Стайновата къща на Таксим тепе – пътят от Христо Г. Данов до Радостин Илиев

Актуално Градът Забравеният град Култура Новини Разследване

Имотът на върха на Таксим тепе бил собственост на Христо Г. Данов преди 100 години

Преустройват къщата през соца и настаняват чуждо семейство на единия етаж, финалът е през 90-те, когато нов собственик окрупнява отново имота

Теодор Караколев

Дълга и богата е историята на Стайновата къща на върха на Таксим тепе. Вече сме ви разказвали за нейния първи собственик Стоян Стайнов, богат бизнесмен и дарител за изкуство и култура. Проследихме и нейното актуално преустройство, в което таванският етаж беше разширен, пропорции в сградата бяха сменени и някои пространства на шедьовъра от архитект Светослав Грозев – преустроени. Днес ще ви разкажем за историята на нейната собственост от преди век до днес.

Животът на мястото преди Възраждането е обвит в мъгла. Таксим тепе е едно от най-дълго обитаваните в Пловдив места – със сигурност от няколко хилядолетия. Днес в съседство на сегашната Стайнова къща можем да намерим малкия храм „Свети Николай“, построен през 30-те години на XIX век. Той е издигнат от богаташката фамилия Чалъкови, един от чиито наследници е живял в съседство – и днес там има къща музей, наречена Чалъковата къща. От другата страна на Стайновата къща пък е къща-музей Христо Г. Данов. В този дом знаменитият книгоиздател и по-късно кмет на Пловдив живее до края на живота си.

Изглежда той е притежавал доста по-голям от сегашния имот. Стайновата къща е на по-висока скала, съседна на Дановата къща, но е била собственост на сина на Христо Г. Данов – Грую Христов Данов. Той е роден през 1877 година и продължава делото на баща си като книгоиздател и през XX век.

Стоян Стайнов също е част от знаменита фамилия – казанлъшката Стайнови, като огромната рода има много известни и богати бизнесмени. Единият му брат е композиторът Петко Стайнов, който прекарва живота си в София, а другият също става бизнесмен – Захари Стайнов, но той остава в родния Казанлък. Захари учи и архитектура в Дрезден, но в крайна сметка продължава бащиния си бизнес. Стоян Стайнов също – но в Пловдив, като пристига в града на тепетата през 20-те години на XIX век.

До 30-те години е натрупал достатъчно средства и е решил да се установи за постоянно. Така през 1934 година решава да купи имота на върха на Таксим тепе, собственост на книгоиздателя Грую Данов. Запазен е все още нотариалния акт, с който имотът е купен от Стоян Стайнов (така е записан в документа, макар и името му да се среща на места като Стайно). В документа, който екип на „Под тепето“ откри, е запазена и крупната сума, за която имотът от 701 кв. м. е откупен – над 210 000 тогавашни лева.

Почти веднага започва и проектирането и строежа на къщата, която е едно от най-красивите и модерния здания през втората половина на 30-те години в Пловдив. Според документите, открити от архитектите Ивелина Мечкарова и Антон Керезов, изработили детайлен проект за реставрация на къщата през 2014-а година, къщата започва да се строи още през 1934 година, а семейството се настанява там през 1935 година.

Кратка е радостта на семейството. Новата власт, дошла след 9 септември 1944 година отнема имуществото на Стоян Стайнов, който малко по-късно се и самоубива. Овдовялата му съпруга остава да живее в къщата – но не сама. Виолина Янкова обитава втория етаж, а на първия се настанява ново семейство в отчуждения от комунистическата власт имот. По тогавашните закони по-големите къщи са били разделяни, за да се настанят новодошли семейства, като мярка за борба с жилищната криза. Къщата е преустроена, за да може да се влиза отделно в първия и втория етаж.

В архивите се пази и опитът на съпругата на Стайнов да си върне собствеността. Тя води дело през 60-тте, което обаче не е уважено – и половината имот, плюс единият етаж остава собственост на Градския народен съвет. През 80-те настанените на първия етаж семейство Димитрови имат възможност и се възползват от него – като купуват от общината този първи етаж. Така, към падането на социализма, къщата на Стайнов е собственост на три физически или юридически лица – единият етаж и половината имот е на съпругата Виолина, другият етаж е на семейството Димитрови, а другата половина от самия имот е на Община Пловдив.

