Как Горбачов, кучето Волти и един имейл докараха Берлинската стена в Пловдив

Актуално Живот Култура

Колекционерът и куратор Силвестър Верже: Ако Пловдив поиска, може да задържи парче от Стената като символ на Заедност и Толерантност

Трябва да се организират такива изложби, тъй като е важно да не повтаряме грешките от миналото в бъдеще, казал Михаил Горбачов при посещение на изложбата на Верже в Лион

Стената никога не е решение за бъдещето. Тя е лесният избор за краткотрайни решения, но по същество не е решение, смята французинът

Иво Дернев

Единствената пътуваща колекция с 30 произведения върху фрагменти от Берлинската стена ще бъде показана в града под тепетата, като част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. За събитието подробно ви информирахме първи преди няколко дни. Но ще припомним. Изложбата „Art Liberty, от Берлинската стена до уличното изкуство“ ще бъде разположена по дължината на Главната улица от 12 януари 2019 г. и ще може да бъде разглеждана до 30 март. Така жителите и гостите на града ще са първите в Европа, които ще отбележат 30-годишнината от падането на Берлинската стена по време на празничния уикенд по повод годината на Пловдив като Европейска столица на културата 2019. Колекцията е създадена от известният френски колекционер и куратор Силвестър Верже. Тя показва световноизвестни художници, които са рисували върху Берлинската стена преди падането й през 1989 г. Акцентите в изложбата са портретите на – Дейвид Бауи, Иги Поп и Лу Рийд. Трите поп икони са изобразени от уличните художници Джеф Аеросол от Франция и Джими Си от Австрия върху голям 3-метров фрагмент от стената. Заедно с тях в сърцето на града ще бъдат разположени и три автомобила “Трабант“, изрисувани от Тиери Ноар, Кристоф Емануел Буше и Киди Ситни. Голям стенопис на бразилския художник L7M също ще бъде показан в експозицията.

Всъщност, за да бъдат докарани фрагменти от Берлинската стена в Пловдив, немалка заслуга имат съветският президент Михаил Горбачов, по времето на който преградата пада, едно куче и една дълга фамилна история.

Семейството ми винаги е било в сферата на изкуството. Баща ми имаше най-голямата компания за международна спедиция на културни произведения. Той откри компанията си през 1962г. Аз открих моята през края 1989г. С нея започнах да организирам културни изложби по света. Може би съм един от първите, който се занимава с този бизнес. Направих например първата изложбата на Пикасо в шест музея в Япония. Никой не бе правил нещо подобно преди това, разказа за Под тепето собственикът на колекцията Силвестър Верже.

През 1990г. френският сенат се обръща към него с покана да организира голяма изложба в Люксембургския музей в Париж. Тя пожънва голям успех и сенатът решава да остави институцията в ръцете на Верже, за да оперира той там.

Бях отговорен за всичко. Организирах 17 изложби, сред които на Матис, Модилияни, Гоген,  Рафаел и др. 6 милиона посетиха моите събития. Но трябваше да се махна заради много неприятна история, свързана с политическа протекция. История, която ме върна в периода на Съветския съюз, с тази разлика, че се случва във Франция. Франция обича да я слушат другите страни, но понякога трябва да види какво става в собствената си градина. Аз обичам Франция, защото велика страна, но понякога има проблеми. По това време вече имах първата си колекция с фрагменти от Берлинската стена. Но заради тази история ми се наложи да я продам. Това ме поболя, разказва Силвестър Верже.

Преди две години решава да рестартира идеята си, но с по-модерен поглед, свързан с технологиите. Намира оригинални фрагменти от Стената, като решава да направи трибют на артисти, които са рисували върху стената преди това. Така отива при знаковият френски уличен артист Тиери Ноар, който се впуска  в приключението. Последват го и други.

Вкарах 25 улични творци в колекцията Арт Либерте. Този път снимах създаването на всяка една от работите, видеата от които ще видите на самата изложба. Те ще могат да се гледат на мобилен телефон  чрез QR код, поставен върху информационните табели към всяка една от работите в изложбата. И ще можете да се докоснете до тях напълно свободно, тъй като ще са на открито, на Главната улица. За мен изкуството е свободно. Мое решение е да споделя колекцията си с всички хора в Столицата на културата. За мен уличното изкуство трябва да е на улицата, за да е споделено за и от всички, подчертава Верже. Решението му крие известни рискове, тъй като колекцията му е оценена на 1,2 милиона лева, а ще има директен контакт с всеки на улицата. Той обаче държи на свободата на изкуството. То е за всички, убеден е кураторът.

