Някой от държавната администрация трябва да каже ясно и категорично, имаме ли действащ Правилник за приложение на Закона за движението по пътищата?
Несъответствията между правилника и наредбите са предпоставка за пълния хаос при управлението на безопасността на движението по пътищата
Институтът за пътна безопасност остава в готовност да помогне на държавната администрация да изготви адекватна нормативна уредба
Това е едно изключително интересно четиво за всички на пътя. И за тези, които са мишени, и за тези, които ги целят. От Инситута за пътна безопасност сигнализарат за редица несъответствия в нормативната уредба, касаеща безопасността на движението по пътищата в България. За да спре войната по пътищата на страната всеки, трябва да се запознае с този текст и да започне да изисква!
Наличието им води до пълне хаос, категорични са експертите, след направен анализ.
Под тепето публикува пълния текст на анализа:
Свидетели сме на постоянни усилия от страна на държавната администрация да ограничи щетите от ПТП, но въпреки всичките акции, кампании и инициативи резултатите продължават да бъдат изключително тревожни. През последните 8 години жертвите от ПТП варират от 700 до 600 загинали на година. След направен анализ на нормативната уредба, касаеща безопасноста на движението по пътищата, експерти на Института за пътна безопасност констатираха, че тя е пълна с противоречия и създава пълен хаос при управлението на пътната безопасност.
Действащият Закон за движението по пътищата е в сила от месец септември 1999 година. До приемането му, нормативната уредба във връзка със стария закон от 1973 година, е била структурирана по схемата „Закон за движението по пътищата – Правилник за прилагане на закона – Наредби”.
През 1998 година, работната група при започване на работата по новия закон е направила анализ на тази схема и е констатирала две неща. Първо, че правилникът за прилагане на стария закон не отговаря на изискването на чл.7 от Закона за нормативните актове – правилникът да бъде документ за прилагането на закона в неговата цялост. И второ, значителна част от правилника съставляват правилата за движение, мястото на които е в закона, а не в правилника.
Работната група тогава взима решение, при създаването на новия закон, да се реализира схема без правилник – Закон за движението по пътищата и наредби за прилагането на отделни разпоредби от закона. В тази връзка, правилата за движение по пътищата от правилника, се насочиха към новия закон, текстовете във връзка със свидетелството за управление – към Закона за българските лични документи, а останалата част от правилника – към наредбите, като в закона се предвидиха съответните за това текстове.
И така, новият закон е бил приет от Народното събрание през м. март 1999 година и шест месеца по-късно, през м. септември, влиза в сила. В член 45 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове обаче се казва, че „актовете по прилагане на закона се изготвят заедно със законопроекта и се приемат в срока на влизане на закона в сила, освен ако законът влиза в сила веднага или три дни след обнародването му. В този случай актът по прилагане на закона се приема най-късно в шестмесечен срок от влизане на закона в сила.” Казано с други думи, приготвяйки проекта на нов Закон за движението по пътищата, през 1999 година е трябвало да се приготвят и проектите на всички наредби, свързани с него. Това обаче не е направено и въпреки, че новият закон влиза в сила шест месеца след приемането му, изготвянето на наредбите във връзка с неговото прилагане се проточват близо 2 години след това.
Ето защо, за да не се получи правен вакуум от „дупката” в нормативната уредба (от липсва-щите наредби) се наложило временно да се запази действието на подзаконовите актове по прилагането на стария закон. За целта, в §10 от преходните и заключителни разпоредби на новия закон, на основание на чл.46 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, се е записало, че „подзаконовите актове по прилагането на отменения Закон за движението по пътищата запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон.”
Така новият закон, в който са пренесени текстовете на 18 от всичките 30 глави на стария правилник, започва да „работи” от месец септември 1999 година, като в работата си той се подпомага от това, което е останало в правилника за прилагане на стария закон и от старите наредби.
