Наталия, 7 клас в ОУ „Яне Сандански“ спечели ботаническа градинка за своето училище

Актуално Култура Новини Под ножа

Победителят в конкурса за есе на тема „Ботаническата градина – природа в градска среда“, организиран от Speedflow Bulgaria и Аграрен университет – Пловдив, е вече ясен. Честито на Наталия и на училището!

Първо място за своето отлично представяне печели Наталия Стойнова, ученичка в 7 клас от ОУ „Яне Сандански“. Второ място се присъжда на Боян Велков, 4 клас от ОУ „Кочо Честеменски“, а трето място си поделят Сияна Асенова, 5 клас от ОУ „Димчо Дебелянов“ и Белослава Влахова, 4 клас от ОУ „Кочо Честеменски“ .

Изборът опредено не беше лесен. В надпреварата за създаване на Ботанически кът в двора своето училище се бориха 38 ученика от 11 пловдивски училища. Талантът и старанието на всеки един от тях определено затрудниха журито, което  трябваше да оцени творческите текстове. Есето на Наталия обаче изпъкна сред останалите с оригиналната си интерпретация на темата за ботаническата градина в градска среда, както и с безупречната си езикова култура.  В своя текст тя използва интересни творчески похвати, засяга важни проблеми като унищожаването на природата в града, връзката между човек и природа, комуникацията между хората, традициите на миналите поколения.

Честито на Наталия!

Организаторите нямат търпение да обсъдят с училищното настоятелство плана за преобразяване на част от двора на ОУ „Яне Сандански“, както и да насрочат дата за озеленяването му заедно с всички желаещи.

На всички, които взеха участие в конкурса – ученици, директори, учители, родители, жури, бихме желали да кажем голямо „Благодаря“. Благодарим ви, че се припознахте в нашата кауза, отделихте време да се включите в конкурса и дадохте гласност на връзката човек и природа в градска среда! Идеите и желанията ви за това каква трябва да бъде ботаническа градина ще бъдат представени на ландшафтните дизайнери и проектанти, ангажирани с възстановяването на бившата Ботаническа градина в града, и предложени за изпълнение. Мнението и усилията ви, деца, не са напразни. Те ще променят града ни към едно по-добро място!

Всички участници ще получат сертификати и изненади от Speedflow Bulgaria и по време на събитието ни по случай Деня на детето, което ще се проведе на 2 юни неделя от 10 часа в Ботаническата градина в гр. Пловдив. Очаквайте още информация съвсем скоро.

Представяме ви и есето на победителката Наталия. Приятно четене!

Ботаническата градина – природа в градска среда

Бях я виждала много пъти – тази малка градинка, заобиколена с жив плет от храсти, като красив зелен остров сред циментовото междублоково пространство. Но този път погледът ми привлече сливата, която растеше на самия ъгъл. Беше от ония, на които им викат саморасли. Беше отрупана с жълти като златни топчета сливи. Дръпнах се от бетонната пътека, прегазих тревата и се озовах до нея. Добре,че беше далеч от улицата, иначе сливите щяха да станат целите на черни микроскопични точици. Въпреки това аз си скъсах няколко и  започнах да ги търкам с ръка, за да ги налапам.

– Чакай, чакай! – чух глас. Трябва да ги измиеш, напрашени са! От терасата на първия етаж  пъргаво се показа една бабичка. Сепнах се, че ще ми се скара, но тя беше толкова усмихната, че се засмях и аз. С едно пластмасово шише измихме сливите и аз ги изядох, една по една, с голямо удоволствие, сякаш бяха жълти парченца захар.

– На върха са по-сладки – каза бабичката и ние огънахме един от стърчащите направо към слънцето клони и скъсахме сливите, които растяха там. Права беше старицата – от слънцето ли, от какво ли, но онези сливи там бяха най-сладкото нещо, което съм яла през живота си. Скъсах си още няколко, не устоях на изкушението. Такова сладко нещо, как до сега да не съм знаела?

– Пак ела! – каза ми любезната възрастна женица.

И аз ходех всеки ден, макар че беше август, бях във ваканция и случката се повтаряше, сливите ставаха все по-сладки и по-сладки, докато накрая презряха и съвсем свършиха.

– Нищо – каза бабичката. – Догодина сливата пак ще роди и двете пак ще ядем.

Аз се съгласих с нея. Сливата и бабичката ми бяха станали приятелки. През пролетта от нейната градинка, създадена с толкова обич и старание и поливана с пластмасови бутилки, взех дви марулки, занесох ги вкъщи и ги направих на салата.

– Нашата Наталия е прояла салата от марули! – чудеше се майка ми.

– Да, да! – уверено отвръщах аз и дупчих с вилицата.– Ако знаеш и сливи как ям!!!

След пролетта дойде отново лятото и аз си мислих за любезната бабичка и сливата.

Пловдив се стягаше за световна столица на културата. Подготовката достигна и до нашата улица. Асфалтираха я, постлаха около нея с квадратни циментови плочи. Междублоковото пространство се превърна в широка алея и обширен паркинг за колите. Край на калта и на треволяците, край на малката градинка със сладки августовски сливи. Заедно с нея изчезна и малката добра бабичка с голямо човешко сърце. Стана чисто и пусто. Плочите се нагорещяваха от слънцето и въздухът не достигаше, миришеше на бензин, вместо шумолене на листа, се чуваше шумът от спуканите гърнета на старите автомобили.

– Какво ти е? – пита ме веднъж баща ми – Да не си болна?

– Ядат ми се сливи. – отговарям аз.

И той ми купи хубави сини сливи „Стенлей”, внос от Полша, лъскави като порцелан и с пластмасов вкус. Отхапах и изплюх.

– Не обичаш ли сини сливи? – ме пита баща ми.

– Не! – отговарям аз. – Предпочитам жълтите, самораслите, от върха, които са сладки като захарни топчета.

– Че то има ли такива? – чуди се той.

Имаше…

И аз тръгвам да се разхождам, дано намеря място, където земята диша, дано намеря тревичка, храст или дърво, спасени от добро човешко същество и страшно ми се ядат сливи. СТРАШНО МИ СЕ ЯДАТ СЛИВИ!!!

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.