След промените Виолина продава своята част на сина си – изглежда от нов брак – Лъчезар Янков. По-значителната промяна обаче е в края на 90-те. Първо Лъчезар продава своята част от къщата на Христина Александрова, а същата тази жена купува и другата част от другите собственици – настанените през соца семейство Димитрови. Така към края на 90-те цялата къща и половината имот е собственост на Христина Александрова, а другата половина единствено от имота е на Община Пловдив – което е така до днес.

Нова промяна настъпва през 1999 година. Тогава Христина Александрова продава цялата нейна собственост на Радостин Илиев.

Самият Радостин Илиев стана публично популярен с известното дело „Младо Вино“, в което той, заедно с няколко други души, бяха обвинени в източване на ДДС за над 8 млн. лева. Той бе оправдан на всички инстации. Делото се води в началото на настоящето десетилетие – между 2010 и 2013 година. Интересно е, че само 2 години по-рано е и последната промяна в собствеността на къщата. Отново цялата сграда плюс половината дворно място Радостин Илиев продава на последният и актуален собственик Гинка Велева, показва проучване на „Под тепето“. Според справка в регистъра на „Биволъ“, тя има участие във фирми, които се занимават с подобна на Илиев дейности – спедиция и търговия с вино. Справка в Службата по вписванията показва дълга история на отношения – налагане, както и заличаване на възбрани върху имущество – с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в което тя фигурира като длъжник на много места, заедно с Радостин Илиев.

Няма как да се спекулира относно дейността на настоящите собственици на имота на върха на Таксим тепе. Самата красива сграда беше преустроена с нови елементи, които не отговарят на автентичния ѝ стил, а последният етаж разширен с ново строителство. Новият вид на Стайновата къща не допада на специалистите и любителите на културното наследство. Със сигурност една от фундаменталните разлики с миналото на сградата е, че новите ѝ собственици са непознати за обществеността лица, въпреки позицията на къщата.

Днес не познаваме и не знаем кои са тези хора, докато при нейното построяване целият град и културната общественост са знаели и уважавали Стоян Стайнов – дарител за изкуство, който е подпомагал хора, като Цанко Лавренов, както и неговият предшественик – Грую Данов, един от най-известните книгоиздатели в България и син на Христо Г. Данов, кметът, който се е отказал от заплатата си, за да спести разходи на местната община.

Споделете ни във:

30 коментара за “Стайновата къща на Таксим тепе – пътят от Христо Г. Данов до Радостин Илиев

  1. Ха така, Теодорчо, какиното, няма лошо докато се придържаш към историзъм.
    НЕ СЕ ОПИТВАЙ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯШ ПО АРХИТЕКТУРА ПРЕДИ ДА СИ ЗАСЛУЖИЛ СВОИТЕ ОЦЕНКИ НА (ПОНЕ НЯКОЙ) ИЗПИТ.
    ПИСНА НИ ОТ КАЛИНКИ – КОМАНДИРИ И ПРОПОВЕДНИЦИ.
    МЕРСИМЕ.

  2. Ами да се произнесем по архитектура. Когато един елит е унищожен и от дъното на всеобщото равенство се зароди нов, той носи родилните белези на произхода си с поколения. Така и с къщата, коят Лъчезар продаде, беше ремонтирана, обновена, надстроена и санирана и продължавйки да стърчи гордо над града, е загубила оная неуловима за простото око красота, каквато къщите на Грозев притежаваха. И тя си има своя нов архитект, своите общински служби и своето министерство на културата, които са направили това възможно.