Наредбите по новия закон са приети до края на 2001 година, като с нарочни текстове в тях, старите наредби са били отменени и така, по отношение на тях, е била обезсилена разпоредбата на §10 от преходните и заключителни разпоредби на закона.
По този начин, към края на 2001 година, цялата материя от правилника за прилагане на стария закон беше разнесена по съответните нови нормативни актове и нещата на практика бяха окончателно подредени (виж сравнителната таблица).
Естествено е, че при така установилата се ситуация следва да се счита, че след влизането в сила на изготвените нови актове по прилагането на новия закон, актовете по прилагането на отменения закон са невалидни и не трябва да се обръщаме към тях. В тази връзка може би, някой е трябвало да се сети да отмени разпоредбата на §10 от преходните и заключителни разпоредби на новия закон. Тя обаче си остана и въпреки, че от съдържанието на правилника за прилагане на стария закон не остана нищо, за което да се прилага разпоредбата на §10, се оказва, че е налице сериозен проблем. Той възниква поради факта, че ако два нормативни акта си противоречат, в сила е този, който стои по-високо в йерархията „закон – правилник – наредба“. При това положение, когато има противоречие между текстовете от действащите наредби и правилника, в сила е текста от правилника за прилагане на стария закон (правилникът е акт на Министерския съвет, докато наредбите са издадени от министри).
Същевременно, при промяната на ЗДвП през месец април 2002 година, в § 80 от допълнителните разпоредби на закона се е записало, че „в шестмесечен срок от влизането в сила на това изменение, Министерският съвет трябва приеме правилник за прилагането на закона”, т.е. да се приеме нов правилник. И от този момент насам настава пълен хаос. Първо, защото и до сега този правилник не е издаден и второ, защото вместо правилникът за прилагане на стария закон да бъде отменен, в него периодично се правят някакви напълно безсмислени промени.
Ето какво се случва с Правилника за прилагане на стария закон, след приемането на новия закон.
До месец април 2006 година на Правилника не се обръща никакво внимание и в него не се правят никакви промени, докато в трите наредби (светофари, пътни знаци, маркировка) се правят по едно или две изменения, а Законът за движението по пътищата се е променял 12 пъти.
През 2006 год. е приет опознавателният знак „Моторно превозно средство с монтирана автомобилна газова уредба„, като за целта се прави съответната промяна в наредба I-45 на МВР. По неясни причини, този знак се добавя и в правилника, докато включения през 2004 година в наредба № 18 нов знак А40 „Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия“, съвсем резонно не е добавен в правилника.
Следващите промени в правилника са през 2007, 2008, 2009, 2011 и 2012 години и са само във връзка с промени, направени в Закона за движението по пътищата. От всичките възможни промени обаче, в правилника се отразява само една – тази по отношение на специалния режим на движение – за това, кой има право да ползва този режим. Нито една от многобройните други поправки в закона, направени през този период, съвсем правилно не намира някакво отражение в правилника. А промените в правилника във връзка със специалния режим са на принципа „copy – paste”, като текстовете от закона просто са повторени в правилника, без да има елемент на разгъване или нещо друго, във връзка с тяхното прилагане.
Последните промени в правилника, са направени през месец февруари 2015 година. Те са направени във връзка с подготвяните тогава промени в трите наредби (светофари, пътни знаци, маркировка). Анализирайки тези промени се вижда, че те може да се разделят на две групи. Едната група са новите промени, които се направиха и в наредбите, а другата група са промените, с които се направи опит правилникът да се „актуализира” по отношение на наредбите. Този опит обаче беше неуспешен. Например: 11 години по-късно в правилника се добави пътния знак А40 „Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия“, който е в наредба № 18 още от 2004 година, но същевременно никой не е забелязал, че в правилника липсва пътен знак Д25 от наредба № 18 – „За използването на пътя се изисква платена винетна такса„. Освен това, стоп-палката С8 от правилника се различава от стоп-палката С25 в наредба № 3 за временната организация.
