„Песента на дървото“ разказва приказки-истини в Стария град (ГАЛЕРИЯ)

Актуално Градът Забравеният град Култура Новини

Етнографският музей отвори широко съкровищницата си с музикални инструменти за старта на Пловдив 2019 (ВИДЕО)

Ромска фамилия, свирила дълги години по улиците на Трихълмието, дарила цимбала си от XIX век на музея

От експозицията ще разберете още за спецификата на мечкарските гъдулки и тайните на родопските гайди

Таня Грозданова

В Регионален етнографски музей събитията за Откриващия уикенд на годината, в която Пловдив носи титлата Европейска столица на културата, започнаха с нова атрактивна изложба със заглавие „Песента на дървото“. Въпреки че е от фонда на музея, тя се представя за пръв път в него, но е пътувала в чужбина. Сега е допълнена с непоказвани експонати. Разказва за народните музикални инструменти гайда, гъдулка, тамбура, зурна и такива, използвани в новия следосвобожденски град, като цигулка, виола, цитра, мандолина и прочее. Тя е разположена на втория етаж, където в центъра посрещат посетителите две двойки младоженци – представители на двата тематични периода.

Така Етнографският музей отвори широко съкровищницата си с музикални инструменти за старта на Пловдив 2019, изработени от дърво, в едно с истинските истории на техните майстори и притежатели. В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина. Тук е едни от най-старите запазени кавали у нас.

Кавалът на Радю Еневр, роден през 1862, с който свирецът участвал в първия конкурс за кавалджии в Пловдив на 21 септември 1898 г и го спечелил. Инструментът постъпва в музея 1983 година. Дело е на майстор Никола Метексов от Чепеларе – овчар и страстен кавалджия, който започнал да майстори подобни метални кавали, след като няколко дървени му се пропукали. Този е триставен, стругован с рогови втулки, инкрустиран с богата метална украса. Майстор Никола битувал в края на XIX век в село Читак, днес Бяла река.

Майсторската гъдулка на бай Ради Хаджията – мечкадарин от село Виница, който свирил на нея. Изработена в края на XIX век. Направена от яворов дърво, а лъкът е от черница. Инструментът е дарен на музея от неговия внук Ради Стефанов Костов през 1968 г. Гъдулките на професионалните мечкадари – певци, музиканти и дресьори, разигравали мечки,  са по-големи от другите, заради изпълненията им на открито.

Редом до нея е съвременната ѝ посестрима – последната изработена  гъдулка от акациево дърво на пловдивския майстор Христо Стефанов, на чийто инструменти свирят музикантите от ансамбъл „Тракия“. Тя е дарена на музея през 2016-а от неговия син Николай Стефанов.

Николай (на снимката в средата) е наследил занаята и уменията на баща си, неговите тамбури и гъдулки се търсят днес от инструменталисти в цял свят.

Тук е и един рядък инструмент за нашите земи –цимбал. Историята на този, може би много пловдивчани помнят. Той е бил притежание на ромска фамилия, свирила дълги години по улиците на Трихълмието.

Когато възрастният музикант починал, неговият внук продължил кариерата си на музикант, но решил да остави цимбала в музея. История е достойна за римейк на филма „Червената цигулка“, тъй като е дело на прочутия унгарски майстор Джоузев Шунда, творил през 80-те години на XIX. Още се проучва как инструментът е стигнал до България преди 130 години.

Уникален инструмент, непоказван до сега е канон или кануун. Арабски музикален инструмент, наричан „арабско“ или „турско пиано“. Резбован с резонатор от пергамент. Свири се с пощипване с едната ръка, а с другата се правят настройки.

Колекцията на музея наброява над 100 инструмента, традиционните са 74, а сега са изложени само половината от тях. Веки инструмент носи в себе си най-малко две истории – тази на майстора, който го е създал и втората – на музиканта, който свири на него. Всеки един от тях влага душата и сърцето си.

Всички тези инструменти могат да бъдат чути като звучене на интерактивния модул в музея.

Под тепето ви направи съпричастни на откриването с видео на живо в нашата фейсбук страница.

Вижте още снимки от откриването.

 

Споделете ни във:

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.