Мраморната църква с аязмото – духовно средище на три етноса в Пловдив (ГАЛЕРИЯ)

Актуално Живот Новини

Най-високо изгра­дената християнска обител в Пловдив отбелязва храмов празник

Светинята на Джамбаз тепе е с изключително впечатляващия иконостас, амвон и архиейерски трон с мраморни елементи – един­ствен запазен паметник от този род в нашето възрожденско изкуст­во

Камбанарията е по проект на арх. Йосиф Шнитер

Храмът е построен на тераса откъм северната страна на ви­соката част на хълма Джамбаз тепе на Трихълмието. То­ва го прави най-високо изгра­дената християнска обител на територията на града. На това място в началото на XIX в. съ­ществувала полуразрушена късносредновековна черква, посветена на св. Димитър Со­лунски Чудотворец. Средства за продължаването на строежа били дарени от заможните пловдивчани Иван Политоглу, Вълко и Стоян Теодорович Чалъкови, Стоян Куртович Чалъков, Искро Кесяков, То­дор Вълкович и други. Антон Камизопулос, търговец в Москва от гръцки произход, родом от Пловдив, подарил ценни цър­ковни утвари за наредбата на олтара: украсено с обкови четвероевангелие, кандила и одежди за свещениците. Зна­чителна помощ оказали и бъл­гарите от „Каршияка“, плов­дивския квартал на северния бряг на река Марица, които поради липса на свой ено­рийски храм се черкували в „Св. Димитър“. Немалко били парите за строеж, събрани от почти всички най-известни пловдивски занаятчийски ес­нафи: абаджийския, кафтанджийския, бакалския, шивашкия и други. Сред­ства дошли и от съотечестве­ници- пловдивчани, занимава­щи се с търговия в Будапеща, Виена, Одеса и Акерман (Белгород). Дарения имало от околните селища – Перущица, Станимака (Асеновград), Кар­лово и Сопот.

  снимка: уикипедия

Вероятно храмът е построен от известния брациговски майстор Стою Иванов. Той из­дигнал представителна трикорабна псевдобазилика, чиято западна фасада е оформена от открит притвор с тържествена мраморна колонада. Колоните са масивни и завършват с теж­ки капители, поддържащи по­лукръгли арки. Над притвора е изградена емпория, отворена навътре към храма като бал­кон. Шест двойки каменни ко­лони разделят наоса на три ко­раба. Свързващите ги полукръгли арки носят масивно изградените с родопски бигор полуцилиндрични сводове. Подът е изцяло покрит с бели мраморни плочи, а в средата на централния кораб са офор­мени мозаечни розети от цве­тен камък. Най-впечатляващ е мраморният иконостас, един­ствен паметник от този род в нашето възрожденско изкуст­во. Той е създаден през 1860-1869 г. от одрински и местни каменоделци, ръково­дени от гръцкия художник А. Калумен. Средствата за скъ­пия и представителен иконо­стас са дарени от видния жи­тел на енорията Иван Г. Политоглу.

снимка: пловдивска митрополия

Вероятно храмът е построен от известния брациговски майстор Стою Иванов. Той из­дигнал представителна трикорабна псевдобазилика, чиято западна фасада е оформена от открит притвор с тържествена мраморна колонада. Колоните са масивни и завършват с теж­ки капители, поддържащи по­лукръгли арки. Над притвора е изградена емпория, отворена навътре към храма като бал­кон. Шест двойки каменни ко­лони разделят наоса на три ко­раба.

снимки: уикипедия

Свързващите ги полукръгли арки носят масивно изградените с родопски бигор полуцилиндрични сводове. Подът е изцяло покрит с бели мраморни плочи, а в средата на централния кораб са офор­мени мозаечни розети от цве­тен камък. Най-впечатляващ е мраморният иконостас, един­ствен паметник от този род в нашето възрожденско изкуст­во. Той е създаден през 1860-1869 г. от одрински и местни каменоделци, ръково­дени от гръцкия художник А. Калумен. Средствата за скъ­пия и представителен иконо­стас са дарени от видния жи­тел на енорията Иван Г. Политоглу.

снимка: уикипедия

Църквата е един от символите на Пловдив и в сегашния си вид е част от пейзажа на града вече 180 години.

Мраморната църква, както я наричат пловдивчани, след дълги години в упадък по време на социализма и ранната демокрация, е възобновена преди 11 години от сдружение „Свети Димитър“. 25 пловдивчани, кръстени на светеца, се събират през 2003 година за да финансират възраждането на храма. Така след няколкогодишна реставрация храмът е наново открит за редовни служби на Димитровден 2007 година.

Икони от старинния иконостас, реставрирани и вградени в новия (снимки:уикипедия)

Работата продължава и през периода 2007-2009 година църквата е изцяло обновен и ремонтирана. Част от иконите са реставрирани от доц. Миглена Прашкова (ръководителят на катедра „Църковни изкуства“ в Православния богословски факултет на Великотърновския университет и реставратора Стефко Аенски (секретар на секция „Реставрация“ към Съюза на българските художници и член на управата на Асоциацията на реставраторите в България).

Днес, на 26 октомври, българската православна църква отбелязва деня на Св.Димитрий Мироточиви (Димитровден). На храмовия празник, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений ще отслужи от 9:00 часа архиерейска света Литургия в храм „Св.Димитър” в Старинен Пловдив.

Споделете ни във:

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.