, всекидневна, битова, банална, и че тя е жертва на обстоятелствата. Но фактът, че хората реагират така, както виждаме, показва, че вече всички дотолкова сме изгубили вяра в системата и институциите, че даже ако сега ни намерят истинския убиец, който се оказва някой луд, нещастен, изтърван психар, и го посочат, никой няма да повярва. Показателни  са и коментарите в чуждите медии. Там никой не допуска възможността това убийство да не е свързано с нейната професия. Някак си точно толкова, колкото в България пък всички като че ли единогласно се опитват да ни убедят, че няма такава връзка. И едното ми се струва ненормално, и другото ми се струва ненормално. Някак преди да знаем ние вече сме направили своята оценка, дали сме някаква присъда и сме сигурни, като никой не може да ни убеди в обратното и от едната, и от другата страна. Ето това ми се струва ненормално”, каза за Под тепето преподавателят в Пловдивския университет проф. д-р Мария Шнитер, експерт по медиевистика, филология, антропология и религии, която запали свещ на днешното бдение.

До нея, отново със свещи в ръце и наведени глави, бяха две нейни колежки от ПУ- Гергина Кръстева и Красимира Чакърова.

„Тук съм най-вече от съпричастност. Тъй като една огромна част от хората, които са тук, макар да не сме много, сме майки и в този смисъл няма как да не мислим за едно дете, останало без майка и за една майка, останала  без своята 30-годишна дъщеря. Независимо как ще бъде разчетен случаят, независимо онова, което много активно в момента се коментира и интерпретира в медиите, ние сме тук, за да покажем, че все още не се обръгнали. Тази думичка е Вазова думичка, много забравена, за жалост. Тя означава „свикнали на злото“. Нечувствителни спрямо него. Тук сме да покажем, че се надяваме, че сме все още чувствителни спрямо злото, което през последните години се превърна в ежедневие”, заяви Гергина Кръстева , преподавател по съвременна българска литература в ПУ „Паисий Хилендарски“.

„Тук сме от съпричастност с трагедията на убития гражданин с позиция и неговото семейство. Защото тя е била такава- човек с позиция. Това наше бдение може би крие в себе си надежда, че институциите, от които това зависи, ще направят всичко възможно, за да бъде открит виновникът за това престъпление. Това е моята надежда. Но ние наистина не можем да мълчим. За това трябва да се говори. Трябва да има възмездие за всички дела, които унищожават живота и правото на човека да има мнение, ако разбира се, това е била причината. Ние все още не знаем. Да е светла паметта на това лъчезарно и борбено момиче. Поклон”, каза пред медията ни доц. Красимира Чакърова, също преподавател в Пловдивския университет.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.