Старият град се превърна в строителна площадка – губим или обогатяваме вида с новите строежи? (ФОТОРАЗХОДКА)

Актуално Градът Забравеният град Новини

Поредица нови строежи променят облика на Трихълмието – но за добро или за лошо?

Макар и малко, има няколко примера и на добро опазване

Поредица сериозни инвестиции в последните месеци раздвижиха Стария град в Пловдив. Строителство на Трихълмието винаги е имало, но в момента ръстът е необичаен. На практика строежи има във всяка част на Стария град, всеки в различен етап на своето развитие.

Животът в Стария град не трябва да спира – историческата стойност не трябва да превръща тази част от Пловдив в музей. Съществуването сами по себе си на хотели или ресторанти, на галерии или читалища, на жилищни сгради или офиси, не е лошо. Важното е културното наследство да бъде опазвано – както конкретните културни ценности, така и общият силует и визия на Трихълмието.

Предвид множеството пластове история там, темата за „общия силует“ винаги е била трудна. Обикновено свързваме Стария град с Възраждането – и „Пловдивската възрожденска къща“. Темата обаче е малко по-сложна. От една страна по Трихълмието има множество сгради, които са от по-късни периоди, неокласически, сецесионови, както и модерни сгради от периода между двете световни войни.

Има дори и интересни обекти от социалистическия период, които повече или по-малко се вписват в цялата картина на Старинен Пловдив, както известната като „Пощата“ сграда, в последните години – Туристически информационен център.

Именно тази амалгама от различни стилове създава и въпросите как точно да опазваме наследството в Стария Пловдив. Доколкото става дума за съществуващите стари сгради, то отговорът е ясен – те трябва да се опазват в максимално близък до автентичния им вид, независимо дали са възрожденски или строени след Освобождението.

Интересна обаче е темата с новото строителство. До каква степен визията на новите сгради трябва да имитира възрожденските къщи? Този подход може да бъде възприет като имитация на история – идеята на опазването на сгради-културни ценности е не само някаква тяхна външна визия, а изобщо – фактът, че това са 200 годишни сгради, преживяли различни поколения, различни събития. Интерес предизвиква и техниката, с която са направени – използването на различни строителни методи, които днес не се ползват.

Много експерти смятат, че подходът може да бъде умерен. Доста от днешните сгради в старинната част на Пловдив всъщност са препостроени през социалистическия период – най-известният пример е Балабановата къща. Други са укрепвани със съвременни материали, бетонни колони, плочи и др.

Според други специалисти, автентичността трябва да се запазва максимално и действително автентичните сгради да се отбелязват като такива, а новите намеси да са очевидни дори за нетренираното око. В този смисъл и новите сгради не бива да имитират старата архитектура, а – макар и вписвайки се в силуета на квартала или съответната улица – да си личи, че са нови сгради.

Така днес повечето от новостроените със стоманобетон и съвременни тухли сгради се изрисуват отвън в декорация, която имитира възрожденските къщи. Имитации има и на други пластове – цокълът, или ниските метри на старите къщи са били зидани с камък, като защита в момент на наводнение или просто за здравина. Днес тази практика не е нужна, но се имитира с лепени камъни за облицовка.

Дори да приемем използването на съвременни материали за „възстановяване“ на стари къщи, изключително странно е когато съвременните материали се показват тук-там, като например неизмазани бетонни колони.

Обогатява ли обаче това визията на Стария Пловдив? Дали малкото запазени автентични къщи няма да се изгубят напълно в морето от ново строителство, което няма никаква културно-историческа стойност?

Някои от сградите дори не се и опитват да са близо до Възрожденската пловдивска къща, а правят просто някакви странни еклектични решения.

Все пак, извън новото строителство има примери за добро опазване. Такава например е една сецесионова къща на улица „Съборна“, чиято прекрасна реставрация е на финал. Много добре бе освежена и камбанарията на храмът „Света Неделя“. За съжаление те са по-скоро изключение на фона на множество изоставени или рушащи се сгради.

Споделете ни във:

4 thoughts on “Старият град се превърна в строителна площадка – губим или обогатяваме вида с новите строежи? (ФОТОРАЗХОДКА)

  1. Да се строят ИМИТАЦИИ във „възрожденски „стил“ на Трихълмието подбива ценността на ИСТИНСКАТА народна архитектура. Посетителите не пасат трева, ФАЛШИФИКАТЪТ бива разпознат и осмян; и престижът на Мястот (=GENIUS LOCI=) подкопан безвъзвратно.

    Менте сирене ако ти продадат от една марка или мандра или бакалия няма да „завториш“, не ли?

    Кадърният архитект няма да копира старината, той интерпретира, оставайки верен на околния мащаб и обстановка; но новопостроеното непременно трябва да бъде ЧЕТЛИВО: 21-ви век.

    Докъм средата на 80-те на 20-ия във всеки от няколкото АИРезервати на територията ни експертният съвет на НИПК (тогава в силата си, в разцвет и с власт) стриктно спазваше Венецианската Харта за опазване и за АВТЕНТИЧНОСТТА.

    Масовите възстановки и укрепвания тогава се направиха с нови трайни материали (ЛАМАРТИН има сега стоманен скелет след като е била преди това подкрепяна няколкократно. Единствен случай, оказа се сложно и останалите се правеха с бетонови конструкции, като „балабановата“ Хаджи Лампша).

  2. Всеки си пляска както и каквото намери за добре( евтино!) , без оглед на резултата и без контрол от съответните органи. И най- им е любимо всички гами на розАвото, леко тип порно цвят го докарват. Няма да им омръзне…

  3. Червената сграда на ул. Съборна е пълен фалшификат. Съборена през деветдесетте, сега надстроена с един етаж, с пластмасови рамки около прозорците, а най-вероятно и вътре е различна от оригинала. И това НИНКН го е разписал. Те напоследък вместо да контролират, обслужват клиенти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.