    1. Наистина магична обстановка беше създал Слави Грозев: като студентка през 60те с връзки съм я оглеждала отпред и отзад, отвътре и отвънка . . . Вградени мебели от ЦЕПЕН БУК С ОЧИЧКИ да видиш, полиран без да е лакиран; фина изработка до милиметри; светлосенки, ракурси – мераклийска работа, не само архитектът ами и предприемачът, че и самите дюлгери са били влюбени в работата си.
      МУТРИфикация сега както из цялото ТРИхълмие след Начо ДИКТАТУРАТА на Пролетариата („колтурата“ подигравателно, изселил кореняците); както из КРИВОсъдието, както из КРИВОславието . . .

      1. И в пряка връзка тук се сещаме за елегантната рафинирана модерност на Пощенската Палата преди комплексарят „Заслужил архитект“ Желязко Стойков (БУБИ с неговата кощрамба-фльорца) да я подобри, разшири и наличи с украшения по най-вулгарен начин. При което БУТНА един БауХаус на същата редица до Кудоглу.
        Да си я блъскаме в главата сега. Имаше коментар да БУТНЕМ Пощата прди да БУТНЕМ партийния, та ‘ептен да се разгради МегданЦентрал. (А имахме и стилно Военно Окръжие).
        Хак ни е.
        KITSCH. Allegro Kitschoso.

  3. Пловдив притежаваше сграда – шедьовър на стила Баухаус от европейски мащаб. Дори в най-опърпания си вид. Алчни псевдо собственици, неуки архитекти, още по-неуки или алчни общински и държавни служители (а може би и двете) от шедьовъра на арх. Грозев сътвориха крещящ образ на съвременната архитектура – грандомания без правила и закони. Боже, пази Пловдив.

  4. Не е нужно да си дипломиран архитект, за да имаш развито естетическо чувство или да си запознат с историята на архитектурата; да си виждал примери на различни стилове и да можеш да различиш архитектурния Кич. От друга страна, може да си насъбрал един куп архитектурни и други тапии и пак да нямаш и най-елементарен усет и вкус за архитектура на високо ниво. Примери за такива псевдо-архитекти у нас има прекалено много и съсипването на Стайновата къща е поредният пример. Сега сградата заприлича на евтин мутро-офисен блок.

    1. Нужно е да си образован преди да „поучаваш“.
      Кара Кольов се беше разпищолил да коли и беси архитектите. Ти к’вото си искаш може да считаш по вапросо, ала БЕЗ ВИШО НЕ СЕ ИЗКАЗВАЙ, трай си.
      Не че от АМТИ+И+ЦИРК не мож’ си купи с намаление „Доктор Хонорис Кауза“, не ли? И все пак.
      Професорчето беше напубликувало сто и ДЕСЕТ ТЕЗИСА ЗА БУТАНЕ на администрацията за да се разгради ‘ептен мегдана и за да се виждали надвечер по планината стадата как се връщат от паша.
      Сульо!
      Sutor, NE SUPRA crepidam!

      1. Обущарке, запази обущарския език за себеподобните си. От хаотичното ти злобно бръщолевене се разбира само, че не ти харесва авторът на статията. Ако си толкова образована и подготвена, защо не ни просветлиш и ни обясниш „качествата“ на този мутренски кич на тепето?

  5. Този сайт беше на ония от Котка и мишка , където продават без да издават касови бележки ли? Скоро ще се окажат затворени от НАП аджии. Между другото те поне 5 хил да бяха похарчили , като искат да правят бизнес, ама то нали акъл се иска и 5 хил да спечелиш. А иначе на мен къщата си ми харесва. Като се има впредвид 30 години каква развалина беше. Но както е казала една българска поговорка: Гроздето , като е високо е кисело
    Онази след тунела, където я облякоха в ламарина да не е по-хубава