Издава, че ако Пловдив иска да задържи парче от Берлинската стена, това може да стане. За мен е важно колекцията да е в цялост, за да продължа да я показвам из Европа. Но смятам, че ако искате да имате фрагмент от Берлинската стена, който всички разпознават, можете да го имате. За мен това не е бизнес, но смятам, че проектът Европейска столица на културата е толкова важен и знаков, че може и да остави такава следа в града. Това парче от Берлинската стена да напомня, че в един момент Пловдив е бил Европейска културна столица. Да е знак за Заедност и Толерантност. Това е и посланието на изложбата и на самото падане на Стената. Имате нужда от такива послания. За да продължаваме да строим Европа, трябва да го правим заедно, смята Силвестър Верже.

Разказва, че организира такива изложби, защото чувства нуждата да го прави, а и му се налага. Прави всичко сам. Няма дясна ръка или секретарка, която да представя колекцията му тук и там. Така и идва моментът с начина, по който фрагментите от Берлинската стена ще се озоват в Пловдив.

Преди седем месеца бях в градината си във Версай, там живея. Разхождах кучето си. Казах му: „Волти, знаеш ли кой град ще е Европейска столица на културата следващата година?”. Волти ме погледна с типичния поглед на Голден Ретривър и с очите си ми каза: „Трябва да провериш!”. Втурнах се към офиса и отворих компютъра. И хоп- Матера и Пловдив. Какво е Пловдив, попитах се. И започнах да търся. Къде е? В България! Боже, никога не съм бил в България. Развълнувах се. Написах глупав имейл на онлайн адреса, който видях на сайта на Фондация Пловдив 2019. Представих се. Написах, че съм международен изложбен продуцент и колекционер . „Моята колекция е за Берлинската стена”. И уточних, че през 2019 година се отбелязва 30-годишнината от падането на Стената. „Може би ще има възможност да изложа колекцията си Арт Либерте в Пловдив”, завърших любезно в писмото си. И забравих за него.  Една вечер бях на вечеря в Лион. Излязох на терасата на ресторанта и видях мястото, в което бях изложил първата си колекция преди доста години. Всъщност, през 1996г. Спомних си за нея, защото на изложбата дойде Михаил Горбачов. Той бе гост на някаква конференция в Лион тогава. Аз му пратих факс с покана да посети изложбата, тъй като тя е трибют към него и споделя част от политическата му история. И той дойде. Остана на изложбата четири часа. Беше невероятен момент. Той каза, че трябва да се организират такива изложби, тъй като е важно да не повтаряме грешките от миналото в бъдеще. Това послание е важно и за новото поколение. За мен този беше много важен момент. Спомних си тази история  там, на тази тераса, и в този момент телефонът ми изпиука. Имах имейл от Виктор Янков от Фондация Пловдив 2019, на който пишеше, че са много заинтересовани от моята колекция, усмихва се Силвестър Верже.

Седем месеца по-късно от тази тераса и това изпиукване в Лион, вече се говори за логистиката на колекцията му. Фрагментите ще дойдат с контейнери от Париж, в комплект с три нарисувани Трабанта от улични артисти, творили и върху самата Берлинска стена. Колкото по-тежко е, толкова е по-лесно. Защото като е по-тежко, никой не може да го нарани или открадне, смее се колекционерът.

На финал завършва с разделението, което властва навсякъде в ежедневието ни. В момента има много Стени по света. Когато виждаш какво прави Тръмп с Мексико например и си казваш „Фиу”.  Строиш Стена, когато нямаш решение.  Когато търсиш лесния отговор. Когато видиш Берлинската стена и се запиташ кой я разруши, отговорът не е Западната част. Стената бе съборена от източните хора. Всички го забравят. Горбачов ми каза в Лион, че са му позвънили от източната част и са му казали: „Има много хора, какво да правим?”. Той им казал: „Какво искате да направите?” И от Източна Германия му отговорили: „Да оставим хората да преминат!”.  Стената никога не е решение за бъдещето. Тя е лесният избор за краткотрайни решения. Но тя по същество не е решение, подчертава мосю Берже.

 

Споделете ни във:

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.