„Криле от папиемаше“ или да пишеш така, че да боли и да свети

Актуално Гласове Градът Култура Новини

Славена Шекерлетова за КАПАНА.БГ

Издателство „Жанет“ отвори ключалката, за да излети на свобода сред своите читатели книгата на Ина Иванова: „Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост („сърцето винаги е потърпевшият”). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи на лирическата ѝ героиня.

Стихотворенията в „Криле от папиемаше” издирват светлината и „тънката радост”. И се доверяват на премълчаното – изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност“

По време на представянето на книгата в Петното на Роршах“ в Пловдив Ина Иванова очерта основните нишки и пътеки в писането си:

„Светлата тъга; да пиша така, че да боли и да свети; детството- предметите, които са живи по-дълго от нас. Дадох си сметка, докато редактирах тази книга, че сърцето като метафора, архетип, ако щете, при мен е много работещ символ. Тези пътеки.. не знам дали сте се замисляли, но предметите живеят по-дълго от нас, те остават след нас, понякога ги намираме в старите шкафове, натоварени с чувства, носталгии. Това е многозначително в този уж твърд свят, в който живеем…. Нали всички знаем, че в атома има много празно пространство. А аз не знам колко е твърд твърдият свят на предметите… Може би това е една от нишките. Другата, сега си мисля, че е настойчивото предпочитане да вървя от светлата страна на тротоара, защото това е по-трудното и го твърдя отговорно. И защото… нали знаете онази картинка, в която има една чаша пълна до половината и отдолу тече текст: „Ако виждаш чашата непрекъснато празна наполовина, просто пресипи течността в по-малка чаша и престани да мрънкаш“. Мисля, че това също е част от моя свят.

Капана споделя първото стихотворение от книгата на Ина Иванова „Криле от папиемаше:“

Ave, непристъпен свят.
Ние, зрънцата черен пипер,
ние – солта на земята,
ние – просторните памукови поля,
поливани с неразумни надежди,
ние – изпратените на обикновена смърт,
те поздравяваме.
Защото има време за всичко,
а случилото се може да бъде възкресено
по хиляди начини.
И всичките – верни.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.