АктуалноГласовеМненияНовини

Пловдивчани цепят ловците в страната

Сдружение ЛРД „Сокол“ – град Пловдив напуснало  НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България“

Членовете на пловдивското Сдружение ловно -рибарско дружество „Сокол“ решили единодушно да напуснат редиците на националната организация, това става ясно от Позиция* на Управителния съвет на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“, изпратена до Под тепето от централата в София.

„На Общо събрание на Сдружение ЛРД „Сокол“ – град Пловдив, проведено на 7 август 2018 г., е взето единодушно решение Сдружението да прекрати членството си и да напусне НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България“.

Този радикален акт е извършен без да бъде уведомено ръководството на Националното сдружение, в лицето на неговия председател или на Управителния съвет.

Прекратяването на членството става в навечерието на 120-годишнината на българската ловна организация. Може би е извършено в негова „чест“, като изненадващ „дар“ от града, от който тръгна Съединението на България!

Изтъкнатите аргументи за напускането са от различен характер – стопански, организационни, управленски – с оглед на настоящето и на близкото минало. Уверено е подчертано, че отделянето няма да има никакви последици.

Тревогата на УС идва от факта, че инициатор на подобно сепаратистко поведение става ЛРД „Сокол“ – град Пловдив, едно от най-старите, авторитетни и успешни  сдружения в нашата организация. От протокола не личи някой от участниците в събранието да е изразил несъгласие с предлаганата сепаратитска политика, да е казал добра дума за Националната организация.

Можем да приемем или да не приемем изразените становища, да водим дебат по отделните тези и приведените аргументи за напускането. Разбираме, че става дума за финансови интереси, емоции, натрупани обиди, за недоволство от актуалната ситуация в нашия Съюз.

Не можем, обаче да приемем начина, по който се гледа на Съюза на ловците и риболовците в България. Този Съюз не е само администрация, пари, сметки, птици, персонални честолюбия… Той е нещо много повече – усещане за колективна идентичност, велика традиция, институционална грижа за стопанисване на дивеча, формат на национално представителство, възможност за формиране и провеждане на политики…

Тъкмо тази втора визия сякаш отсъства от мисловния хоризонт на събранието, проведено от пловдивските колеги. Те твърдят, че тяхното напускане няма да произведе последици, ние се тревожим, че ще стане тъкмо обратното. Нашият съюз може да загуби не просто членска маса, отделни сдружения, но и авторитет, летитимност, институционална сила… Всички стари врагове на Съюза, всички алтернативни сдружения и актуални недоволници ще бъдат щастливи да видят подобно развитие. Измамно щастие, но щастие.

Отчитаме трезво трудностите, пред който по ред причини е изправен Съюза. Готови сме да обсъждаме актуални проблеми от всякакво естество и на всякакво ниво. Готови сме да поемем отговорност и с общи сили да търсим корекции, които да бъдат удовлетворителни за членовете на Съюза, за сдруженията. Но не можем да приемем вторачването в миналото и гневът от конюнктурите на настоящето да зачертаят пътя към бъдещето на ловната оранизация.

Нашата позиция е да призовем колегите от ЛРД „Сокол“ – град Пловдив да осмислят своя акт в контекста на една по-широка перспектива за развитие на ловното движение в България. Разединението, преследването на локалния интерес, негативните емоции, търсенето на вината винаги в другия не е добрият път за нашия Съюз.

Добрият път, по който си струва да продължим е опазване на единството и достойнството на организацията, ясно осъзнатата отговорност към традицията, колегиалното поведение, способността да отговорим адекватно на многобройните предизвикателства към лова и ловното стопанство в национален и в международен мащаб.

Казано е – когато всеки е за себе си, Бог е срещу всички. Струва си да се помисли върху това, има не един и два негативни исторически примери в тази посока.

Съюзът на ловците и риболовците в България е престижна национална институция. Той заслужава по-добра съдба и ние – всички заедно – сме длъжни да се погрижим за нея!

 

София,

септември, 2018 г.“

*платена публикация

 

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина