По следите на едно по-особено усещане за живот

Актуално Гласове Живот Новини

Пловдивският айляк през очите на известния немски блогър и журналист Робърт Б. Фишман

Робърт бе на посещение в Пловдив през втората половина на октомври за цели две седмици, като целта му беше да се потопи в живота на най-стария жив град в Европа и да усети атмосферата и настроението в Европейската столица на културата 2019. Той прекара голяма част от времето си в разговори и наблюдения с активните хора в града под тепетата и бе много впечатлен от „специалния начин на живот в Пловдив”. Публикуваме откъси от текста, а пълната версия може да намерите на немски език в личния му блог: So schee scho

„ Със своите 360 000 жители Пловдив е вторият по големина град в страната и най-старият: основан от траките преди повече от 6000 години (някои казват 8 000) на хълм в равнината между Стара планина и Родопите. Тук може да откриете един от най-добре запазените древни амфитеатри в света, римски стадион, стар град с великолепно обзаведени старинни търговски къщи, роми, които живеят в своя си собствен квартал, защото никой не ги иска другаде или самите те искат да си останат там, колоритен и весел квартал на изкуствата и много специален, спокоен начин на живот, наречен айляк.

Айляк: Всичко е наред

Неделя сутрин. Слънцето къпе творческото кътче Капана в златна есенна светлина. Собствениците на кафенетата изкарват и подреждат столовете навън. В баровете „Котка и мишка“ и в съседния CU 29 с малката художествена галерия, кафе машините  съскат. Първите клиенти вече седят отвън на кресла, столове и дървени пейки. Лекият вятър си играе с цветните флагчета, които, опънати като струни, трептят над калдъръмените улички. Дзен моментът: Всичко е наред.

Прочетох за айляка, специалния начин на живот в Пловдив, в една статия на американския канал CNN. Авторката го описва като „спокоен и неподвластен на цялото забързано ежедневие.” „Да”, отговаря Веселина на моя въпрос за същността на айляка, „Доста добре описано”, особено сутрин в Капана тя се чувства точно по този начин. 33-годишната маркетинг специалистка работи за “Lost in Plovdiv”, онлайн дигитален пътеводител. Както почти всички млади хора тук, тя говори свободно английски. Много от тях са учили или живели в чужбина. Сега голяма част се връщат обратно.

Пловдивското състояние на духа

Освен изкуството, музиката също привлича посетителите в Капана. Точно на входа на творческия кварта Ася успява да изпълни мечтата си: Ентусиазираната суинг танцьорка оставя добре платената си работа като адвокат в София, за да отвори първия суинг бар в града. В стилното и модерно помещение, декорирано с много дърво и стомана, нейният екип сервира коктейли, забъркани по оригиналните рецепти от САЩ. Въпреки че никога не пия коктейли, трудно ми е да не си поръчам трета напитка. Ася организира ежегодния суинг фестивал, който събира повече от 800 гости и вече е част от официалната програма на  „Европейска столица на културата“. Всеки четвъртък тя кани почитателите на жанра на Swing Dance Night в бара си: „Хората често са толкова развълнувани, че продължават да танцуват на улицата“, разказва организаторката.

Тайната на айляка

Разбира се, питам и нея за тайната на айляка. Произходът на думата е турски, където има много значения. „Това е състояние на духа, характерно за Пловдив“ отговаря Ася. „Достигаш го, когато правиш нещата, на които си се посветил, със спокойствие“: отпускаш се в това, което вършиш и се оставяш да те залее като поток. Тя намира това състояние в суинга.

Отпуснете се, вие сте в Пловдив. Твърди се, че хората тук имат свой собствен вътрешен мир. Перфектното състояние на спокойствие,мир и радост от живота е айляк. Името на специалното чувство на живот в Пловдив, което представялва един вид концентриран върху спокойствието  дзен момент в ежедневието, идва от турския айлък, който може да се преведе в тесен смисъл  като „безсмислен“, а в по-широк като  „лентяйстване“. Дали това е отдих или безделие?”

А какво е вашето разбиране за айляка?

Всички снимки са дело на от Робърт Б. Фишман.

Споделете ни във:

6 коментара

  1. Дълги години живях в София и свикнах на това трайно напрежение ,което те държи като спортист в непрекъсната форма.След това се върнах в Пловдив и ужасно ме дразнеше тоя „пловдивски айляк“ ,съгласно който ,например ,продавачът на вестници започваше“работа“ в 9 часа /нещо немислимо за София/ и ако трябва да избирам предпочитам да съм нервак отколкото айляк.

  2. гОркият хер ФИШерский – хич не му е в ред „усещането за живота“ . . . е, изглежда е имал трудно детство. Или нещо загелпено в джендъра му. Или тлъсто заплащане

  3. Между тевтонската думичка АЙЛЯК = СЕЛЯК съществува знак за равенство в превода, трудно преводимо състояние на провинциализъм, което в казармата си спомням фелдфебелът Минков елегантно изразяваше със:
    „ЗАСПАЛ МУЙКО В СЛАМАТА“

  4. Не го харесвам Капана както го превърнаха в . . . простор.
    Робертчо го възхвалява вероятно защото са му платили от Агитка / Лоби “ГАЩИ” за разкрасяване по същия начин на цялата Главна срещу милионче-два от данъкоплатските. По света позволяват таквоз ЧудоЗаТриДни при откриване на махленската пицерия; но после се разчиства, иначе – глоба.
    Или пък са му показали в някое забутано сокаче къде са простряни съответните СУТИЕНИ на ГАЩИЧКИТЕ, та го зарадваха.
    Луд на шарено се радва. РобЪрте драгий.
    Завинаги ще останат, повярвайте, както индженеринг Тотев е зает с Проекта си за МЕТРО от Терминала до Империала. Или ЖЪЛТИ ПАВЕТА ПО МЕГДАН ЦЕНТРАЛ.
    Може да проспят и да пропуснат да демонтират “кулата” с която подобриха транспортното обслужване на Центъра – лишен от автомобили и задъхващ се във селяндурско пешеходене километри след километри.
    КИЧ да ти види окото, какъвто кореняците на времето не търпяха . . .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.