А ето и още разминавания между правилника и наредбите:
С наредба № 18:
– има съществена разлика между наименованието на пътен знак В13 в правилника и в наредбата; в наредбата е „Забранено е влизането на пътни превозни средства, обозначени с опознавателен знак „опасни товари”, а в правилника е „Забранено е влизането на пътни превозни средства, превозващи опасни товари”; двете наименования създават два различни режима на движение;
– в наредбата са били променени наименованията на пътни знаци Д11, Д12 и Ж10, но в правилника наименованията на тези знаци не са променени и т.н.;
– в наредбата е била направена промяна в понятието „населено място”, като към него се добави израза „селищно образувание“ и в наредбата се заговори за „правила за движение в селищното образувание”; в правилника това не е направено, но по-важното е, че в Закона за движение по пътищата такова понятие – „селищно образувание“, няма; въпросът е, какво да правят участниците в движението с това „селищно образувание” и кои са правилата за движение в него, които те трябва да спазват;
– другата неудачна промяна в правилника и наредбата е свързана с опита за премахване от подзаконовата нормативната уредба на трилентовите пътища; в тази връзка беше отменен знак Ж17 „Средна лента за изпреварване в указаната посока” и се направи опит за смяна на наименованието на знак Д2 „Допълнителна пътна лента за бавнодвижещи се пътни превозни средства”; опитът не е успял, но е била променена стойността на задължителната минимална скорост върху знак Д2 от 30 на 40 км/ч, което влиза в противоречие с определението за бавнодвижещо се превозно средство в закона; там е казано, че бавнодвижещо се превозно средство е това, което не може да се движи с повече от 30 км/ч.
С наредба № 17:
До 2015 година значението на светлинните сигнали, подавани от светофарите, на основание чл.14 от закона, е било уредено с текстове в наредбата за светофарите. При изменението на наредбата обаче тези текстове са били отменени и се е направило препращане към старите текстове в правилника, които са непълни и не съответстват на начина, по който е организирана работата на светофарните уредби на пътя. Например:
– в правилника, в текста за значението на сигнала от жълта светлина, липсва един важен израз от отменения текст в наредбата, че „водачите на ППС са длъжни да спрат преди стоп-линията, преди пешеходната пътека или преди линията, на която е поставен светофарът, когато стоп-линия и пешеходна пътека не са очертани”;
– в правилника се указва, че светофарите, използвани на железопътен прелез, може да имат едно или две светещи полета, а в наредбата се указва, че светещите полета може да са три;
– в правилника липсва текста от чл.24 на наредбата за значението на сигнала от бавно мигаща светлина с луннобял цвят, подаван на железопътен прелез;
– в правилника светлинните сигнали са дефинирани като са обвързани със светофара от който се подават, докато в наредбата са дефинирани самостоятелно; освен това всички светофари в правилника са дефинирани като предназначени за регулиране на движението, а в наредбата са разделени на две групи – за регулиране на движението на превозните средства и на пешеходците, и на такива, с които се забранява преминаването през железопътен прелез или се разрешава и забранява навлизането на превозни средства по определена пътна лента; всичко това създава проблем при препращането от наредбата към правилника
-има разлика между правилника и наредбата при значението на сигналите, подавани от така наречените „реверсивни светофари”; в наредбата те са били дефинирани съобразно действието, което се извършва с тях
– разрешава се и се забранява навлизането на превозни средства по определена пътна лента, както са дефинирани и светофарите, с които те се подават, а в правилника – като сигнали, използвани за регулиране на движението, каквото в случая няма.
Казаното до тук са само една малка част от проблемите.
В заключение:
Някой от държавната администрация трябва да каже ясно и категорично, имаме ли действащ Правилник за приложение на Закона за движението по пътищата?
Несъответствията между правилника и наредбите са предпоставка за пълния хаос при управлението на безопасността на движението по пътищата.
Институтът за пътна безопасност остава в готовност.“
