АктуалноГрадътЗабравеният градНовини

Как е изглеждал площад „Централен“ преди разширението на Пощата

Детайлното обсъждане на пловдивската церемония от експерти от цялата сякаш отшумя и вече можем спокойно да обърнем трезв поглед към града си. Ремонтът на площад „Централен“ продължава с пълна сила. Омразните за много пловдивчани плочи, изключително неудобни за ходене и особено отблъскващи естетически, поради лошото си техническо състояние, скоро ще бъдат в историята. Изграждат се подпорните стени, които ще пазят разкопките и терена от срутване. Какво ще е бъдещето на площада – настилки, визия, пространства, и изобщо – как се прави този проект, като прозрачност, достъпност и т.н. тук няма да обсъждаме. Тук ще обърнем кратък поглед към историята и вида на зоната преди години.

Зоната преди строителството на Старата поща, сн. Lostbulgaria.com

Площад „Централен“ необичайно съчетава както изключително добре запазени пространства и сгради, така и нови, променени места, изцяло несъвместими със съседните структури. Много от тези промени са следствие от градоустройствените решения през социализма, измислени и реализирани от края на 60-те до нчалото на 80-те.

Връзката с ул. „Александър I Батенберг“

Много полемики днес предизвиква частния терен на края на Главната след последната сграда от изток, чиито гладък калкан днес служи само за реклама. Всъщност, преди разширението на площад „Централен“, Пощата и прокарването на ул. „Гладстон“, имотът е бил в регулация за сграда. Той е бил на уличната линия – също както е сградата на Руската книжарница (днес сладкарница Афредо). Там са се пресичали улиците „Мария Луиза“ и „Княз Александър Батенберг“ и мястото по никакъв начин не е било част от Централния площад (тогава пл. „Цар Симеон“). Улица „Мария Луиза“ всъщност е имала продължение покрай Пощата и пресичайки Главната чак до 80-те години на миналия век.

Мястото днес е коренно различно и е трудно да си представим как е изглеждало то преди 60-70 години. Всъщност, това кръстовище не се е различавало от всяка друга пресечка на Главната.

Разширението на Пощата

С разширението на Пощата става и голямата промяна в тази част на града. Дотогава Главната улица, която днес си представяме, че „свършва“ до Руската книжарница, всъщност сякаш е продължавала до Военния клуб. Там се е образувало широкото пространство, тогава площад „Цар Симеон“ – като то е било разширено в посока Цар Симеоновата градина. От другата страна – където е днешната Поща, уличната линия е продължавала със сгради. Днес можем да си представим подобна ситуация около Копчетата – от едната страна има постройки, а от другата – уширение и зеленина.

На мястото на днешната поща, разкопки и хотел Тримонциум, е имало две малки кварталчета. Улица „Капитан Райчо“ е продължавала до Военния клуб и директно се е свързвала с улица „Иван Вазов“. Между нея и продължението на „Мария Луиза“ е имало още една пресечка – приблизително около днешната южна страна на Пощата – улица „Чепино“ или по-късно преименувана на улица „Парчевич“, което име се пази и до днес, но само от другата страна на бул. „Цар Борис“. Всичко там е било в частни сгради, които са съборени през социализма за разширението на площада и строителството на Пощата. Една от култовите сгради, премахнати в този период е събореният през 1975 година „Дом Кудоглу“.

Самата стара сграда на Пощата се е вписвала в уличната линия, без да се натрапва над огромния площад, каквато е ситуацията днес. Можем да сравним голямата обществена сграда покрай частните къщи с днешната ситуация на Халите, която все пак е част от силуета на улица „Райко Даскалов“ покрай другите частни къщи.

От източната страна ситуацията обаче е доста запазена. Известната днес като „Руската книжарница“ сграда е била последната постройка и преди 70 години. След това е започвала градината Цар Симеон, която е стигала до Военния клуб.

Площад „Цар Крум“ и мястото преди строителството на Тунела

Интересна е и зоната от другата страна на пощата, където днес е булевард „Цар Борис III Обединител“ и Тунела. Ситуацията там е била безкрайно различна, преди 70 години, така че едно писмено обяснение ще отнеме много страници. Съвсем накратко – както стана дума по-горе, северно от днешната сграда на пощата е минавала улица „Мария Луиза“ – продължението на днешната „Мария Луиза“.

Днешният бул. „Цар Борис III“, който идва от Сточна гара е носил името „Граф Игнатиев“. Улицата е продължавала своята права линия до кръстовището с „Мария Луиза“, което днес се пада приблизително около спирката до Понеделник пазара. Около това пространство – приблизително уширението на североизток от Пощата, над подлеза на ул. „Гладстон“ – се е образувал т.нар. площад „Цар Крум“. Оригинално там е бил паметникът на Гюро Михайлов, днес поставен до Военния клуб.

Зоната е била много различна преди строителството на Тунела през 40-те и 50-те години на миналия век. От площад „Цар Крум“ на север са продължавали множество малки улици в малко кварталче – подобно на това, което е в момента около храма „Света Марина“.

През годините кварталчетата изцяло се разрушават за големите инфрастрктурни обекти, строени през социализма с голям размах. От тези проекти имаме както ползи, така и негативи. Строителството на бул. „Цар Борис III” е удобна автомобилна връзка между северната и южната част на града, но за целта са унищожени много красиви сгради, а цялото пространство е обезлюдено и пусто, а градската, пешеходна връзка – така модерна във всички съвременни градоустройствени проекти днес – е изцяло изгубена между източната и западната част на тази зона. Разширението на Пощата също идва с цената на унищожаване на много домове на пловдивчани – и до днес водещи спорове с градската управа за отнемане на къщите им. Без тези големи проекти обаче, вероятно никога нямаше да имаме големите мащабни разкопки на Одеона и Форума.

В крайна сметка днес пространството е такова, каквото е. Това, което можем да направим, е да запазим ценните неща, да сменим неприятните, и да превърнем това, което имаме, в едно по-приятно и достъпно за пловдивчани и гостите на града място.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

  1. Цит.: „Площад „Централен“ необичайно съчетава както изключително добре запазени пространства и сгради, така и . . . “ ТАКА И ПОЗНАТИТЕ ИДИОТИЗМИ НА КАРА КОЛЬОВ = = = КАКВИ „ЗАПАЗЕНИ“ ВИЖДАШ бе будала, в това разграденото изсипаното изсуленото пространство което нито „площад“ заслужава да го наричаме, нито даже „МЕГДАН“ – скучно, безкрайно РАЗСТОЯНИЕ да го прекосиш с усилие, и то баш в сърцето на Града.
    Доказателство, че не само сега Пловдив се управлява от тъпаци и престъпници, а отдавна.
    И все по-лошо става и ще става; така че накъм Терминалите са се запътили младите, вместо да му ДАНЪКОплащат на инджинеринга.
    До това изречение четох само; а живата Градска структура се помни, и елегантната Пощенска палата преди Заслужилия архитект Буби Стойков; и Хан Крум с Военното Окръжие и с Гюро; и свободното движение по Отеца, сега подло приватизиран . . .

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина