Кои са спасителите на котето, захвърлено в река Марица

Актуално Гласове Живот

Представяме ви Кристиан – на 17 години, учи в XI „б“ на СУ „Патриарх Евтимий“ в Пловдив, готви се да кандидатства медицина

Соня Попова

Срещам се с Кристиан Зефов  към 20 часа в неделя – деня, в който бедстващото от няколко денонощия малко коте в коритото на река Марица бе спасено с екстремна алпинистка операция, благодарение на неговата настойчивост. 17-годишният гимназист от Пловдив е с кучето си Бруно, по-малката су сестра, която също има свой домашен любимец и тяхна приятелка. Уговорката е да се видим до моста на УХТ и да разходим кучетата, докато тийнейджъра ми споделя защо и как тази „муха му е влязла в главата“. Вървим покрай реката, а маршрутът е същият, по който е минал в петък вечерта, когато за пръв път чул котешкия Робинзон Крузо.

Това първият домашен любимец ли ти е?

Имам папагали и костенурка, но това ми е първият сериозен домашен любимец. От котки имам даже алергия, но това не ме спира да ги обичам и да се грижа за тях.

Родителите ти разбраха ли какви си ги свършил?

Разбраха, да.

Как реагираха?

Баща ми днес беше и той на моста… Не беше някаква изненада за тях. Не, че всеки ден спасявам котки. Просто се зарадваха, не е като да не са го очаквали, но все пак са горди.

Най-хубавото е, че аз съм много удовлетворен. Това не ме кара по някакъв начин да се чувствам герой, просто съм удовлетворен, защото вероятно котето още щеше да си седи там. То беше малко като Робинзон там на остров в средата на реката, нито може да плува, нито нищо… Ден-два-три и да загине.

Съученичката ти, която го осинови, как се казва?

Мария. Тя имаше котка до скоро, но почина. Когато написах във фейсбук групата на класа какво става, тя веднага изрази желание да го вземе. Няколко пъти я питах дали е сигурна, а тя настояваше, че това е нейното коте и го е почувствала. Всъщност искаше да го вземе, още преди да е сигурно, че ще бъде спасено и дали ще оцелее. Вече е у тях.

Какво ти казаха двамата доброволци спасители, които единствени се отзоваха на молбата ти за помощ?

Всъщност вие помогнахте много, направихте статия, за което не съм ви молил. Видях, че има много споделяния и този човек – Крум, ми писа днес сутринта, че иска да помогне. Аз в този момент вървях натам и му казах да се срещнем, а той само попита „има ли къде да се паркира“, дойде и ми помогна. Това беше.

Изобщо нямам представа какво работи Крум. Видях го на моста и не сме говорили много. Той направи няколко спускания и рискува. Ако беше минала полиция в този момент щеше да му направят проблем.

Това беше и една от причините, които ме спираха да го направя сам. След една година ще съм пълнолетен и не съм имал до сега съприкосновения с полицията. Обаче си представях как наистина идват. Най-вече щеше да ми е неудобно заради родителите ми. Щяха после тях да ги викат в районното и вероятно да има глоба, а пък те не са виновни с нищо.

След като котето вече бе спасено какъв бе коментарът на Крум Сираков, който се спусна от Моста на Герджика с алпинистко оборудване, осигуряван от приятеля си Митко Кунев?

Каза, че е доволен, че младите хора – ние конкретно, сме забелязали какво се случва и затова е помогнал. Не сме говорили много.

Знаеш ли, честно казано и аз за това написах статията. Казвам го от гледна точка на това, че съм на годините на родителите ти.  Фактът не само, че ти е направило впечатление на фона на масовата тийн култура, а и че не се отказваш и търсиш варианти, въпреки отказите на институциите.

Осъзнавам, че повечето ми връстници не биха обърнали внимание или масово хората си дават вид, че не им пука за някакво си коте, защото си мислят, че не са способни да помогнат. Не знам, може просто да съм такъв… Аз също не съм някакъв спасител, не съм бил предварително убеден: да – знам, да – мога, просто реших да пробвам. Кой друг?! Реално моите приятели, повечето, биха помогнали.

Вярно ли е, че сте щели да скачате във водата с един приятел, даже сте били с бански на моста по време на спасителната акция?

Вярно е, да. Защото днес вече започваше трети ден и не исках утре като започна училище да продължа да го мисля. Бях решил, знаех риска какъв е, обаче трети ден вече – бях се отчаял.

Писа ли на други медии?

Не съм.

Защо писа на Под тепето?

Писах ви, защото много пъти съм виждал ваши статии, които ме интересуват. Млад човек съм и ми е неприятно, пука ми какво правят политиците и съм забелязал, че вие сте едни от малкото и единствени за района, които споделят такива неща, а всички други медии, малко или много имат цензура. Не, че в случая това имаше значение, но просто вие сте ми в съзнанието.

Всъщност вие ме свързахте с доброволното формирование на Пловдив. Те не са ми отказали. Техният проблем беше, че все пак са под ръководството на някого, който трябва да издаде заповед, а тази заповед докато я чакаме, котето щеше да си е заминало два пъти.  А и той изобщо дали щеше да се занимава за коте и някакви младежи да издава заповеди?! Казаха ми, че хора от тях могат да дойдат неофициално, като личности, но денят беше такъв, че всички бяха някъде.

Всъщност аз не съм ядосан нито на 112, нито на пожарникарите. Разбирам – те имат отговорна работа и без това в ограничените условия, в които работят, цяла пожарна да дойде за коте, като в същия момент може да се подпали блок някъде. Разбирам ги, но това, което ме ядосва е, че всъщност освен тях няма кой друг да ти помогне. Да, няма да оставят човек без помощ, но моето мнение е, че даже за такива „прости“ работи трябва да има кой да ти помогне.

При всички разговори с институциите някои от тях опитаха ли се да ти подскажат решение?  

Доброволците и други хора ми подсказаха да търсим алпинисти или хора, които се занимават със саниране. Нито познавах такъв човек, нито имах представа какви пари ще иска.

Най-хубавото на всичко е, не само че завърши щастливо, а и нито веднъж не е станало въпрос за пари. Ето бързо се помогна след статията и ми помогнаха хора, които са ми абсолютно непознати.

Може ли да ти задам един глупав въпрос?

Може, да.

Какъв ще станеш като пораснеш?   

В десети клас реших, че ще се занимавам с медицина. Плановете са направени, започнал съм с уроците и се готвя всяка свободна минута.

Ние от Под тепето ти пожелаваме от сърце да станеш какъвто искаш!

Тук Крис обръща ролите и преди да си тръгна ме пита как трябва да се случват нещата, за да има светлина в тунела и да вървим напред.  Отвръщам му:

Заедно, като си помагаме едни на други. Точно така, както ти, Крум, Митко… ние го направихме.

Споделете ни във:

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.