  6. Прекалено остроумни драскачи, псевдо “ патриоти”, загрижени граждани на Пловдив, прехвърляйки крак върху крак, известни с плюенето повсеместно на града, държавата и живота им като цяло!
    Гледайте си живота, оставете историята в историята, зарадвайте се на новите неща, които се правят, за да се подобри нещо отдавна унищожено след Стайнов, нямащо нищо общо със сегашните собственици.
    Няма нужда да се знае каквото и да било за тях, истинските добри неща направени от някой за града или за хората не е нужно да се афишират в днешно време. Не е необходимо да си културтрегер , за да закупиш, обновиш в унисон с традициите къща, да живееш в нея и да си обществено известен меценат, дарител и обществен деятел. За доброто, което собственикът е направил знаем само ние” потърпевшаите” от това. Много сме, силни сме и смятаме , че човечността и хуманността нямат нужда от публика.
    Не плюйте по хубави хора и хубави неща, направени за града. Оставете архитектурната работа за архитектите, известността за известните, добротата за добрите
    Къщата е прекрасна, свежа, запазила новаторския облик на Баухаус течението, което арх. Грозев и Стайнов са придали още през 1936 г на Пловдив с нея.
    Станете от компютрите, спрете да ровите, да драскате глупости ежедневно, успокоявайки съвестта си, че нещо вършите. Действайте , вземете, обновете вие нещо в този град и ни повикайте да го изкоментираме, оплюем, обсъдим публично на чаша бира в “ Котка и Мишка”!
    Наздраве!

    1. Тролчо, има хора с по-високи изисквания и с по-развит вкус от твоя и те не смятат, че белосаното недоразумение на тепето е „свежо“. Даже може да се твърди, че му предадоха твърде банализиран и клиширан вид, лишавайки сградата от характера ѝ.
      И внимавай с тези предълги коментари – остави компютъра, излез, направи нещо друго.

      1. Не мога да оставя компютъра, неизвестни. И аз седя “безвкусен”и без изисквания като Каракольо, ама не хейтя. Единствено чакам Каракольовци като вас да построят нещо , пък било то и безвкусно , да го оплюя на воля пред компютъра та да ми олекне като на хората с толкова много вкус! Наздраве за Каракольо!

        1. На ингилизки сякаш глаголи колегата бай Трол: „…ама не хейтя.“
          Не знаех таквази дума в Език Свещен: „…ама не хейтя.“
          „…ама не хейтя.“ „…ама не хейтя.“ „…ама не хейтя.“ „…ама не хейтя.“ „…ама не хейтя.“
          Що така, ма кака? Оти не хейтваш? Нящо да н’би да си повреден?
          „…ама не хейтя.“ „…ама не хейтя.“ „…ама не хейтя.“ „…ама не хейтя.“ „…ама не хейтя.“
          А нормалните ‘орица си хейтваме на воля.
          Я си пийни хапчето, пък ПАК ОПИТАЙ

  7. Тези са от онези “ умните и красивите” соросчета, където им дават мангизи от Америка за България да клатят държавата. Кольо Каракольооо , колко пъти ще я претопляш тая манджа с надеждата да те потърси някой да ти даде някой лев, ама явно няма, … гладна кокошка просо сънува

  8. Споменах за новия елит от някогашните низини. Ами когато можеш да си позволиш такава къща, нормалното би било да имаш и съответната култура и възпитание, да я оцениш. Иначе защо си дал всичките тези пари? Просто за имот? Ти можеш да имаш и други къщи и там да си на толкова широко, колкото диктува егото ти. А тази, тя е като картините на Златьо Бояджиев от ранния му период, които висяха някога по стените ѝ. Не можеш да ги подобриш.

    1. С тази логика (16:08) Българистан се издокара да бъде управляван от пожарникар РежимаБооТРИ (четири?); КРИВОсъдието да се Гешевизира, КРИВОславието на се МУТРОполит-изира, ГрадоРАЗстройството да се инджинеризира от маминия ИМПЕРИАЛист.
      Оня ден назначиха в СЕМ Електронните Медии да се уреждат от випускница на земледелскио „факултет“ на врачанската МАГНАУРА.
      Младите даже и да не са научили език – ЕМИГРИРАХА.
      Акад. д-р проф. арх. Теодор Кара Кольов ша коли и ша беси архитектурната Колегия без дори да се е явил на съпромат, нито на дескриптивна.
      Хак ни е.
      Лаикът много добре закапачи цялото кудкудякане = с две думи:
      ГОЛ Е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.