Проблемът на ДПХ не е домът му, а председателят му

Актуално Градът Култура Новини Под ножа

Снежана Фурнаджиева затвори всички врати за творческата организация в името на това да отвори една, а накрая хлопна и нея

Иво Дернев

Ако Дружеството на пловдивските художници има проблем, то той не е домът му, а председателят му. С много усилия Снежана Фурнаджиева успя да затвори всички врати за творческата организация в името на това да отвори една- тази на галерията на Гладстон. Хлопна окончателно и нея днес с изказванията си в местния парламент, с поведението си на трибуната и от дъното на залата. Тя обиди колегите си от Градска художествена галерия, нарече общинските съветници убийци, прекъсваше говорещите по темата с реакции от местата за граждани и дори получи няколко забележки от председателя на местния парламент. Напрегнатата и видимо фрустрирана Фурнаджиева  настрои срещу себе си дори доскорошните си поддръжници сред съветниците. Те трябваше да избират между нея и обраното и твърде спокойно поведение на Красимир Линков, който дефинира кой къде трябва да се намира в тази координатна система- художниците творят, търговците продават, а музейните работници се занимават с музейната дейност. Точно и ясно.

Проблемът на ДПХ се нарича Снежана Фурнаджиева, тъй като тя влезе в редица нетворчески конфликти от името на дружеството, резултатът от които ще е за сметка на членовете му. Организацията спря да говори за същността си- изкуството, за да отвори темата за ключовете и вратите. Спря да презентира адекватно изложбите си пред медиите, за да ги кани на протести, съвпадащи с откриването на изложба на други художници. Председателят й покани архитекти, за да води абсурдна презентация на архитектурен проект, вместо да кани свой колеги от цялата страна и чужбина, за да води откриването на големи събития в областта на изобразителното изкуство. На търсачка „Дружество на пловдивските художници” в интернет излизат само публикации за битки, скандали, търкания и конфликти с този или онзи. Публикации за „теченията в съвременната пловдивска живопис” или „новите пловдивски графици” от името на ДПХ няма. По снимки се виждат протестни плакати, вместо картини.

Ако дружеството имаше председател с визия, способност за диалог и мениджърски възможности, днес можеше да е част от бъдещето на галерията на Гладстон. Ако имаше такъв шеф, ДПХ щеше да се отвори към онези художници, които отдавна не намират смисъл да са част от тази организация, а вместо това се капсулира още повече. Щеше да обедини всички творци в града в името на каузата си. Щеше да убеди и политиците, и гражданите, с чийто пари се построи новата галерия, че ДПХ има сили и възможности да управлява сграда като изложбената зала. И щеше да представи аргументиран и реалистичен бизнес план за това. Нещо, което не се случи през всичките тези години.

С този си коментар не искам засегна никого от членовете на Дружеството на пловдивските художници. С много от тях съм приятел, с други познат, за трети съм писал, други не познавам.  Имам отношение към всичко, което правят. Наясно съм, че мога да предизвикам гнева на част от творците. Някои от тях вече са ми гневни. Но счетох, че сега е времето публично да задам един въпрос, който ме гложди от известно време, а вероятно и те започват да си задават.

Всъщност, на кого е ДПХ? На художниците или на Снежана Фурнаджиева, която си поиска ключа за галерията от Иван Тотев?

Споделете ни във:

4 коментара за “Проблемът на ДПХ не е домът му, а председателят му

  1. Снежана Фурнаджиева не иска ключа лично за себе си! Това,че говори твърде емоционално е защото се е ангажирала да защитава каузата на ДПХ ,а колегите с протеста си показаха ,че това не е нейна лична инициатива. А вие , като медия, бихте могли да потърсите повече информация-например: как през последните няколко месеца милионите пари на данъкоплатеца, похарчени за “евтиния“начин на строителство ,наречен високопарно “инженеринг“ се увеличиха от 3 до 5! Последното число беше споменато пред общинските съветници и никой не попита за отчет, или пък за липсата на товарен вход. Може би , защото архитектът е анонимен и няма как да отговори на този елементарен въпрос. Но пък някаква комисия е приела този обект?

  2. По изключение този път становището на Дернев е точно и справедливо.
    Г-жата носи много тежка ОТГОВОРНОСТ за неподдържането на отлично композираната архитектура от арх. Славчо Мерджанов, на която си бяха неоспорими и неоспорвани господари. Некадърност – да се затапят три теча тук-таме.
    БУТАЧеският „манталитет“ и подход в градчето стана установена практика; но е погрешна и следва да се прекрати. Куршум хан и Кудоглу са обеца!
    Коментаторката с ЕГНто също има право, от друга страна – за хайдушкия „метод“ на ИМПЕРИАЛиста да възлага ИНдЖИНЕРИНГИ на провала, оти по-лесни са ръкостисканията под масата – альоо, няма ли ПРОКУРАТУРА?

  3. Абсурдна презентация на архитектурен проект ли? Ами абсурдна беше. Първо нямаше проект, проектът се оказа засекретен по волята на Главболгарстрох и с любезното съдействие на Общината. Та се видяха някакви 3D-та, ама не от проекта, ами от някакви предварителни идеи. И така сградата си остана с малката врата, но пък с полунива, за удобство на хората с двигателни затруднения. Кой да им каже, наистина. И досега не се знае името на твореца, също като със сандъка на Базиликата.

  4. Има хора от ДПХ ,който работят в ГХГ!,бащите им са били членове!! Мисля ,че прецедателя трябва да се извини публично на екипа на Красимир Линков …..или да подаде ОСТАВКА!!
    Подкрепям Ивайло Дернев на 100%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.